РЕШЕНИЕ

№ 294

София, 15.05.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 199 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на община Варна срещу решение № 275 от 20.03.2024г. по в. гр. д. № 184/2024г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение 3730/16.11.2023 год. гр. дело № 7619/2023г. на РС-Варна, с което е признато по отношение на М. Д. Х. и М. Т. Х., че О. В. не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК на [населено място], целият с площ от 1569 кв. м.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В открито съдебно заседание не се явява представител на касатора.

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба от М. Д. Х. и М. Т. Х., които не се явяват и не изпращат представител и в проведеното открито съдебно заседание.

С определението по чл. 288 ГПК № 5758 от 10.12.2025 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за прилагане на императивна материалноправна норма.

Отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

По касационната жалба:

Производството по делото е образувано по предявен против община Варна отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 151/2023 год. ищците М. Д. Х. и М. Т. Х. са признати за собственици по давностно владение на спорния поземлен имот с идентификатор ***по КК на [населено място].

С акт за частна общинска собственост № 10669/1907.2021 год., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, процесният имот е актуван като общински.

Съгласно удостоверение рег. № АУ077049ВН- 005ВН от 27.09.2021 год., издадено от община Варна в хода на процедурата по обстоятелствена проверка по повод молбата-декларация от М. Т. Х., е съставен гореописаният акт за частна общинска собственост. В удостоверението е посочено какви са записванията в регистрите към ПНИ - в таблицата за разпределението на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план на с. о. „Б. - С.“, район А. - община Варна, за имот с пл. № ***по стария план (съставляващи ПИ с ***) като собственик е записано лицето И. С. Т., а за стар имот с пл. № ***(съставляващ ПИ ***) е записан като собственик община Варна. В регистъра към ПНИ на с. о. „Б. - С.“, район А. - община Варна, като собственик на новообразуван поземлен имот е записан неидентифициран собственик за 1/3 ид. част; И. С. Т. за 1/3 ид. част и община Варна за 1/3 ид. част, без вписани документи за собственост. Посочено е в удостоверението, че според писмо от 16.08.2021 год. от ОС „Земеделие“ гр. Варна, към 16.08.2021 год. няма данни за постановени решения за имота.

Въз основа на свидетелските показания е прието, че от повече от 12 години ищците стопанисват процесния имот, който е ограден, почистен, има засадени плодни дръвчета, за които се грижат ищците; има малка постройка, в която съхраняват инвентар и зимнина; изкопали кладенец.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за основателност на иска. По въведеното от ответната страна възражение, че е налице пречка за придобиването на имота по давност, предвид въведения с § 1 ЗД на ЗС мораториум, е прието, че в тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е собственик на имота, а оттам и наличието на пречки за придобиването на собствеността върху имота по давност. Представеният акт за частна общинска собственост няма правопораждащо действие и при спор за собственост не е годно доказателство за установяване правото на собственост, а легитимиращият се с него следва да установи основанието, на което е издаден. Разпоредбата, посочена в акта за частна общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС) не съставлява конкретен придобивен способ.

По въведените от ответника твърдения, че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик; била е включена в блок на ТКЗС и е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; не е заявена за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ; не е изкупена по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ от бивш ползвател, съдът е приел, че ответната община се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, но по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на придобивния способ, предвиден в чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Според въззивния съд извод, че имотът е попадал в обхвата на ЗСПЗЗ, не може да се изведе и от удостоверението от 27.09.2021 год., доколкото изхожда от ответната страна и съдържа изгодни за нея правни твърдения, а по делото не са представени цитираните в него регистри към плановете; липсват и доказателства за одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти; не е представено и цитираното в удостоверението писмо от ОС „Земеделие“ гр. Варна.

Прието е, че дори и да се приемат за осъществени, засвидетелстваните в удостоверението от 27.09.2021 год. факти – че за имот с пл. № ***по стария план /идентичен с процесния ПИ/ като собственик е записан И. С. И., то няма данни дали това лице е бивш собственик, чийто имот е бил отнет и съответно е подлежал на възстановяване, а при липсата на доказателства, че имотът е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, следва, че не е налице един от елементите на фактическия състав на придобивния способ по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и ответната страна не се легитимира като собственик на имота на заявеното от нея основание, от което пък следва, че по отношение на имота, установеният в § 1 ЗД на ЗС мораториум е неприложим и ищците се легитимират като собственици с представения от тях констативен нотариален акт за собственост.

Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалните правила, в резултат на което направените изводи са необосновани - отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. При данните по делото, че за имот с пл. № ***по стария план, който е идентичен с процесния ПИ, като собственик е записан И. С. И. и при въведените от ответника твърдения, че се касае за земеделска земя, която не е заявена за възстановяване и не е изкупена от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд е бил длъжен служебно и без искане на страните да допусне експертиза за изясняване статута на имота, без което спорът не би могъл да бъде разрешен, тъй като приложите норми, уреждащи собствеността, са императивни. Само след изясняване на въпросите дали спорният имот е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ към влизане в сила на ЗСПЗЗ /04.03.1991г./, съответно провеждано ли е реституционно производство за него /респ. предоставен ли е имотът за ползване и изкупен ли е по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ/, може да се даде мотивиран отговор на въведения от ответната страна довод, че се касае за земя, общинска собственост и в зависимост от отговора на последния въпрос, съдът ще може да се произнесе дали е приложим за този имот въведеният в § 1 ЗД на ЗС мораториум за придобиване по давност на имоти – частна общинска собственост и съответно дали ищците са станали собственици на соченото от тях основание.

След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да назначи съдебно - техническа експертиза, която да отговори на въпросите какви планове са изготвени за територията, в която се намира спорният имот; нанесен ли е имотът в тези планове и какви са записванията за него - на кое лице и на какво основание; да се отговори има ли данни имотът да е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друго обединение; правено ли е искане за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ако е правено, как е завършило реституционното производство; предоставян ли е за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на кого и съответно правено ли е искане за изкупуване по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и ако е правено, изкупен ли е имотът от бившия ползвател.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 275 от 20.03.2024г., постановено по в. гр. д. № 184/2024г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: