Дело C-557/24 P: Жалба, подадена на 14 август 2024 г. от Malacalza Investimenti Srl e Vittorio Malacalza срещу решението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 5 юни 2024 г. по дело T-134/21, Malacalza Investimenti Srl и Vittorio Malacalza/ЕЦБ

Жалба срещу решение на Общия съд относно извъндоговорната отговорност на ЕЦБ във връзка с надзорната дейност над Banca Carige

Кратко резюме на спора

- Malacalza Investimenti Srl и Vittorio Malacalza подават жалба срещу решение на Общия съд, с което се отхвърля тяхната жалба...
Абонирайте се, за да прочетете резюмето на спора.

Официален вестник на Европейския съюз

BG Cерия C

C/2024/5618

30.9.2024

Жалба, подадена на 14 август 2024 г. от Malacalza Investimenti Srl e Vittorio Malacalza срещу решението, постановено от Общия съд (десети разширен състав) на 5 юни 2024 г. по дело T-134/21, Malacalza Investimenti Srl и Vittorio Malacalza/ЕЦБ

(Дело C-557/24 P)

(C/2024/5618)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Malacalza Investimenti Srl, Vittorio Malacalza (представители: S. Carbone, A. D'Angelo, L. Boggio, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска централна банка, Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

— да отмени решението, постановено от Общия съд на Европейския съюз inter partes по дело T-134/21 на 5 юни 2024 г. и връчено същия ден,

— тъй като Общият съд не е „разгледал другите условия, които трябва да са изпълнени кумулативно, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза“, да върне делото на Общия съд на Европейския съюз на основание член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз за постановяване на решение в съответствие с принципите на правото, които ще бъдат потвърдени от Съда, като се уважат всички искания за присъждане на обезщетение за вреди, предявени от жалбоподателите срещу ЕЦБ на основание член 340, параграф 3 ДФЕС в жалбата до Общия съд от 3 март 2021 г., както следва: в полза на Malacalza Investimenti s.r.l. сума в размер на 870 526 670 EUR или друга по-голяма или по-малка сума, определена по съдебен ред, при необходимост по справедливост; в полза на Vittorio Malacalza сума в размер на 4 546 022 EUR или друга по-голяма или по-малка сума, определена по съдебен ред, при необходимост по справедливост;

или, при условията на евентуалност спрямо искането за връщане на делото,

— Съдът да уважи исканията за присъждане обезщетение за вредите, предявени от жалбоподателите срещу ЕЦБ в жалбата до Общия съд от 3 март 2021 г. в същите посочени по-горе размери в съответствие с член 340, параграф 3 ДФЕС; след уважаване на исканията за събиране на доказателства, изложени в петитума на жалбата, и на исканията за събиране на доказателства и за процесуално-организационни действия, направени с актове от 29 септември 2021 г. и 20 декември 2021 г.,

— ЕЦБ и Европейската комисия като встъпила страна да бъдат осъдени да заплатят в полза на двамата жалбоподатели съдебните разноски и възнагражденията по производствата пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват седем основания по същество, отнасящи се до поредица от нарушения на принципите и нормите на правото на Съюза, както и на разпоредбите за транспониране в италианския правен ред и на последващи разпоредби от същия правен ред, приложими във всички случаи към надзорната дейност, възложена на ЕЦБ. От фактическа страна, като не е изпълнила задължението си да информира акционерите и обществеността чрез ръководството на Banca Carige, е допринесла за изграждането на определена представа за състоянието и перспективите на банката, като очакванията на акционерите поради тази представа са довели до инвестиране на значителни средства в закупуване на акции Carige и до записване и внасяне на увеличенията на капитала, като впоследствие тя опровергала тези очаквания с действия и приемане на противоречиви актове, с които били наложени необосновани, непропорционални и в определени аспекти незаконосъобразни мерки, които са част от цялостно незаконосъобразно и увреждащо поведение. В жалбата се прави позоваване по-специално на: i) породените очаквания относно състоянието на Carige, обусловени от извършените увеличения на капитала през 2014 и 2015 г.; ii) последващото опровергаване на тези очаквания, последвано от действия и актове на ЕЦБ (по-специално чрез преждевременни мерки за намеса); iii) незаконосъобразност на тези актове и незаконност на цялостните действия, от които са част; iv) на създадените очаквания относно състоянието на Carige, възникнали поради осъществяване на увеличения на капитала през 2017 г.; v) на последващото опровергаване на тези очаквания, последвано от действия и актове на ЕЦБ, изискващи последващи действия за намеса в капитала на банката; vi) на незаконосъобразност на тези актове (сред които по-специално поставянето на банката в режим на извънредно управление през 2019г., като, наред с другото, назначава извънредни управители, за които не изключено наличието на конфликти на интереси, както и разрешаване по време извънредното управление на увеличение на капитала с изключване на правото на опция) и незаконността на цялостното поведение, от което са част, vii) недопустимите влияния и намеси в процеса на управление на банката, способствали за авторитарно ръководство от страна на делегираните управители в нарушение на правилата на дружественото право и нормалната дискусионност за колективните административни органи, за да се гарантира изпълнението на неправомерно наложени мерки, за да се осигури така прилагането на неправилно наложени мерки, като по този начин се възпрепятства реакцията срещу нецелесъобразни и увреждащи практики на управление и се създават предпоставки за нестабилност на банката

В самото начало жалбоподателите критикуват решението на Общия съд, тъй като е в противоречие с принципите, установени в практиката на Съда, е пренебрегнал факта, че част от нарушенията, в които се упреква ЕЦБ, представляват достатъчно съществени нарушения на посочените норми, като по този начин са разгледани само част от фактите, за които се твърди, че са незаконосъобразни, фрагментирайки по този начин неоснователно исканията за обезщетение. По-нататък жалбоподателите изтъкват седемте основания на жалбата, като изтъкват, че те почиват на грешки, допуснати от Общия съд при прилагането на принципите на защита на собствеността, пропорционалност, добра администрация, равенство, безпристрастност и равно третиране, прозрачност, добросъвестност и защита на оправданите правни очаквания, по-специално що се отнася до членове 17, 20 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 5.4 от Договора за ЕС, както и от редица разпоредби на вторичното право на Съюза и на италианското банково право, които ЕЦБ не е спазила.

ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/5618/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...