Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

23 април 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна — Предаване на лице на Обединеното кралство за целите на наказателно преследване — Член 524, параграф 2 — Член 604, буква в) — Реален риск за защитата на основните права — Член 625 — Специално правило — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита “

По дело C‑528/24 [Boothnesse](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия), с акт от 31 юли 2024 г., постъпил в Съда на 31 юли 2024 г., в рамките на производство по изпълнение на европейски заповеди за арест срещу

LQ, NT, RM, при участието на

Minister for Justice and Equality,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin, N. Piçarra и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 септември 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за LQ, от M. Lynn, SC, J. Mulrean, BL, N. Eustace и P. Hannon, solicitors,

–за NT и RM, от M. Lynam, SC, R. Prendergast, BL, и J. Boyle, solicitor,

–за Minister for Justice and Equality и Ирландия, от M. Browne, Chief State Solicitor, S. Finnegan, A. Joyce и A. Shanley, в качеството на представители, подпомагани от S. Clarke, SC, и L. Dockery, BL,

–за Европейската комисия, от S. Grünheid, H. Leupold, F. Ronkes Agerbeek и J. Vondung, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 декември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна (ОВ L 149, 2021 г., стр. 10, наричано по-нататък „СТС“), във връзка с членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2 Запитването е отправено в рамките на изпълнението в Ирландия на заповеди за арест, издадени от съдебните органи на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия срещу LQ, NT и RM за целите на наказателно преследване.

Правна уредба

Правото на Съюза

3 Съображение 23 от СТС има следната редакция:

„[Като имат предвид], че сътрудничеството между Обединеното кралство и [Европейския съюз] във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, ще даде възможност за укрепване на сигурността на Обединеното кралство и на Съюза“.

4 Член 1 от СТС предвижда:

„Настоящото споразумение създава основата за широки отношения между страните в рамките на пространство на благосъстояние и добросъседство, характеризиращо се с близки и мирни отношения, основани на сътрудничество, зачитащo автономността и суверенитета на страните“.

5 Член 524 от СТС гласи:

„1.Предвиденото в настоящата част сътрудничество се основава на дългогодишното зачитане от страните и държавите членки на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на основните права и свободи на лицата, включително както са посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за [защита на] правата на човека[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и на значението да се осигури упражняването на правата и свободите съгласно тази конвенция на местно равнище.

2.Нищо в настоящата част не променя задължението за зачитане на основните права и правните принципи, както са отразени по-специално в [ЕКПЧ] и, в случая на Съюза и неговите държави членки, в [Хартата]“.

6 Член 596 от СТС предвижда:

„Целта на настоящия дял е да се гарантира, че системата за екстрадиция между държавите членки, от една страна, и Обединеното кралство, от друга страна, се основава на механизъм на предаване въз основа на заповед за арест в съответствие с условията на настоящия дял“.

7 Членове 600 и 601 от СТС изброяват съответно основанията, при които не се допуска изпълнение на заповед за арест, и другите основания за неизпълнение на заповед за арест.

8 Член 604, буква в) от СТС предвижда:

„[Изпълняващият съдебен орган] може да изпълни заповед за арест при следните гаранции:

[…] в)ако са налице съществени основания да се смята, че има реален риск за защитата на основните права на исканото лице, изпълняващият съдебен орган може, когато е целесъобразно, преди да вземе решение дали да изпълни заповедта за арест, да изиска допълнителни гаранции за третирането на исканото лице след неговото предаване“.

9 В член 606, параграф 1 от СТС се изброява информацията, която трябва да съдържа заповед за арест, издадена въз основа на това споразумение.

10 Съгласно член 611, параграф 1 от СТС:

„Ако арестуваното лице даде съгласие за предаването си, това съгласие и, ако е подходящо, изричният отказ от правото на „специалното правило“, посочено в член 625, параграф 2 [(наричано по-нататък „специалното правило“)], трябва да бъдат дадени пред изпълняващия съдебен орган в съответствие с националното право на изпълняващата държава“.

11 Член 625 от СТС предвижда:

„1.Обединеното кралство и Съюзът, действащ от името на всяка от своите държави членки, могат да уведомят поотделно Специализирания комитет по правоприлагане и съдебно сътрудничество, че във взаимоотношенията с други държави, за които се прилага същото уведомление, се приема, че е било дадено съгласие за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с оглед изпълнението на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването на лицето, различно от това, за което е било предадено, освен ако в конкретен случай изпълняващият съдебен орган не постанови друго в своето решение за предаване.

