Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

21 май 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Процедура по предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Член 4, точка 6 — Поемане на задължение от изпълняващата държава членка да изпълни наказанието съгласно националното си право — Рамково решение 2008/909/ПВР — Взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода — Основания за отказ от признаване и изпълнение — Член 9, параграф 1, буква и) — Лице, което не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е осъдено — Информация за определената дата и място на съдебното заседание за този съдебен процес — Доброволен и недвусмислен отказ на лицето да се яви лично на съдебния процес — Преценка на компетентния орган на изпълняващата държава членка — Задължение за съответстващо тълкуване “

По дело C-95/24 [Khuzdar](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte d’appello di Napoli (Апелативен съд Неапол, Италия) с акт от 6 февруари 2024 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2024 г., в рамките на производство по изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу

ATAU

при участието на:

Procura generale presso la Corte d’appello di Napoli,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, E. Regan (докладчик), D. Gratsias, B. Smulders и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: J. Richard de la Tour,

секретар: C. Di Bella, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 май 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–за ATAU, от L. Migliaccio, A. Scardamaglio и C. Sgariglia, avvocati,

–за италианското правителство, от S. Fiorentino и G. Palmieri, в качеството на представители, подпомагани от S. Faraci и A. Trimboli, avvocati dello Stato,

–за румънското правителство, от E. Gane, L. Ghiță и A. Wellman, в качеството на представители,

–за Европейската комисия, от H. Leupold, F. Tomat и J. Vondung, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 септември 2025 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“), и на член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 2008, 327 г., стр. 27), изменено с Рамково решение 2009/299 (наричано по-нататък „Рамково решение 2008/909“).

2 Запитването е отправено в рамките на производство за изпълнение на европейска заповед за арест, издадена от словашки съд срещу пребиваващо в Италия лице за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено вследствие на съдебен процес, на който това лице не се е явило лично.

Правна уредба

Правото на Съюза

Рамково решение 2002/584

3 Член 4 от Рамково решение 2002/584, озаглавен „Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“, гласи:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

[...]

6)когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право;

[...]“.

4 Член 4а от това рамково решение е озаглавен „Решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който лицето не се е явило лично“ и параграф 1 от него предвижда:

„Изпълняващият съдебен орган също така може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в европейската заповед за арест не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителните процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава членка:

а)своевременно

i)или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес;

и ii)е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес;

или б)след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса;

или в)след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение:

i)изрично е заявило, че не оспорва решението;

или ii)не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок;

или г)решението не му е било връчено лично, но:

i)решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването и ще бъде изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение;

и ii)ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска повторно разглеждане или обжалване, както е посочено в съответната европейска заповед за арест“.

Рамково решение 2008/909

5 Член 9 от Рамково решение 2008/909 е озаглавен „Основания за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“ и параграф 1 от него гласи:

„Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае решението и изпълни наказанието, ако:

[...]

и)съгласно предвиденото в член 4 удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава:

i)своевременно

–или е призовано лично и по този начин уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, или чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес,

и –е уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес;

или ii)след като е било уведомено за насрочения съдебен процес, е упълномощило защитник, посочен от заинтересованото лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса;

или iii)след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което лицето има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение:

–изрично е заявило, че не оспорва решението;

или –не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок;

[...]“.

6 Член 25 от това рамково решение предвижда:

„Без да се засягат разпоредбите на [Рамково решение 2002/584], разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutandis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, [точка] 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, [точка] 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“.

Рамково решение 2009/299

7 Съображения 1, 4, 6, 8 и 15 от Рамково решение 2009/299 гласят:

„(1)Правото на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес е включено в правото на справедлив процес, предвидено в член 6 от [подписаната в Рим на 4 ноември 1950 г. Европейска конвенция] за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно тълкуването на Европейския съд по правата на човека. Съдът е постановил също така, че правото на обвиняемия да се яви лично на съдебния процес не е абсолютно и че при определени обстоятелства обвиняемият може по своя собствена воля, явно или мълчаливо, но недвусмислено да се откаже от това право.

[...]

(4)Поради това е необходимо да се предоставят ясни и общовалидни основания за отказ за признаване на решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично. Настоящото рамково решение има за цел да определи по-добре тези общи основания, които дават възможност на изпълняващия орган да изпълни решението въпреки отсъствието на лицето по време на съдебния процес и при пълно зачитане на правото на защита на лицето. Настоящото рамково решение няма за цел да регулира начините и методите, включително процесуалните изисквания, използвани за постигането на посочените в настоящото рамково решение резултати, които са предмет на националното законодателство на държавите членки.

[...]

(6)Разпоредбите на настоящото рамково решение за изменение на други рамкови решения определят условията, при които признаването и изпълнението на решение, постановено вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, не следва да бъдат отказвани. Тези условия са алтернативни; когато е изпълнено едно от условията, издаващият орган попълва съответния раздел от европейската заповед за арест или от съответното удостоверение по останалите рамкови решения и по този начин предоставя гаранции, че изискванията са или ще бъдат изпълнени, което следва да бъде достатъчно за целите на изпълнението на решението въз основа на принципа за взаимно признаване.

[...]

(8)Правото на обвиняемия на справедлив процес е гарантирано от [Европейската конвенция] за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно тълкуването на Европейския съд по правата на човека. Това право включва правото на заинтересованото лице да се яви лично на съдебния процес. За да упражни това право, заинтересованото лице трябва да е уведомено за насрочения съдебен процес. Съгласно настоящото рамково решение уведомяването на лицето за съдебния процес следва да бъде гарантирано от всяка държава членка в съответствие с националното ѝ законодателство, като се подразбира, че това трябва да отговаря на изискванията на посочената конвенция. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека при разглеждане на въпроса, дали начинът на предоставяне на информацията е достатъчен, за да гарантира уведомяването на лицето за съдебния процес, би могло, когато е уместно, да се обърне внимание и на усилията, които заинтересованото лице е положило, за да получи предназначената за него информация.

