РЕШЕНИЕ

№ 343

гр. София, 05.06.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1276 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 250, чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. № 7856/17.04.2026 г. касаторът-ищец З. И. Л., чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. Г. иска допълване на постановеното по делото решение № 182/18.03.2026 г., включително в частта му за разноските. Искането по чл. 250 от ГПК е за допълване на решението чрез осъждане на ответницата частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Е. Г. Д. да заплати на молителя-ищец законната лихва върху главницата в размер 9 299.57 лв., считано от датата 23.02.2023 г. на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че липсвало произнасяне по тази претенция на молителя-ищец за присъждане на законната лихва. Поддържа се и че настоящият състав на ВКС не потвърдил изцяло въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, като се изразява предположение, че това е „вероятно по мотивите“, изложени в касационното решение за законната лихва. В тази връзка в молбата се излагат твърдения и доводи, че в мотивите си настоящият съдебен състав приел, че исканията за законна лихва върху несъбраната част от дълга по изпълнителния лист биха били основателни; че вземането за законна лихва подлежи на възстановяване от страна на увредилата ищеца ответница; че нямало произнасяне по претенцията за законна лихва, въпреки мотивите, че вреди за законни лихви са основателно заведени; както и че решението било неясно и противоречиво – диспозитивът не следвал от мотивите, в които се указвало, че молителят-ищец можел да...