2.С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено.

3.Параграф 2 от настоящия член не се прилага в следните случаи:

[…] д)лицето е дало съгласие да бъде предадено, ако е подходящо по същото време, когато то се е отказало от специалното правило, в съответствие с член 611;

[…] ж)изпълняващият съдебен орган, извършил предаване на лицето, дава своето съгласие съгласно параграф 4 от настоящия член.

4.Искането за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено от информацията, посочена в член 606, параграф 1, и писмен превод, както е упоменато в член 606, параграф 2. Съгласието се дава, когато престъплението, за което то е поискано, само по себе си е основание за предаване в съответствие с разпоредбите на настоящия дял. Съгласие се отказва на основанията, упоменати в член 600, и иначе може да бъде отказано само на основанията, упоменати в член 601 или в член 602, параграф 2 и член 603, параграф 2. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането. За случаите, посочени в член 604, издаващата държава трябва да дава гаранциите, предвидени в него“.

Ирландското право

12 Изпълнението в Ирландия на заповедите за арест, издадени на основание СТС, се урежда от European Arrest Warrant Act 2003 (Закон от 2003 г. за европейската заповед за арест).

13 Член 22 от този закон гласи:

„1.По смисъла на настоящия член, освен ако не е предвидено друго, по отношение на лице, срещу което е издадена съответна заповед за арест, „престъпление“ означава престъпление (различно от престъплението, посочено в съответната заповед за арест, във връзка с което е постановено предаването на лицето съгласно настоящия закон) съгласно правото на издаващата държава, извършено преди предаването на лицето, но не и престъпление, състоящо се изцяло от действия или бездействия, които съставляват изцяло или отчасти състава на престъплението, посочено в европейската заповед за арест.

2.При спазване на разпоредбите на настоящия член High Court (Висш съд, Ирландия) отказва предаването на лице съгласно настоящия, ако счита, че:

a)правото на издаващата държава не предвижда, че лице, което ѝ е предадено съгласно съответна заповед за арест, няма да бъде наказателно преследвано, осъждано или задържано за целите на изпълнение на присъда или мярка, изискваща задържане, или по друг начин ограничавано в упражняването на личната си свобода във връзка с престъпление, и

б)лицето ще бъде наказателно преследвано, осъждано или задържано за целите на изпълнението на наказание или мярка, изискваща задържане, или по друг начин ограничавано в упражняването на личната си свобода във връзка с престъпление“.

Главното производство и преюдициалните въпроси

14 Срещу LQ, NT и RM в Обединеното кралство са образувани наказателни производства за измами, за които се твърди, че са извършили в качеството им на съсобственици и управители на дружество.

15 През март 2021 г. Reading Crown Court (Кралски съд Рединг, Обединеното кралство) постановява мерки по замразяване на активите на това дружество, както и на активите на LQ, NT и RM. На 5 август 2021 г. този съд постановява, че LQ, NT и RM са нарушили тези мерки, поради което осъжда всеки от тях на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда.

16 На 6 декември 2022 г. съдебният орган в Portsmouth Magistrates Court (Магистратски съд Портсмът, Обединено кралство) издава три заповеди за арест на основание СТС за предаването на LQ, NT и RM с цел наказателно преследване срещу тях за престъпления, свързани с измама. В тези заповеди за арест посоченият съдебен орган уточнява, че констатацията на Reading Crown Court (Кралски съд Рединг), че LQ, NT и RM са нарушили решението за замразяване на активи и така са проявили неуважение към съда, не представлява осъдителна присъда, тъй като нарушаването на мерките по замразяване на активи не представлява престъпление съгласно правото на Обединеното кралство. Поради това според посочения съдебен орган споменатите заповеди за арест трябва да се считат за издадени изключително за целите на наказателното преследване.

17 LQ, NT и RM са задържани и изправени пред High Court (Висш съд, Ирландия). С решение от 8 април 2024 г. този съд отхвърля възражението на LQ, NT и RM срещу предаването, основано на риск от нарушение на специалното правило в случай на предаване на Обединеното кралство, и с определения от същия ден разпорежда предаването им на Обединеното кралство.

18 На 5 юни 2024 г. са допуснати за разглеждане жалбите на LQ, NT и RM до Supreme Court (Върховен съд, Ирландия), който е запитващата юрисдикция.