[...]

(15)Основанията за отказ за признаване имат незадължителен характер. Все пак преценката на държавите членки за транспонирането на тези основания в националното законодателство се ръководи по-конкретно от правото на справедлив процес, като същевременно отчита цялостната цел на настоящото рамково решение за укрепване на процесуалните права на лицата и за улесняване на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“.

8 Член 1 от това рамково решение, озаглавен „Цели и приложно поле“, гласи:

„1.Целите на настоящото рамково решение са да укрепи процесуалните права на лицата, които са субекти на наказателно производство, да улесни съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и по-специално да спомогне за взаимното признаване на съдебни решения между държавите членки.

2.Настоящото рамково решение не поражда действие за изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора [за ЕС], включително правото на защита на лицата, които са субекти на наказателни производства, и не засяга задълженията, възложени на съдебните органи във връзка с това.

3.Настоящото рамково решение установява общи правила за признаване и/или изпълнение в една държава членка (изпълняващата държава членка) на съдебни решения, постановени от друга държава членка (издаващата държава членка) вследствие на производство, на което заинтересованото лице не е присъствало, съгласно разпоредбите на член 5, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584], [...] на член 9, параграф 1, буква и) от [Рамково решение 2008/909] [...]“.

9 Съгласно точка 1 от член 2 от Рамково решение 2009/299, озаглавен „Изменения на [Рамково решение 2002/584]“, в Рамково решение 2002/584 се добавя член 4а. Съгласно точка 1 от член 5 от Рамково решение 2009/299, озаглавен „Изменения на [Рамково решение 2008/909]“, в Рамково решение 2008/909 се добавя член 9, параграф 1, буква и).

Директива (ЕС) 2016/343

10 Съображение 36 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) има следния текст:

„При определени обстоятелства решението относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия следва да може да бъде постановено дори и ако въпросното лице не присъства на съдебния процес. Такъв може да е случаят, когато заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неявяване, но въпреки това лицето не се яви. Уведомяването на заподозрения или обвиняемия за съдебния процес следва да означава призоваване на заподозрения или обвиняемия, лично или по друг начин, като на въпросното лице се предоставя официална информация относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава възможност да се осведоми за съдебния процес. Уведомяването на заподозрения или обвиняемия за последиците от неявяване, следва да означава по-специално, че лицето е било уведомено, че решението може да бъде постановено, ако не се яви на съдебния процес“.

11 Член 8 от тази директива е озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“ и параграф 2 от него предвижда:

„Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:

а)заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или

б)заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата“.

Италианското право

Закон № 69 за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с Рамково решение 2002/584

12 Член 6, параграф 1bis, буква b) от Legge n. 69 — Disposizioni per conformare il diritto interno alla decisione quadro 2002/584/GAI del Consiglio, del 13 giugno 2002, relativa al mandato d’arresto europeo e alle procedure di consegna tra Stati membri (Закон № 69 — Разпоредби за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки) от 22 април 2005 г. (GURI бр. 98 от 29 април 2005 г.), в приложимата му към фактите в главното производство редакция, предвижда, че „[к]огато е издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща лишаване от свобода, а наказанието е определено или мярката е наложена в производство, проведено в отсъствието на обвиняемия, европейската заповед за арест трябва да съдържа и данни за поне едно от следните условия: [...]

b)съответното лице, след като е било уведомено за съдебния процес срещу него, е било представлявано по време на приключилия с упоменатото решение процес от защитник, посочен от самия него или от държавата“.

13 Съгласно член 18bis, параграф 2 от посочения Закон № 69, в приложимата му към фактите по главното производство редакция, „[к]огато европейската заповед за арест е издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, Corte d’appello (апелативен съд) може да откаже предаването на италиански гражданин или лице, което законно и действително пребивава или живее на територията на Италия от най-малко пет години […], при условие че разпореди това наказание или тази мярка да се изпълни в Италия в съответствие с вътрешното право“.

Закон № 161 за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с Рамково решение 2008/909

14 Член 13 от Decreto legislativo n. 161 — Disposizioni per conformare il diritto interno alla Decisione quadro 2008/909/GAI relativa all’applicazione del principio del reciproco riconoscimento alle sentenze penali che irrogano pene detentive o misure privative della libertà personale, ai fini della loro esecuzione nell’Unione Europea (Законодателен декрет № 161 — Разпоредби за привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с Рамково решение 2008/909/ПВР за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз) от 7 септември 2010 г. (GURI бр. 230 от 1 октомври 2010 г.), в приложимата му към фактите по главното производство редакция, гласи:

„Corte d’appello (апелативен съд) отказва да признае осъдителната присъда в следните случаи:

i)ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено подлежащото на изпълнение решение, освен ако от удостоверението е видно:

1)че своевременно е било призовано лично и по този начин е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес или действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес чрез други средства, които позволяват недвусмислено да се докаже, че е било уведомено за това, както и че е било уведомено за възможността за постановяване на такова решение, ако не се яви на съдебния процес; или

2)че след като е било уведомено за насрочената дата за съдебния процес, е упълномощило избран или служебен защитник, който действително го е подпомагал по време на съдебния процес; или

3)че след като решението му е било връчено лично и е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което да има възможност да участва, за да изиска преразглеждане на обвинението по същество, включително събиране на нови доказателства, изрично е заявило, че не оспорва решението, или не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

[...]“.

15 Член 24 от посочения Законодателен декрет № 161, в приложимата му към фактите по главното производство редакция, предвижда, че когато откаже предаването, поискано чрез европейска заповед за арест, издадена въз основа на осъдителна присъда, и разпореди изпълнение на наказанието на територията на Италия, Corte d’appello (апелативен съд) трябва едновременно с това да признае чуждестранната осъдителна присъда, на която се основава европейската заповед за арест, за целите на изпълнението ѝ в Италия, ако са налице предпоставките за това.

