№ 29 София, 14.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:М. С
Членове:С. К
Г. Г
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4749/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 144013/05.11.2018 г. на И. И. П. чрез адв. Л. П., срещу определение № 20759 от 04.10.2018 г. на Софийския градски съд по ч. гр. д. № 12525/2018 г. за оставяне без уважение на частна жалба срещу протоколно определение от 26.04.2018 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 37665/2016 г., с което е прекратено производството срещу първоначалния ответник И. Ц. Ц. по иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с довод за неправилно възприета фактическа обстановка от въззивния съд, който не е преценил, че в случая са предявени иск за ревандикация на недвижим имот и иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота, като замяната на ответника касае първия иск, докато по иска за парично вземане ищецът искал наред с първоначалния ответник да се конституира и нов ответник, който да отговаря за част от първоначално заявения период на обезщетението /този след разпореждането с имота от страна на първоначалния ответник в полза на допълнително посочения/.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, съответно уточнен от настоящия...