№ 96гр. София, 13.02.2019 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 1446 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, представлявано от главен юрисконсулт А. И., срещу решение № 513 от 01.03.2018г. по в. т.д. № 5030/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 6 състав, с което, след отмяна на решение № 1539 от 28.07.2017г. по т. д. № 4978/2013г. на СГС, ТО, VІ-14 състав, касаторът е осъден да заплати на „Лестранс” ЕООД,с. Долина., на основание чл.57, ал.1 ЗПУПС сумата 112 800 лева, представляваща общата стойност на сумите на неразрешените платежни операции, изпълнени както следва: на 18.03.2016г. за сумите 29 000 лева и 29 800 лева, на 22.03.2016г. за сумата 29 000 лева и на 23.03.2016г. за сумата 25 000 лева, ведно със законната лихва от 22.06.2016г. до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 815,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.05.2016г. до 22.06.2016г. и разноски в размер на 8 858,61 лева – за първата инстанция и 3 472,31 лева – за въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че крайният извод на въззивния съд е обусловен единствено с неизпълнение от страна на банката на задълженията й по чл.54, ал.1, т.1 ЗПУПС, макар този извод да не се подкрепя от нито едно от събраните доказателства. Излага съображения...