Главното производство и преюдициалните въпроси

16 На 5 октомври 2015 г. Okresný súd Dunajská Streda (Районен съд Дунайска Стреда, Словакия) издава европейска заповед за арест за изпълнението на присъда от 23 август 2010 г., с която ATAU е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и която все още не е изпълнена изцяло.

17 На 19 юни 2023 г. ATAU е задържан в Италия, поради което Corte d’appello di Napoli (Апелативен съд Неапол, Италия), който е запитващата юрисдикция, следва да прецени искането на словашките компетентни органи за предаването му въз основа на тази европейска заповед за арест.

18 В хода на производството пред запитващата юрисдикция ATAU доказва, че от повече от пет години действително и законно пребивава в Италия, поради което моли тази юрисдикция да откаже предаването му и да разпореди наложеното му със словашката осъдителна присъда наказание от пет години лишаване от свобода да бъде изпълнено в Италия чрез признаването на посочената присъда.

19 За да прецени този искане, запитващата юрисдикция поисква от словашките компетентни органи да допълнят изпратеното по-рано удостоверение, като уточнят процесуалните гаранции, приложени спрямо ATAU.

20 С писмо от 2 ноември 2023 г. Okresný súd Dunajská Streda (Районен съд Дунайска Стреда) отговаря, че ATAU не е участвал лично в съдебния процес, вследствие на който е постановена осъдителната присъда срещу него. Той обаче е бил подпомаган и представляван от адвокат по време на този процес. Освен това никога не е получавал информация за датата и мястото на провеждане на процеса, но е бил уведомен, че срещу него се води такъв. Всъщност той е бил арестуван и задържан в Словакия на 28 септември 2009 г. за престъплението, за което впоследствие е осъден, а след това на 15 декември 2009 г. е бил освободен и настанен в бежански лагер на словашка територия. Впоследствие се е укрил, без да се върне и без да посочи адрес за връчване на евентуални призовки и съобщения, така че Okresný súd Dunajská Streda (Районен съд Дунайска Стреда) не успява повече да го открие, нито да му връчи призовката да се яви на съответното съдебно заседание.

21 Поради това ATAU не се явява лично на това съдебно заседание. Процесът обаче е проведен със съдействието и представителството на адвоката му и приключва с осъдителна присъда от пет години лишаване от свобода.

22 Запитващата юрисдикция посочва, че при това положение трябва да провери дали са налице предпоставките да откаже предаването на ATAU и да разпореди, в съответствие с молбата на последния, наложеното му наказание да бъде изпълнено в Италия.

23 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно процесната национална правна уредба, когато откаже изпълнението на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на определено наказание и разпореди това наказание да се изпълни на италианска територия, изпълняващият съдебен орган трябва да признае за целта съответната осъдителната присъда.

24 В това отношение съгласно разпоредбите на италианското право, транспониращи член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, съдебното решение, постановено вследствие на съдебен процес, на който съответното лице не се е явило лично, не се признава, освен в три хипотези, в които на това лице са осигурени процесуални гаранции. Що се отнася обаче до тези три хипотези, запитващата юрисдикция посочва, че в случая предпоставките за прилагането им, предвидени в тази разпоредба и определени в процесната национална правна уредба, не са налице. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че макар да е било уведомено за водения срещу него съдебен процес, лицето, първо, не е получило информация за определената дата и място на този процес, нито за възможността да бъде постановено решение и при неявяване, второ, при все че е упълномощило защитник, който действително го е защитавал на процеса, не е било уведомено за определената за същия дата, и трето, не е получило информацията, позволяваща извода, че при пълно познаване на фактите е приело осъдителната присъда, постановена вследствие на същия съдебен процес, на който не се е явило лично.

25 Поради това запитващата юрисдикция преценява, че ако реши да откаже предаването на ATAU, не би могла да разпореди наложеното му наказание да бъде изпълнено на италианска територия, тъй като не са налице предвидените в процесната национална правна уредба предпоставки за признаването на съответното съдебно решение.

26 Що се отнася до процесуалните гаранции, свързани с изпълнението на европейска заповед за арест, в съответствие с разпоредбите на италианското право, транспониращи член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, тази юрисдикция посочва, че в съответствие с предвидените в националната правна уредба предпоставки за предаването на лице, което не се е явило лично на съдебния процес, предаване се допуска, ако това лице е било уведомено, че срещу него се води такъв процес, и е било подпомагано от защитник.

27 Така, стига лицето да е било подпомагано от защитник, предаването му в изпълнение на издадената срещу него европейска заповед за арест се допуска при единственото условие то да е било уведомено за самото наличие на съдебен процес срещу него, като въпросното предаване не е обвързано с по-строгото условие, приложимо за признаването на постановеното съдебно решение за целите на изпълнението на наказанието на италианска територия, а именно лицето да е било уведомено за насрочената дата за съдебния процес.

28 Запитващата юрисдикция съответно подчертава, че макар процесната национална правна уредба да предвижда, що се отнася до признаването на осъдителна присъда, по-строга процесуална гаранция от предвидената в тази правна уредба във връзка с изпълнението на издадена срещу издирвано лице европейска заповед за арест, подобна разлика може да доведе до неблагоприятни последици за това лице, тъй като то би могло да бъде предадено на издаващата държава членка за целите на изпълнението на наложеното наказание и същевременно да се окаже лишено от възможността да изтърпи същото в държавата членка, в която пребивава.

29 Ето защо запитващата юрисдикция си задава въпроса дали процесната национална правна уредба е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и с член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909.

30 Освен това тази юрисдикция подчертава, че докато член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 предвижда просто възможност да се откаже признаването на постановеното съдебно решение, когато лицето, неявило се лично на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, не е получило информация, по-специално, за насрочената дата за този процес, разпоредбите на италианското право, транспониращи тази разпоредба, предвиждат, напротив, задължение при такива обстоятелства да се откаже признаването на това съдебно решение.

31 Тази разлика е от съществено значение в случая. Всъщност процесната национална правна уредба не допуска запитващата юрисдикция да признае постановената срещу ATAU осъдителна присъда, при все че ако разполагаше с възможност в това отношение, същата юрисдикция би могла, използвайки тази възможност, да признае въпросната присъда и съответно да откаже предаването на лицето и да разпореди наложеното му наказание да се изпълни в Италия.

32 При тези обстоятелства Corte d’appello di Napoli (Апелативен съд Неапол) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)[Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от [Рамково решение 2008/909]?

2)[Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от [Рамково решение 2008/909]?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

33 Италианското правителство поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като е чисто хипотетично. Всъщност, като е поискало признаването в Италия на постановената в Словакия осъдителна присъда за лишаване от свобода за срок от пет години, ATAU очевидно е приел наказанието, наложено в съдебния процес, на който не се е явил лично, така че в съответствие с разпоредбата на италианското право, транспонираща член 9, параграф 1, буква и), подточка iii) от Рамково решение 2008/909, запитващата юрисдикция би трябвало да признае присъдата, с която е определено това наказание, за целите на изпълнението му на италианска територия.

34 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да преценява — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 12 октомври 2023 г., INTER CONSULTING, C-726/21, EU:C:2023:764, т. 32 и цитираната съдебна практика).

35 От това следва, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 октомври 2023 г., INTER CONSULTING, C-726/21, т. 33 и цитираната съдебна практика).

36 Следователно в рамките на разпределението на правомощията между юрисдикциите на Европейския съюз и националните юрисдикции Съдът трябва при преценката на допустимостта на преюдициалното запитване да вземе предвид очертания в акта за отправянето му фактически и правен контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2023 г., INTER CONSULTING, C-726/21, EU:C:2023:764, т. 34 и цитираната съдебна практика).

37 В случая запитващата юрисдикция ясно посочва в акта за преюдициално запитване, че според нея по отношение на ATAU не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата от италианското право, транспонираща член 9, параграф 1, буква и), подточка iii) от Рамково решение 2008/909. Ето защо в съответствие с цитираната в предходната точка от настоящото решение съдебна практика, независимо какви са възраженията на италианското правителство срещу този фактически извод на посочената юрисдикция, преюдициалните въпроси трябва да се разгледат въз основа на последния.

38 Освен това в случая запитващата юрисдикция е предоставила на Съда необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде той полезен с отговора си на поставените въпроси, и е изложила причините, поради които счита, че тълкуването на посочените в тези въпроси разпоредби е нужно за решаването на висящия пред нея спор. Съответно не се установява посочените въпроси да нямат никаква връзка с действителността или предмета на главното производство или да се отнасят до хипотетичен проблем.

39 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.

По преюдициалните въпроси

По втория въпрос

40 С втория си въпрос, който следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която — в хипотезата на наложено наказание въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено — когато в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспонирането на Рамково решение 2002/584 са налице предпоставките да се откаже предаване на това лице и същевременно да се разпореди изпълнението на това наказание на територията на изпълняващата държава, съдът на изпълняващата държава членка не може да разпореди такова изпълнение на въпросното наказание, тъй като не са налице предпоставките за признаване на осъдителната присъда в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспониране на Рамково решение 2008/909.

41 На първо място, следва да се отбележи, че съгласно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 съдебният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, когато, както в случая, издирваното лице пребивава в изпълняващата държава членка, а същата се задължава да изпълни това наказание съгласно националното си право.

42 Що се отнася до Рамково решение 2008/909, член 25 от него предвижда, че без да се засягат разпоредбите на Рамково решение 2002/584, разпоредбите на Рамково решение 2008/909, доколкото са съвместими с разпоредбите на Рамково решение 2002/584, се прилагат mutatis mutandis към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, точка 6 от последното рамково решение.

43 В това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 предвижда основание да се откаже признаване и изпълнение на осъдителна присъда, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, освен в трите хипотези, посочени съответно в подточки i), ii) и iii) от тази разпоредба, при които не се допуска отказ за признаване и изпълнение на такава осъдителна присъда.

44 В случая запитващата юрисдикция си задава въпроса какви последици могат да се изведат от факта, че когато съответното лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, разпоредбите на италианското право, транспониращи член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и отнасящи се до условията, при които това обстоятелство представлява основание за неизпълнение на европейската заповед за арест на това лице, се различават от разпоредбите, транспониращи член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 и отнасящи се до условията, при които въпросното обстоятелство представлява основание за непризнаване и неизпълнение на постановената спрямо това лице осъдителна присъда.

45 В това отношение обаче следва да се отбележи, че член 4а, параграф 1, букви а)—в) от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, които са добавени във въпросните две рамкови решения с един и същ акт на Съюза, а именно с Рамково решение 2009/299, и в частност съответно с член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от последното, имат сходен, дори еднакъв текст и преследват аналогични цели, отнасящи се по-специално, видно от съображения 1, 4, 6 и 8 от Рамково решение 2009/299, до правото на лицето да се яви лично на водения срещу него съдебен процес и до зачитането на правото му на защита, когато не се е явило лично на процеса, вследствие на който е осъдено. От това следва, че съдебната практика по посочения член 4а, параграф 1 е приложима към посочения член 9, параграф 1, буква и), що се отнася до общите за тези две разпоредби понятия (вж. в този смисъл решение от днес, Hölderman, C-447/24, т. 50 и 51).

46 Така предпоставките за прилагане на хипотезите, в които личното неявяване на лицето на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, не може да представлява основание за неизпълнение на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на наказание, съгласно член 4а, параграф 1, букви а)—в) от Рамково решение 2002/584, не се различават от предпоставките за прилагане на хипотезите, в които такова обстоятелство не може да представлява основание за непризнаване и неизпълнение на осъдителна присъда, в съответствие с член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.

47 Следователно няма как да е съвместима с тези разпоредби от правото на Съюза национална правна уредба, която обвързва такива хипотези с различни условия според това дали тези хипотези се преценяват от гледна точка на националните разпоредби, транспониращи член 4а, параграф 1, букви а)—в) от Рамково решение 2002/584, или от гледна точка на националните разпоредби, транспониращи член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.