19 Пред тази юрисдикция LQ, NT и RM поддържат, че предаването им на Обединеното кралство трябва да бъде отказано. В това отношение те изтъкват, че подобно предаване би ги изложило на риск да изтърпят наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление, за което срещу тях не са издадени заповеди за арест, така че това предаване би представлявало нарушение на специалното правило, предвидено в член 22, параграф 2 от Закона от 2003 г. за европейската заповед за арест и в член 625 от СТС.

20 Така LQ, NT и RM поддържат, че понятието „престъпление“ по член 625 трябва да се тълкува самостоятелно, по-специално въз основа на практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с понятието „наказателно обвинение“. За сметка на това ирландските органи считат, подобно на High Court (Висш съд), че понятието „престъпление“ по смисъла на посочения член 625 се отнася само до нарушенията, за които съгласно правото на издаващата държава се счита, че имат наказателноправен характер.

21 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 625, параграф 2 от СТС забранява предаването на LQ, NT и RM на Обединеното кралство, тъй като те биха могли да бъдат лишени от свобода за извършено преди предаването престъпление, различно от това, което е послужило като основание за предаването. В тази връзка тя се пита по-специално какви критерии трябва да се използват, за да се дефинира понятието „престъпление“ по смисъла на тази разпоредба.

22 Освен това тази юрисдикция уточнява, че в производствата относно мерките за замразяване на активи LQ, NT и RM са се ползвали от всички процесуални права, закрепени в членове 6 и 13 от ЕКПЧ.

23 При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:

„1)Трябва ли разпоредбите на дял VII от [СТС], който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?

2)Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли[, първо,] престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава[, второ,] престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или[, трето,] има самостоятелно значение в правото на Съюза?

3)Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?

4)Относими ли са в този контекст членове 47[—]50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?

5)Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?“.

По преюдициалните въпроси

24 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 625 от СТС трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че лице, срещу което въз основа на това споразумение е издадена заповед за арест с цел наказателно преследване за престъпление, е било осъдено в издаващата държава на шест месеца лишаване от свобода за друго нарушение, което в правото на тази държава се счита за гражданскоправно и следователно не е посочено в споменатата заповед за арест, налага или позволява на изпълняващия съдебен орган да откаже изпълнението на тази заповед за арест.

25 В самото начало следва да се подчертае, че от практиката на Съда следва, че изпълняващият съдебен орган по принцип е длъжен да изпълни заповед за арест, издадена от Обединеното кралство на основание СТС, и може да откаже да изпълни такава заповед за арест само на основания, произтичащи от това споразумение (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 46 и 48).

26 За да се определи дали член 625 от СТС установява такова основание, в съответствие с изискванията на член 31 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331), които отразяват нормите на международното обичайно право, член 625 следва да се тълкува добросъвестно в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините му в техния контекст, а също и в духа на обекта и целите му, като се вземат предвид всички относими норми на международното право, приложими в отношенията между страните по СТС (вж. по аналогия решения от 25 февруари 2010 г., Brita, C‑386/08, EU:C:2010:91, т. 42 и 43, и от 21 януари 2025 г., Conti 11.Container Schiffahrt II (C‑188/23, EU:C:2025:26, т. 47).

27 Що се отнася, на първо място, до текста на член 625 от СТС, налага се изводът, че от него по никакъв начин не следва, че изпълняващият съдебен орган има задължението или възможността да откаже изпълнението на заповед за арест, ако разполага с доказателства, че в случай на предаване специалното правило няма да бъде спазено от органите на издаващата държава.

28 Освен това от текста на член 625 не следва, че преди да се произнесе по предаването на исканото лице, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали органите на издаващата държава са длъжни да спазват специалното правило или тези органи на практика действително спазват това правило.

29 Първо, член 625, параграф 1 от СТС се ограничава до това да предвиди възможността за страна по това споразумение да направи уведомление, с което да се счита, че тя е дала съгласие за дерогиране на специалното правило. Нещо повече, тази разпоредба се отнася до положение, при което предаването вече е извършено, тъй като изрично се отнася до престъпление, „различно от това, за което е било предадено“ съответното лице.

30 При това положение, макар член 625, параграф 1 да предвижда възможността изпълняващият съдебен орган да изрази становище по специалното правило в „решението за предаване“, такова становище има за предмет не отказ на предаването, за да се предотврати нарушение на това правило, а решение, че посоченото правило ще бъде приложимо по изключение по дадено дело, в отклонение от предходно решение на изпълняващата държава да даде съгласие по принцип за дерогиране на същото правило.

31 Второ, член 625, параграфи 2 и 3 от СТС предвижда правила, адресирани не до изпълняващия съдебен орган, а до органите на издаващата държава. От една страна, член 625, параграф 2 изрично посочва случая на „лицето, което се предава“. От друга страна, тези правила се отнасят само до репресивните мерки, които могат или не могат да бъдат приети срещу исканото лице след предаването му.

32 Изпълняващият съдебен орган се споменава в член 625, параграф 3, букви д) и ж) от СТС само между другото, доколкото този орган би могъл да приеме отказа на исканото лице да се ползва от специалното правило в съответствие с член 611, параграф 1 от това споразумение или, след предаването на това лице, сам да даде съгласие за дерогиране на това правило съгласно член 625, параграф 4 от посоченото споразумение.

33 Трето, макар член 625, параграф 4 от СТС да установява правила, приложими главно за изпълняващия съдебен орган, тези правила се отнасят изключително до условията, при които този орган трябва да даде съгласието си, за да бъде възможно лице, което преди това е било предадено, да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това, за което то е било предадено, както предвижда член 625, параграф 3, буква ж) от СТС.

34 В това отношение е важно най-напред да се подчертае, че член 625, параграф 3, буква ж) изрично предвижда, че това съгласие се дава от „изпълняващия съдебен орган, извършил предаване на лицето“.

35 По-нататък, от член 625, параграф 4, първо изречение от СТС следва, че искането за съгласие, представено на изпълняващия съдебен орган, по принцип е отделно от заповедта за арест, така че не попада в рамките на процедурата по предаване. Всъщност в това изречение се уточнява, че посоченото искане трябва задължително да бъде „придружено от информацията, посочена член 606, параграф 1 [от СТС]“, тоест от информацията, която трябва да съдържа заповедта за арест — изискване, което би било лишено от смисъл, ако посоченото искане бъде формулирано в рамките на заповед за арест.

36 Накрая, в контекста на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3) Съдът уточнява, че такова съгласие е необходимо едва от момента, в който наказателното производство в издаващата държава за престъпление, различно от това, за което се иска предаването, води до прилагането на мярка, свързана с ограничаване на свободата (вж. в този смисъл решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov, C‑388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 73 и 74).

37 От обстоятелствата, посочени в точки 34—36 от настоящото решение, следва, че съгласието по член 625, параграф 3, буква ж) и параграф 4 от СТС по принцип се иска след предаването на исканото лице, което е указание, че спазването на специалното правило не следва да се разглежда от изпълняващия съдебен орган преди предаването и следователно не може да представлява основание за отказ на предаването.

38 Що се отнася, на второ място, до контекста на член 625 от СТС, членове 600 и 601 от това споразумение, в които се изброяват случаите, в които изпълнението на заповед за арест, издадена въз основа на посоченото споразумение, трябва или може да бъде отказано (решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 44), не предвиждат основания за отказ да се изпълни заповедта за арест, изведени от нарушение на специалното правило от органите на издаващата държава, нито по-общо от неспазването на правилата на същото споразумение от тези органи. Освен това членове 600 и 601 не съдържат никакво позоваване на или препращане към член 625 от СТС.

39 Що се отнася, на трето място, до целите на СТС, следва да се припомни, че съгласно член 1 от това споразумение то създава основата за широки отношения между Съюза и Обединеното кралство в рамките на пространство на благосъстояние и добросъседство, характеризиращо се с близки и мирни отношения, основани на сътрудничество, зачитащo автономността и суверенитета на страните.

40 За тази цел СТС е насочено в частност, видно от съображение 23 от него, към укрепване на сигурността на Съюза и на Обединеното кралство, като дава възможност за сътрудничество във връзка с предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления и изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване (решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 40).

41 В рамките на това сътрудничество съгласно член 596 от СТС целта на дял VII от трета част от същото споразумение е да се гарантира, че системата за екстрадиция между държавите членки, от една страна, и Обединеното кралство, от друга страна, се основава на механизъм на предаване въз основа на заповед за арест в съответствие с разпоредбите на този дял (решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 43).

42 Ефективността на този механизъм за предаване обаче би била възпрепятствана, ако, преди да се произнесе по изпълнението на заповед за арест, издадена на основание СТС, изпълняващият съдебен орган по принцип трябва да провери дали отнасящите се до този механизъм разпоредби на посоченото споразумение са напълно спазени на практика в издаващата държава.

