Образувано е по искане на Я.В, от [населено място], [област] срещу решение № 15074 / 07.12.2017 г. по адм. дело № 11401 / 2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Поддържат се основания по чл. 239, т.1 АПК. Молителят сочи, че прекратяването на наказателното производство за същото деяние, с което е ангажирана дисциплинарната му отговорност е ново обстоятелство от съществено значение за делото, а като ново доказателство сочи постановлението за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2017 г. на Софийска градска прокуратура.
Ответникът по искането, министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Пиперкова изразява становище за неоснователност на същото. Позовава се на нормата на чл. 194, ал.3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), с която законодателят е уредил възможността за носене на дисциплинарна отговорност на служителите на МВР, независимо от наличието на основания за търсене на друг вид отговорност.
Върховният административен съд, седемчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно.
С решение № 15074 / 07.12.2017 г. по адм. дело № 11401 / 2017 г. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия е отменил решение № 7020 / 05.06.2017 г. по адм. дело № 10169 / 2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение и е постановил отхвърляне на жалбата на Я.В, от [населено място] срещу заповед № 8121к-2598 / 06.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Петчленният състав на Върховния административен съд е приел, че е установено деянието – приемане на пари, които не се следват на служителя. Квалифицирал го е като използване на служебното положение за лична облага в нарушение правилата на Етичния кодекс и съставляващо нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7 ЗМВР. Приел е и наличие на елемента уронване на престижа на службата, чрез излъчване на случая по телевизията.
Молителят сочи като нови обстоятелства по делото прекратяването на воденото срещу него досъдебно производство № 124 / 2016 г. по описа на СО на Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 6514 / 2016 г. по описа на СГП.Пва се на постановление от 21.12.2017 г., с което наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 НПК - поради недоказаност на обвинението.
Прокурорът от СГП е направил изводи, че в рамките на досъдебното производство не може да се приеме за доказано, че Я.В е извършил престъпление по чл. 302, т.1, пр.6, вр. с чл. 301, ал.1 НК, тъй като органите по наказателно преследване не са установили, че същият в качеството му на длъжностно лице е осъществил обективните признаци на състава на посоченото престъпление. Съвкупният анализ на доказателствата и доказателствените средства по досъдебното производство е обосновало извода, че не е доказано и не може да се докаже, дали е извършено деянието, предмет на разследване по делото.
Съгласно чл. 239, т.1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
Фактът, че провежданото пред Софийска градска прокуратура производство по пр. пр. № 6514 / 2016 г. е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.2 и чл. 199 НПК е ирелевантен за дисциплинарната отговорност на молителя.
Съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал.2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване.
На следващо място, следва да се отбележи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, т. е. прекратяването на наказателното производство срещу молителя не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т. н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната - арг. чл. 194, ал.3 ЗМВР.Дарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, поради което прекратеното наказателното производство срещу молителя за престъпление по чл. 302, т.1, пр.6, вр. с чл. 301, ал.1 НК, няма отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание "уволнение".
Независимо от изхода по спора разноски не се присъждат, тъй като имащата право на такива страна не ги претендира.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, седемчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК от Я.В, от [населено място], [област] срещу решение № 15074 / 07.12.2017 г. по адм. дело № 11401 / 2017 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.