48 Ако запитващата юрисдикция приеме, че такъв е случаят с процесните разпоредби от италианското право, следва да се припомни, че принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава националния съд да остави без приложение разпоредба от националното право, която е несъвместима с разпоредби на това рамково решение, тъй като тези разпоредби нямат директен ефект. Органите на държавите членки, включително съдебните, обаче са длъжни във възможно най-голяма степен да тълкуват националното си право в съответствие с правото на Съюза по начин, който им позволява да осигурят резултат, съвместим с преследваната с това рамково решение цел (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане), C-398/22, EU:C:2023:1031, т. 47 и цитираната съдебна практика).

49 Всъщност, макар рамковите решения да нямат директен ефект, обвързващият им характер поражда в тежест на националните органи на държавите членки задължение за съответстващо тълкуване на вътрешното им право, считано от датата на изтичане на срока за транспониране на тези рамкови решения. Следователно, прилагайки националното право, тези органи са длъжни да го тълкуват във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответното рамково решение, за да се постигне търсеният с него резултат, при което обаче се изключва тълкуване contra legem на националното право. При това положение принципът на съответстващо тълкуване изисква да се вземе предвид цялото вътрешно право и да се приложат признатите от последното тълкувателни методи, за да се гарантира пълната ефективност на това рамково решение и да се достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с него цел (решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане), C-398/22, EU:C:2023:1031, т. 48 и цитираната съдебна практика).

50 Съответно е задача на запитващата юрисдикция — като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи — да тълкува процесната национална правна уредба, във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на Рамкови решения 2002/584 и 2008/909, в смисъл, че разпоредбите на италианското право, транспониращи член 4а, параграф 1, букви а)—в) от Рамково решение 2002/584, и тези, транспониращи член 9, параграф 1, буква и), подточки i)—iii) от Рамково решение 2008/909, предвиждат едни и същи предпоставки за прилагането си.

51 На второ място, следва да се отбележи, че видно от данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, за целите на признаването и изпълнението на осъдителната присъда на ATAU въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят по-специално до хипотезата по член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909.

52 Всъщност в съответствие с националната правна уредба, транспонираща първата от тези разпоредби, щом като съответното лице е уведомено за водения срещу него съдебен процес и е упълномощило защитник, който действително го е защитавал на този процес, не следва — на основание че това лице не се е явило лично на съдебния процес — да се отказва изпълнението на издадената срещу него европейска заповед за арест.

53 При аналогични обстоятелства обаче, но когато, по-конкретно, съответното лице не е било уведомено за определената дата за съдебния процес, националната правна уредба, транспонираща втората от тези разпоредби, не допуска признаването на постановената спрямо това лице осъдителна присъда, така че няма как да се откаже изпълнение на заповедта за арест и наложеното наказание да се изпълни на италианска територия, каквато възможност предвижда член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584.

54 Ето защо с оглед на колебанията на запитващата юрисдикция относно критериите за преценка на предпоставките за прилагане на хипотезата по член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 следва да се уточнят обстоятелствата, при които, макар съответното лице да не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, е налице хипотезата на тази подточка ii), а съответно и, както бе посочено в точка 45 от настоящото решение, хипотезата по член 4а, параграф 1, буква б) от Рамково решение 2002/584.

55 Член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 предвижда, че компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае съдебното решение и изпълни наказанието, ако съгласно предвиденото в член 4 от това рамково решение удостоверение лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено това решение, освен ако в удостоверението не е посочено, че лицето, в съответствие с допълнителни процесуални изисквания, определени в националното законодателство на издаващата държава членка, се намира в една от хипотезите по подточка i), ii) или iii) от този член 9, параграф 1, буква и).

56 От това следва, че по принцип компетентният орган на изпълняващата държава членка е задължен въпреки отсъствието на съответното лице по време на съдебния процес, вследствие на който е постановена осъдителната присъда, да признае и изпълни тази присъда, ако са налице предпоставките за прилагане на някоя от хипотезите по подточки i), ii) или iii) от член 9, параграф 1, буква и) от посоченото рамково решение (вж. по аналогия решение от 24 май 2016 г., Dworzecki, C-108/16, EU:C:2016:346, т. 35).

57 Всъщност във всяка от хипотезите по тези подточки признаването и изпълнението на осъдителна присъда не нарушават нито правото на защита на съответното лице, нито правото на ефективно правно средство за защита и на справедлив съдебен процес, гарантирани с член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказанието), C-514/21 и C-515/21, EU:C:2023:235, т. 73 и цитираната съдебна практика), тъй като в тези хипотези се счита, че това лице е направило доброволен и недвусмислен отказ да присъства на своя съдебен процес (вж. по аналогия решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C-399/11, EU:C:2013:107, т. 52).

58 Що се отнася по-специално до член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909, компетентният орган на изпълняващата държава членка е длъжен да признае и изпълни осъдителната присъда, независимо от личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е постановена тази присъда, когато това лице, бидейки уведомено за насрочения съдебен процес, в съответствие с уводното изискване в тази разпоредба изискване, е упълномощило избран от него или посочен от държавата защитник за целите на защитата си в този процес и действително е било защитавано от този защитник на процеса.

59 В този контекст най-напред трябва да се определи обхватът на уводното изискване в подточка ii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 лицето да е било уведомено за насрочения съдебен процес, което изискване при липсата на препращане към националното право представлява самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво на територията на Съюза (вж. по аналогия решение от 24 май 2016 г., Dworzecki, C-108/16 PPU, EU:C:2016:346, т. 28—31), а след това да се уточнят критериите за преценка на това изискване.

60 Що се отнася, първо, до обхвата на това изискване, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12 и от 4 септември 2025 г., Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., C‑489/23, EU:C:2025:651, т. 31).

61 По отношение на формулировката на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 следва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба на различните езици не позволява да се определи еднозначно дали за прилагането си тя изисква съответното лице да е било уведомено за определената дата на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено.

62 По-специално, докато текстът на италиански език на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от това рамково решение изрично съдържа такова изискване, някои текстове изискват само „уведомяване за насрочения съдебен процес“, например тези на френски и английски език, докато други изискват „знание за насроченото съдебно заседание“, например тези на немски и унгарски език, или „знание за планираното съдебно заседание“, например тези на чешки, полски и шведски език.

63 Макар несъмнено тези различни изрази да биха могли да наведат на мисълта, че както изрично предвижда текстът на тази разпоредба на италиански език, съответното лице трябва да е било уведомено за определената дата на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено, това не променя факта, че съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин, с оглед на текстовете, изготвени на всички езици на Съюза. Съответно в случай на несъответствия между текстовете на разпоредба от правото на Съюза на различните езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от контекста и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2025 г., Naturvårdsverket (Третиране на отпадъците след обратно вземане), C-221/24 и C-222/24, EU:C:2025:818, т. 45 и цитираната съдебна практика).

64 В това отношение, що се отнася до контекста, в който се вписва подточка ii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, следва да се констатира, че подточка i) от тази разпоредба изисква съответното лице да е било призовано лично и този начин уведомено за „определената дата и място на съдебния процес“, вследствие на който е постановено съдебното решение, или чрез други средства действително да е получило официална информация за „определената дата и място на съдебния процес“ по начин, който недвусмислено доказва, „че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“ (вж. решение от днес, Hölderman, C-447/24, т. 72).

65 Затова следва да се констатира, че видно от самия текст на член 9, параграф 1, буква и), подточка i) от това рамково решение, съдържащият се в него израз „уведомено за насрочения съдебен процес“ изисква съответното лице да е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено (вж. решение от днес, Hölderman, C-447/24, т. 73).

66 При контекстуално тълкуване, изглежда, може съответно да се направи извод, че на респективното уводно изискване в подточка ii) от този член 9, параграф 1, буква и) може по съображения за съгласуваност да се придаде същия обхват, така че тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че изисква лицето да е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено (вж. решение от днес, Hölderman, C-447/24, т. 74).

67 Това тълкуване се потвърждава от разпоредбите на Директива 2016/343, и по-специално от член 8, параграф 2 от нея, който представлява контекстуален елемент, релевантен за тълкуването на член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение поради функционалната връзка между тези две разпоредби (вж. в този смисъл решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес), C-400/23, EU:C:2025:14, т. 48).

68 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, която установява минимални правила относно някои аспекти на наказателното производство, сред които „правото на лицата да присъстват на съдебния процес“, държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неявяването си (буква а) от тази разпоредба) или при условие че заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата (буква б) от същата разпоредба).

69 Съдът вече е постановил, че член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 отдава особено значение на уведомяването на съответното лице, доколкото изрично обвързва възможността за организиране на задочно съдебно производство с условието лицето да е било уведомено за провеждането на това производство. Позовавайки се по-специално на съображение 36 от тази директива, Съдът e уточнил, че посоченото както в буква а), така и в буква б) от този член 8, параграф 2 условие съответното лице да бъде уведомено за съдебния процес срещу него, изисква същото да е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, по начин, който му дава възможност да се осведоми за съдебния процес (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем) (C-420/20, EU:C:2022:679, т. 51 и 52).

70 Телеологичното тълкуване на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 също подкрепя тълкуването, че уводното изискване в тази подточка ii) предполага съответното лице да е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено.

71 Всъщност, както изрично следва от член 1 във връзка със съображения 1 и 15 от Рамково решение 2009/299, посоченият член 9, параграф 1, буква и) цели, чрез уточняването на общите основания за изпълнението на осъдителна присъда въпреки отсъствието на лицето по време на съдебния процес, да се защити правото му да се яви лично на провеждания срещу него наказателен процес, което е основен елемент от правото на защита и в по-общ план е от основно значение за спазване на правото на справедлив наказателен процес, закрепено в член 47, втора и трета алинея и член 48 от Хартата, като същевременно се подобри взаимното признаване на съдебните решения между държавите членки (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C-514/21 и C-515/21, EU:C:2023:235, т. 50 и 60 и цитираната съдебна практика).

72 Тълкуването на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 в смисъл, че съответното лице трябва да е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес срещу него, благоприятства постигането на тези цели, тъй като дава възможност на същото да се яви лично, ако желае, при това дотогава, докато всъщност се води този процес, или евентуално гаранции, че това лице доброволно и недвусмислено се е отказало да се яви на този процес.

73 Второ, що се отнася до критериите за преценка на предпоставките за прилагане на хипотезите по член 9, параграф 1, буква и), подточка i), ii) или iii) от това рамково решение, в които, както бе припомнено в точка 57 от настоящото решение, трябва да се счита, че съответното лице доброволно и недвусмислено се е отказало да присъства на съдебния процес, компетентният орган на изпълняващата държава членка следва, при проверката дали тези предпоставки са налице, да прецени спазено ли е правото на защита на това лице, като надлежно вземе предвид всички обстоятелства по делото, с което е сезиран, в това число и поведението на въпросното лице.

74 Що се отнася по-специално до член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от посоченото рамково решение и преди всичко до уводното изискване в тази разпоредба, отнасящо се до информацията за насрочения съдебен процес, фактът, че съответното лице не е било пряко уведомено, какъвто е случаят в главното производство, не означава непременно, че това условие не е изпълнено.

75 Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, за да се определи дали това условие е изпълнено, следва да се обърне особено внимание, от една страна, на усилията, които публичните органи са положили, за да информират задочно осъденото лице за съдебния процес срещу него, и от друга страна, на усилията, които това лице е положило, за да получи предназначената за него информация (вж. по аналогия решение от 20 май 2025 г., Качев, C-135/25 PPU, EU:C:2025:366, т. 35 и цитираната съдебна практика).

76 Съответно видно от практиката на Съда, когато точни и обективни данни сочат, че макар да е официално уведомено, че е обвинено в извършването на престъпление, и поради това да знае, че срещу него ще се води съдебен процес, съответното лице умишлено прави така, че да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес, може да се приеме, че това лице отговаря на въпросното условие (вж. по аналогия решения от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C-569/20, EU:C:2022:401, т. 48 и от 20 май 2025 г., Качев, C-135/25 PPU, EU:C:2025:366, т. 35).

77 В случая от предоставената от запитващата юрисдикция информация по-специално личи, че ATAU е бил уведомен за висящия срещу него съдебен процес, но се е укрил и не се е върнал на словашка територия, нито пък е посочил адрес за връчване на евентуални призовки и съобщения. Задача на запитващата юрисдикция е да провери дали такива обстоятелства представляват точни и обективни данни, позволяващи да се приеме, че това лице отговаря на въпросното условие.

78 В това отношение следва да се отбележи, че според Съда може да се приеме, че са налице такива точни и обективни данни, например когато лицето умишлено е съобщило неверен адрес на компетентните национални органи или вече не се намира на адреса, който е съобщило (вж. по аналогия решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C-569/20, EU:C:2022:401, т. 49). Предвид всички обстоятелства по висящото пред компетентния орган на изпълняващата държава членка дело не е изключено такава констатация да се дължи и на факта, че съответното лице съзнателно не е съобщило такъв адрес.

79 Освен това е възможно да се приеме, че съответното лице отговаря на предвиденото в член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 условие да е било уведомено за насрочения съдебен процес, когато за целите на връчването на евентуални призовки и съобщения е посочило адреса на кантората на своя защитник, но след това умишлено е избягвало всякакъв контакт с този защитник.

80 Запитващата юрисдикция обаче ще трябва да има предвид, че същевременно това е възможно само ако компетентните национални органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението на лицето и да го уведомят за определената дата и място на съдебния процес срещу него (вж. по аналогия решение от 20 май 2025 г., Качев, C-135/25 PPU, EU:C:2025:366, т. 37 и цитираната съдебна практика).

81 Що се отнася до условието да е упълномощен защитник, посочен от съответното лице или от държавата с цел да го защитава на съдебния процес, и това лице действително да е било защитавано от този защитник на процеса, важно е да се уточни, че наличието на „упълномощаване“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 изисква самото лице да е поверило на адвокат, евентуално определен служебно, задачата да го представлява в задочния съдебен процес (вж. по аналогия решение от 20 май 2025 г., Качев, C-135/25 PPU, EU:C:2025:366, т. 41 и цитираната съдебна практика).

82 Съдът съответно е постановил, че обстоятелството, че задочно осъденото лице е било защитавано от служебно назначен адвокат в хода на цялото съдебно производство, водено в негово отсъствие, само по себе си не е достатъчно, за да се изпълни второто условие по тази разпоредба. Представителството от адвокат позволява да се докаже, че лицето, съдено в задочно производство, се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства в съдебния процес, само ако това лице умишлено е оставило на този адвокат грижата да го защитава пред съда, което предполага лицето да е избрало адвоката конкретно, за да го представлява в съдебния процес в негово отсъствие (вж. по аналогия решение от 20 май 2025 г., Качев, C-135/25 PPU, EU:C:2025:366, т. 59 и 61).

83 Щом като посочва, че ATAU е бил подпомаган и представляван от адвокат в хода на производството и че съдебният процес, вследствие на който е осъден, е проведен в присъствието на неговия адвокат, който го е представлявал и защитавал, запитващата юрисдикция ще трябва да провери, с оглед на съображенията, изложени в точки 81 и 82 от настоящото решение, че тези обстоятелства налагат извода, че е изпълнено условието по член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909 съответното лице да е упълномощило посочен от него или от държавата защитник с цел да го защитава на съдебния процес и действително да е било защитавано от този защитник на процеса.

84 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че

–не допускат национална правна уредба, съгласно която — в хипотезата на наложено наказание въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено — когато в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспонирането на Рамково решение 2002/584 са налице предпоставките да се откаже предаване на това лице и същевременно да се разпореди изпълнението на това наказание на територията на изпълняващата държава, съдът на изпълняващата държава членка не може да разпореди такова изпълнение на въпросното наказание, тъй като не са налице предпоставките за признаване на осъдителната присъда в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспониране на Рамково решение 2008/909;

–уводното изискване в подточка ii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 лицето да е било уведомено за насрочения съдебен процес е изпълнено, когато с оглед на всички надлежно взети предвид релевантни обстоятелства, и в частност поведението на това лице, може да се приеме, че то е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено.

По първия въпрос

85 С първия си въпрос, който следва да се разгледа на второ място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на осъдителна присъда, постановена въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, и без да са налице предпоставките за прилагане на хипотезите по този член 9, параграф 1, буква и), и по-специално на посочената в подточка ii) от тази разпоредба, компетентният орган на изпълняващата държава членка не разполага с възможност да признае тази осъдителна присъда.

86 В това отношение следва да се отбележи, че този въпрос е от полза за главното производство само ако с оглед на отговора на втория въпрос запитващата юрисдикция установи, че в случая по главното производство не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата по член 9, параграф 1, подточка ii) от това рамково решение.

87 От самия текст на този член 9, параграф 1, буква и), и по-конкретно от указанието, че изпълняващият съдебен орган „може“ да откаже да признае съдебното решение и изпълни съответното наказание, следва че компетентният орган на изпълняващата държава членка разполага с възможността да откаже да признае и да изпълни осъдителна присъда, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановена тази присъда, освен ако в удостоверението по член 4 от това рамково решение не е посочено, че са налице предпоставките за прилагане на хипотезите, визирани съответно в подточки i), ii) и iii) от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 (вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Задочно осъждане), C-396/22, EU:C:2023:1029, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).

