Официален вестник на Европейския съюз
BG Cерия C
C/2025/249
20.1.2025
Жалба, подадена на 27 септември 2024 г. от Ghada Mhana срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 17 юли 2024 г. по дело T-207/22, Mhana/Съвет
(Дело C-637/24 P)
(C/2025/249)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Ghada Mhana (представители: T. Bontinck, M. Brésart, G. Karouni, адвокати)
Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателката
Жалбоподателката моли Съда:
— да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 юли 2024 г. (T-207/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, ECLI:EU:T:2024:496), включително в частта, в която жалбоподателката е осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета,
— да разгледа жалбата по същество и да отмени обжалваните решения, в частта, в която жалбоподателката е включена и запазена в списъците в приложенията към посочените актове, а именно:
a) Решение за изпълнение (ОВППС) 2022/242 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 40, 2022 г., стр. 26) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/237 на Съвета от 21 февруари 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 40, 2022 г., стр. 6) и
b) Решение (ОВППС) 2023/1035 на Съвета от 25 май 2023 година за изменение на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 49) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1027 на Съвета от 25 май 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 139, 2023 г., стр. 1),
— да присъди на основание член 268 ДФЕС обезщетение за вредите, които жалбоподателката е претърпяла в резултат на приемането на тези актове,
— да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по двете производства.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква следните основания:
С първото си основание жалбоподателката твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на критерия за семейна принадлежност, съдържащ се в член 27, параграф 2, буква б) и член 28, параграф 2, буква б) от Решение № 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (1) и член 15, параграф 1а, буква б) от Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (2), като е приел, че посоченият критерий не се ограничава до влиятелните членове на съответните семейства.
В първата част на първото основание жалбоподателката счита, че така възприетото тълкуване не е съобразено с волята на законодателя, както и с преамбюла на Решение (ОВППС) 2015/1836 на Съвета от 12 октомври 2015 година за изменение на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (3), което въвежда посочения по-горе критерий за семейна принадлежност.
Освен това във втората част от първото основание жалбоподателката счита, че посоченото тълкуване нарушава принципа на пропорционалност.
С второто си правно основание жалбоподателката счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на оборването на презумпцията, установена с посочения по-горе критерий за семейна принадлежност.
В първата част от второто основание жалбоподателката поддържа, че възприетото от Общия съд тълкуване прави невъзможно оборването на презумпцията, установена с посочения по-горе критерий за семейна принадлежност.
Във втората част от второто основание жалбоподателката счита, че възприетото от Общия съд тълкуване представлява нарушение на правото на семеен живот на жалбоподателката.
(1)ОВ L 147, 2013 г., стр. 14.
(2)ОВ L 16, 2012 г., стр. 1.
(3)ОВ L 266, 2015 г., стр. 75.
ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/249/oj
ISSN 1977-0855 (electronic edition)