Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
Б. Л. Членове:
В. П. П. Я. при секретар
М. Н. и с участието на прокурора
А. Г. изслуша докладваното от председателя
Б. Л. по административно дело № 3956/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез процесуален пълномощник, против Решение № 924/02.03.2026 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, постановено по адм. дело № 985/2024 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001323006865-091-001/22.05.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, потвърден с Решение № 345/30.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Оптистрой“ ООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ вследствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер 9 750 лв. по доставки от „Т. С. 77“ ЕООД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил оспорването на актовете обр..19 от 01.09.2023 г. и 28.09.2023 г., както и издадения от приходните органи Протокол № 1831989/01.08.2023 г., който установява, че терените са заравнени и са положени кабели. Аргументира тезата, че предвид констатираното състояние на терена е невъзможно спорните услуги да са извършени след 01.08.2023 г. Намира, че от представените документи не може да се установи количеството СМР и общата договорена цена, както и че липсват количествено-стойностни сметки (КСС), необходими за установяване на вида и обема строителни дейности. Акцентира, че в представените актове обр. 19 от 01.09.2023 г. и 28.09.2023 г. липсват необходимите реквизити относно техните съставители и идентифицирането на извършените услуги. Подчертава, че от страна на доставчика „Т. С. 77“ ЕООД не са представени изисканите документи и писмени обяснения, както и не е установена неговата материална, техническа и кадрова обезпеченост. Счита, че изтъкнатото в заключението по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) монтиране на панелите и функциониране на фотоволтаичния парк не доказва, че дейностите са извършени от „Т. С. 77“ ЕООД. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на оспорването на РА, ведно с присъждане на сторените разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по касационната жалба – „Оптистрой“ ООД, гр. Панагюрище, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството пред АС - Пазарджик е законосъобразността на РА № Р-16001323006865-091-001/22.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 345/30.07.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Оптистрой“ ООД са установени задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.2023 г. в общ размер от 9 750 лв. по доставки от „Т. С. 77“ ЕООД.
За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
В хода на ревизията е установено, че дружеството е декларирало получени доставки от „Т. С. 77” ЕООД по Договор от 20.01.2023 г. , с предмет- „заравняване и валиране на 3 бр. собствени поземлени имоти (ПИ) – ПИ с идентификатор 55302.65.633 с площ от 24 701 кв. м., ПИ с идентификатор 55302.65.637 с площ от 22 995 кв. м. и ПИ с идентификатор 55302.65.638 с площ от 5 733 кв. м.“. За тези доставки, обективирани във фактури № 0000000024/07.09.2023 г., № 0000000025/20.09.2023 г. и № 0000000026/28.09.2023 г., ДЗЛ е приспаднало данъчен кредит в общ размер от 9 750 лева.
С. П. № 1 към горепосочения договор, страните са конкретизирали използваната техника за изпълнение на неговия предмет и уговорените единични цени. Като съпътстващи доставките документи ДЗЛ е представило актове обр.. 19, банкови извлечения, платежни нареждания и счетоводни регистри.
При осъществената насрещна проверка на “Т. С. 77” ЕООД издателят на спорните фактури не е представил изисканите документи и писмени обяснения. След извършване на съответните справки, приходните органи са установили, че “Т. С. 77” ЕООД няма машини, транспортни средства и специализирана техника. Отчели са още, че издателят на спорните фактури не е представил първични и вторични счетоводни документи за доказване на закупуването на вложените материали, за транспортирането им до обектите по договора, както и за кадровата си обезпеченост.
След анализ на събраните доказателства приходните органи са приели, че не е доказана материалната, техническа и трудова обезпеченост на „Титан строй 77“ ЕООД за осъществяването на фактурираните доставки. Поради това са счели, че спорните услуги не са действително извършени, а са белязани с измама, за която получателят е знаел. От тук са достигнали до извода, че на ревизираното лице следва да се откаже претендираното данъчно предимство.
В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.