88 Този член 9, параграф 1, буква и) съответно ограничава възможността да се отказва признаване и изпълнение на осъдителна присъда, като определя точно и еднообразно условията, при които признаването и изпълнението на такава присъда, постановена вследствие на съдебен процес, на който съответното лице не се е явило лично, не могат да бъдат отказвани (вж. по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C-514/21 и C-515/21, EU:C:2023:235, т. 49 и цитираната съдебна практика).

89 Затова, както следва от точка 56 от настоящото решение, компетентният орган на изпълняващата държава членка е длъжен да признае и изпълни осъдителната присъда, независимо от отсъствието на съответното лице по време на съдебния процес, вследствие на който е постановена тази присъда, когато са налице предпоставките за прилагане на някоя от хипотезите, посочени съответно в подточки i), ii) или iii) от този член 9, параграф 1, буква и).

90 След това уточнение, предвид факта, че член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 предвижда факултативно основание да се откаже признаване и изпълнение на осъдителна присъда, компетентният орган на изпълняващата държава членка може във всички случаи, след като установи, че предпоставките за прилагане на хипотезите по подточки i), ii) или iii) от тази разпоредба не са налице, що се отнася до положението на лицето, срещу което е постановена такава присъда, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, даващи му възможност да се увери, че с признаването и изпълнението на същата няма да се наруши правото на защита на това лице (вж. по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C-514/21 и C-515/21, EU:C:2023:235, т. 76 и цитираната съдебна практика).

91 Както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, като такова обстоятелство може да бъде взето предвид поведението на съответното лице, и по-специално това, че то се е старало да избегне връчването на съобщение с предназначената за него информация или всякакъв контакт с адвокатите си (вж. по аналогия решение от 23 март 2023 г., Minister for Justice and Equality (Отмяна на отлагането на изпълнението на наказание), C-514/21 и C-515/21, EU:C:2023:235, т. 78 и цитираната съдебна практика), и то независимо от значението на такова поведение за преценката, в съответствие с точки 74—80 от настоящото решение, налице ли са предпоставките за прилагане на хипотезите по подточки i)—iii) от посочения член 9, параграф 1, буква и).

92 Също така, само по себе си обстоятелството, че съответното лице е поискало, както в случая, наказанието да бъде изпълнено в държавата членка, в която пребивава и в която се намира центърът на неговите интереси, действително не означава, че са налице предпоставките по член 9, параграф 1, буква и), подточка iii) от Рамково решение 2008/909, но същевременно компетентният орган на изпълняващата държава членка може да вземе предвид такова искане и евентуалния отказ от правото на преразглеждане, за да приеме, че с това изпълнение няма да се наруши правото на защита на лицето и че съответно не следва да се прилага предвиденото в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909 основание за непризнаване и неизпълнение, независимо от факта, че не са налице предпоставките за прилагане на хипотезите по подточки i)—iii) от този член 9, параграф 1, буква и) (вж. в този смисъл решение от днес, Hölderman, C-447/24, т. 101—103).

93 При все че член 9, параграф 1, буква и) от това рамково решение предвижда само възможност, от акта за преюдициално запитване е видно, че националната правна уредба, транспонираща посоченото рамково решение, задължава компетентния орган на изпълняващата държава членка да откаже да признае и изпълни постановена в издаващата държава членка осъдителна присъда, когато не са налице предпоставките за прилагане на хипотезите по подточки i)—iii) от член 9, параграф 1, буква и) от същото рамково решение. Следователно тази правна уредба лишава посочения орган от свободата да прецени въз основа на конкретните обстоятелства дали все пак може да се счита, че правото на защита на лицето е било спазено, и съответно да реши да признае и изпълни постановената осъдителна присъда.

94 При това положение е ясно, че такава национална правна уредба е в противоречие с член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909.

95 От това следва, че с оглед на изложените в точки 48 и 49 от настоящото решение съображения, ако приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на хипотезите, посочени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909, и по-специално в подточка ii) от тази разпоредба, запитващата юрисдикция би трябвало, като вземе предвид цялото вътрешно право и като приложи признатите от последното тълкувателни методи, да тълкува процесната национална правна уредба, във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на това рамково решение, в смисъл, че може да прецени въз основа на всички конкретни обстоятелства дали правото на защита на лицето все пак може да се счита за спазено, и съответно да признае и изпълни постановената осъдителна присъда.

96 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на осъдителна присъда, постановена въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, и без да са налице предпоставките за прилагане на хипотезите по този член 9, параграф 1, буква и), и по-специално на посочената в подточка ii) от тази разпоредба, компетентният орган на изпълняващата държава членка не разполага с възможност да признае тази осъдителна присъда.

По съдебните разноски

97 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

–не допускат национална правна уредба, съгласно която — в хипотезата на наложено наказание въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено — когато в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспонирането на измененото Рамково решение 2002/584 са налице предпоставките да се откаже предаване на това лице и същевременно да се разпореди изпълнението на това наказание на територията на изпълняващата държава, съдът на изпълняващата държава членка не може да разпореди такова изпълнение на въпросното наказание, тъй като не са налице предпоставките за признаване на осъдителната присъда в съответствие с разпоредбите на тази правна уредба за транспониране на измененото Рамково решение 2008/909;

–уводното изискване в подточка ii) от член 9, параграф 1, буква и) от измененото Рамково решение 2008/909 лицето да е било уведомено за насрочения съдебен процес е изпълнено, когато с оглед на всички надлежно взети предвид релевантни обстоятелства, и в частност поведението на това лице, може да се приеме, че то е получило информация за определената дата и място на съдебното заседание за съдебния процес, вследствие на който е осъдено.

2)Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909, изменено с Рамково решение 2009/299,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на осъдителна присъда, постановена въпреки личното неявяване на съответното лице на съдебния процес, вследствие на който е осъдено, и без да са налице предпоставките за прилагане на хипотезите по този член 9, параграф 1, буква и), и по-специално на посочената в подточка ii) от тази разпоредба, компетентният орган на изпълняващата държава членка не разполага с възможност да признае тази осъдителна присъда.

Подписи

*Език на производството: италиански.

iiИмето на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.