43 От всичко изложено по-горе следва, че член 625 от СТС не може да се тълкува в смисъл, че въвежда основание за отказ да се изпълни заповед за арест, издадена въз основа на това споразумение.

44 В член 524, параграф 2 от СТС обаче се уточнява, че нищо в трета част от това споразумение не променя задължението за зачитане на основните права и правните принципи, както са отразени по-специално в ЕКПЧ и, в случая на Съюза и неговите държави членки, в Хартата.

45 Държавите членки имат задължението за зачитане на Хартата, припомнено в този член 524, параграф 2, когато вземат решение за предаване на дадено лице на Обединеното кралство, тъй като решението за такова предаване представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Следователно при приемането на това решение изпълняващите съдебни органи на държавите членки са длъжни да гарантират зачитането на основните права, признати от Хартата, на лицето, срещу което е издадена заповед за арест на основание СТС, без в това отношение да е релевантно обстоятелството, че Хартата не е приложима за Обединеното кралство (решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 49).

46 По-специално, съгласно член 524, параграф 2 и член 604, буква в) от СТС изпълняващият съдебен орган, който трябва да се произнесе по заповед за арест, издадена въз основа на това споразумение, не може да разпореди предаването на исканото лице, ако счита, след конкретна и точна проверка на положението на това лице, че са налице съществени основания да се смята, че има реален риск за защитата на основните права на посоченото лице в случай на предаване на Обединеното кралство (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 78).

47 Затова когато лицето, срещу което е издадена заповед за арест на основание СТС, се позове пред този изпълняващ съдебен орган на наличието на риск от нарушаване на едно или няколко от основните му права в случай на предаване на Обединеното кралство на това лице, посоченият изпълняващ съдебен орган не може, без да наруши задължението за зачитане на основните права, закрепено в член 524, параграф 2 от това споразумение, да разпореди предаването, ако не е преценил конкретно, след подходяща проверка, дали са налице съществени основания да се смята, че посоченото лице е изложено на реален риск от такова нарушаване (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 79).

48 В това отношение следва да се отбележи, че специалното правило не е посочено в Хартата и не може да се счита, че произтича пряко от някое от правата, гарантирани от Хартата, или от общ принцип на правото на Съюза.

49 Освен това от СТС не следва, че неговите автори са възнамерявали да придадат на изискването за спазване на специалното правило стойност, равностойна на тази на основно право, по-специално за целите на прилагането на член 524, параграф 2 и член 604, буква в) от това споразумение.

50 Всъщност от член 625 от посоченото споразумение следва, че неговите автори са предвидили, че преди предаването изпълняващата държава членка може, а след предаването трябва, да даде съгласие за дерогиране на специалното правило, без да е необходимо това дерогиране да се обосновава или да се изисква съгласието на исканото лице за него.

51 Така, от една страна, член 625, параграф 1 от СТС предвижда, както бе посочено в точка 29 от настоящото решение, че Обединеното кралство или Съюзът, действащ от името на всяка от своите държави членки, могат да уведомят поотделно Специализирания комитет по правоприлагане и съдебно сътрудничество, че във взаимоотношенията между държавите, за които се прилага същото уведомление, се приема, че е било дадено съгласие за наказателно преследване, осъждане или задържане на лице с оглед изпълнението на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за престъпление, извършено преди предаването на лицето, различно от това, за което е било предадено, освен ако в конкретен случай изпълняващият съдебен орган не постанови друго в своето решение за предаване.

52 Следователно прилагането на такава възможност на практика позволява на Обединеното кралство или на всяка от държавите членки да изключи по принцип от прилагането на специалното правило лицата, които те предават в изпълнение на СТС.

53 От друга страна, от член 625, параграф 4 от СТС следва, че изпълняващият съдебен орган е длъжен след предаването на исканото лице да даде съгласието си за дерогиране на специалното правило в случаите, в които би бил длъжен да извърши това предаване при издаване на заповед за арест за съответното престъпление.

54 От гореизложеното следва, че изискването за спазване на специалното правило не представлява основно право и че евентуалното наличие на риск от нарушаване на това правило само по себе си не е достатъчно, за да обоснове прилагането на член 524, параграф 2 и на член 604, буква в) от СТС.

55 Наличието на такъв риск обаче може да е релевантно, наред с други обстоятелства, за преценката дали е налице реален риск за защитата на основните права по смисъла на последната разпоредба.

