201403.20 34

Имат ли право банките да увеличават лихвата по договор за кредит?

monthly_feeПроблемът

В последно време се забелязва тенденция голяма част от банките, действащи на територията на България, да си позволяват едностранно да увеличават лихвите по договорите за кредит, сключени с клиентите им. В огромен брой от тези случаи това се прави незаконно на базата на нищожни клаузи в договорите за кредит.

Как става това?

Банките действат на принципа “ако мине”. Тоест, те включват нищожните клаузи в договорите за кредит с клиентите си и се надяват последните да се “примирят” с увеличението на лихвата, без да завеждат дело. Следва да се отбележи, че това в голяма част от случаите “минава”, тъй като повечето клиенти не са наясно, че всичко се прави на базата на нищожни (непроизвеждащи правно действие) клаузи в договорите им за кредит. Дела се завеждат основно когато увеличението в лихвата е значително и потребителите се виждат в безизходица и невъзможност да заплащат увеличените вноски по договорите си за кредит.

На каква база се определя лихвата по договoрите за кредит?

В общия случай лихвеният процент по договора за кредит се определя като сбор от две компоненти:

  • Базов лихвен процент (БЛП) на съответната банка
  • Договорна надбавка

Договорната надбавка обикновено е в “твърд размер”, например 1.7 пункта. Тя не се променя и остава и една и съща за целия период на действия на договора за кредит.

БЛП обаче е плаваща компонента, която, според договорите за кредит, може да се изменя едностранно от страна на банката.

Тук представям на вниманието ви няколко примера за нищожни клаузи в договори за кредит, които дават право на банката едностранно и при липса на каквото и да е основание да променя БЛП по договор за кредит:

Действащият БЛП на X Банк не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. БАНКАТА уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят“.

Чл. 13. “БАНКАТА запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Х Банк прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор“.

Както се вижда, банката в този случай може да променя БЛП, като промените в последния “не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните”. Тоест, банката може едностранно, без предизвестие и дори без наличието на каквото и да е законово основание да променя БЛП и съответно лихвеният процент, който ще се прилага към договора за кредит.

Какво да направя, ако банката е изменила лихвата ми на базата на такива или подобни клаузи?

Това, което можете да направите, е да се консултирате с адвокат и да  заведете дело срещу банката за обявяване на клаузите за нищожни и възстановяване на надвзетите суми. Банките не са склонни да връщат доброволно тези суми. За да могат последните да се върнат на ощетените кредитополучатели, следва да се заведе иск срещу съответната банка. Вече има огромен брой решения на съдилища в София и в страната, в които подобни клаузи се обявяват за нищожни и банката е осъдена да връща надвзетите суми.

На правен език клаузите, на базата на които банката прави това изменение в БПЛ, се наричат неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Тези клаузи не произвеждат каквото и да е правно действие и се считат за неписани. Всичко, което е платено “отгоре” на базата на едностранно изменение на БПЛ от страна на банката, е недължимо платено и подлежи на връщане от страна на последната.

Тези клаузи противоречат на Закона за защита на потребителите и следва да се обявят за нищожни на основания, произтичащи от него. Те противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е част от вътрешното право съгласно пар. 13а, т. 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Извод

Изводът е, че ако банката е събрала суми на базата на неправомерно увеличени лихви, тези надвзети суми подлежат на връщане. Механизмът за връщането на тези суми е завеждане на дело срещу банката.

адвокат Велизар Величков