След подробен анализ на ангажираните доказателства първостепенният съд е приел, че в своята съвкупност те установяват действителното извършване на спорните доставки. Решаващият състав е посочил, че според практиката на СЕС липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не може да е самостоятелно основание за отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Акцентирал е, че в своята съвкупност представените нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, договор с доставчика, фактури, доказателства за заплащането им по банков път, актове обр. 19 и счетоводни регистри водят до извод за реалност на доставките. Подчертал е, че не са налице обективни данни, че сделките са част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае. В обобщение е формирал заключението, че приходните органи неправомерно са отказали признаване на претендираното данъчно предимство, с оглед оспореният РА се явява незаконосъобразен.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно касаторът поддържа, че първостепенният съд не е открил производството по реда на чл. 193 ГПК във вр. с §2 ДР на ДОПК по оспорването на издадените актове обр. 19 от 01.09.2023 г. и 28.09.2023 г. Съгласно депозираната молба с вх. № 7775/13.09.2024 г. от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, актовете обр. 19 от 01.09.2023 г. и 28.09.2023 г. са оспорени с оглед тяхното „документално оформяне и липса на извършени услуги“. Цитираната формулировка сочи, че въпросът за автентичността на цитираните документи не е поставян от ответника. Той единствено е отрекъл тяхната вярност, а в тази хипотеза, при която се оспорва съдържанието на частни свидетелстващи документи, откриване на производство по чл. 193 ГПК не е дължимо. По аргумент от чл. 180 ГПК вр. с §2 ДР ДОПК, тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а достоверността на изявленията, които се съдържат с тях, се преценява в съвкупност с останалите събрани доказателства и наличието или липсата на корелация по между им.
Неотносими към спора са доводите в касационната жалба във връзка с издадения в рамките на предходно ревизионно производство на ДЗЛ Протокол № 1831989/01.08.2023 г. В своята практика ВАС многократно е уточнявал, че фактическите констатации в предходен, влязъл в сила РА, нямат обвързваща доказателствена сила за органите по приходите и за съда в последващо ревизионно производство за други данъчни периоди, тъй като стабилитетът на РА не се разпростира и върху съдържащите се в него мотиви. Наред с това, визираният Протокол № 1831989/01.08.2023 г. не е бил приобщен към процесното ревизионно производство, а и органите по приходите не са се позовали на него, вероятно поради обстоятелството, че неговите издатели не са посочили изрично ПИ, в които е извършена проверката на място и за който се отнасят обективираните констатации.
Без законова опора са и възраженията за липсата на КСС, необходими за установяване на вида и обема строителни дейности, както и на посочените реквизити в представените актове обр. 19 от 01.09.2023 г. и 28.09.2023 г. Както настоящият състав многократно е уточнявал, по своето същество акт обр. 19 е първичен счетоводен документ, с който се документират извършени СМР на съответен етап на строителство, чиито реквизити, макар и да не са нормативно уредени, се свеждат до тези, с които може еднозначно да се опише една стопанска операция. Акт обр. 19 представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР /така и Решение № 8913 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 4069/2013 г., VIII о., Решение № 1489 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. дело № 13336/2013 г., VIII о., Решение № 15481 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 6413/2019 г., I о. и др./. В случая, за изпълнението на процесните услуги по Договор от 20.01.2023 г. и приемането им от получателя са съставени двустранно подписани актове обр. 19, в които се съдържат КСС с разбивки по вид услуга, количество, единична цена и обща стойност за извършените работи, а чрез тях еднозначно за конкретизирани стопанските операции, които документират.
Както правилно е приел първостепенният съд, дължимата преценка за реалност на спорните доставки не може да е обусловена единствено от неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Това разбиране е в унисон с тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение по дело C-324/11, с което СЕС разяснява, че „Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки“. Определяща е установеността на материалноправните предпоставки по член 168, буква а) от Директива 2006/112, според който, за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице“ – Решение по дело С-18/13. Със същият акт СЕС разяснява, че националният съдия дължи служебна проверка дали предоставените от органите по приходите обективни данни установяват, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos.
При така очертаните тълкувателно приложими разяснения на СЕС, изтъкнатите от касатора нередности при доставчика не могат да се противопоставят на получателя и сами по себе си не опровергават верността на представените още в хода на ревизията договор между страните, актове обр. 19 и преводни нареждания за заплащане на услугите по банков път, които като кореспондиращи по между си правилно са кредитирани от съда. Тяхно съдържание се подкрепя и от заключението на вещото лице по СТЕ, според което процесните СМР са извършени на място, като панелите са монтирани в посочените имоти и фотоволтаичният парк функционира, от което следва, че ревизираният впоследствие е използвал полученото за последващи облагаеми доставки.
В допълнение следва да се посочи, че както в оспорения РА, така и в решението на горестоящия орган, липсват конкретни твърдения и доводи за недобросъвестност на ревизирания, а преценката на събраните обективни данни не сочи към наличието на измама или злоупотреба, за която получателят е знаел. Именно неговата добросъвестност изключва правомерността на отказа да се признае претендираното от ревизирания данъчно предимство, с оглед на което оспореният РА се явява незаконосъобразен.
Като е достигнал до същия краен извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, направеното искане и заявеното възражение за прекомерност, в полза на „Оптистрой“ ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 924/02.03.2026 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 985/2024 г.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Оптистрой“ ООД, гр. Панагюрище сумата от 150 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ Б. Л.
секретар:
Членове:
/п/ В. П. п/ П. Я.