56 Така, на първо място, член 524, параграф 2 и член 604, буква в) от СТС изискват да се откаже изпълнението на заповед за арест, издадена въз основа на това споразумение, когато предвидимото неспазване на специалното правило би довело до реален риск от последващо нарушаване на основните права на исканото лице, например когато наказанието, което ще бъде приложено в нарушение на това правило, е било наложено на това лице в нарушение на правото му на защита и на правото му на ефективна съдебна защита.

57 Запитващата юрисдикция обаче не посочва никакъв риск от такова естество, а напротив, изрично уточнява, че производствата, довели до осъждането на исканите лица за неуважение към съда, са били проведени при пълно зачитане на техните основни права, така че в случая Съдът не следва да разглежда такава хипотеза на прилагане на член 524, параграф 2 и на член 604, буква в) от СТС.

58 На второ място, следва да се подчертае, че сред основните права, чийто реален риск от нарушаване изисква — съгласно член 524, параграф 2 и член 604, буква в) от СТС — отказ да се изпълни заповед за арест, издадена въз основа на това споразумение, е основното право, закрепено в член 47, параграф 1 от Хартата, който предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 97).

59 Макар изискването за спазване на специалното правило да не представлява основно право, това не променя факта, че в рамките на приложното си поле това правило установява процесуална гаранция за исканото лице, от която то трябва да може ефективно да се ползва, освен ако не се е отказало от нея при условията, предвидени в член 611 от СТС, или ако изпълняващата държава е дала съгласие за дерогиране на посоченото правило. Следователно член 625 от това споразумение установява „прав[о] […], гарантиран[о] от правото на Съюза“, по смисъла на член 47, параграф 1 от Хартата.

60 От това следва, че посоченият член 47, параграф 1 би бил нарушен, ако исканото лице не разполага в издаващата държава с никакво правно средство за защита, което да му позволи да защити това право, като се позове след предаването си на твърдяно нарушение на специалното правило, за да попречи да бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода в случай, в който член 625 от СТС изключва такова наказателно преследване, осъждане или лишаване от свобода.

61 Впрочем в рамките на логиката, присъща на въведения със СТС механизъм за предаване, липсата на компетентност на изпълняващия съдебен орган сам да прилага специалното правило е именно следствие от задължението на юрисдикциите на издаващата държава да гарантират спазването на това правило.

62 Важно е да се подчертае, че в случая от предоставените от Ирландия в съдебното заседание данни следва, че предаденото на Обединеното кралство лице разполага с ефективни правни средства за защита пред съдилищата на тази държава, които му позволяват да се позове на твърдяно нарушение на специалното правило и да постигне разглеждане от съда на основателността на повдигнатото в това отношение възражение.

63 Наличието на такива правни средства за защита, което запитващата юрисдикция ще трябва евентуално да провери, би било достатъчно, за да се изключи наличието на реален риск от нарушаване на член 47, параграф 1 от Хартата в случай на предаване, и оттам — прилагането на член 524, параграф 2 и на член 604, буква в) от СТС.

64 При съмнение в това отношение изпълняващият съдебен орган във всички случаи може да откаже да изпълни заповед за арест, издадена на основание СТС, едва след като, от една страна, е поискал от издаващия съдебен орган информация относно наличните в Обединеното кралство правни средства за защита, и от друга страна, е поискал да му бъдат предоставени допълнителни гаранции (вж. по аналогия решение от 29 юли 2024 г., Alchaster, C‑202/24, EU:C:2024:649, т. 89—91).

65 Ето защо на поставените въпроси следва да се отговори, че член 625 от СТС трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че лице, срещу което въз основа на това споразумение е издадена заповед за арест с цел наказателно преследване за престъпление, е било осъдено в издаващата държава на шест месеца лишаване от свобода за друго нарушение, което в правото на тази държава се счита за гражданскоправно и следователно не е посочено в споменатата заповед за арест, само по себе си не позволява на изпълняващия съдебен орган да откаже изпълнението на тази заповед за арест.

По съдебните разноски

66 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 625 от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна,

трябва да се тълкува в смисъл, че

обстоятелството, че лице, срещу което въз основа на това споразумение е издадена заповед за арест с цел наказателно преследване за престъпление, е било осъдено в издаващата държава на шест месеца лишаване от свобода за друго нарушение, което в правото на тази държава се счита за гражданскоправно и следователно не е посочено в споменатата заповед за арест, само по себе си не позволява на компетентния съдебен орган да откаже изпълнението на тази заповед за арест.

Подписи

*Език на производството: английски.

iИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.