О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

гр. София, 12.02.2019 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Н т. д. N 1238 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба от 20.12.2018г. на В. Т. П. - ответник по евентуалния иск по чл.45 ЗЗД, с искане за допълване в частта за разноските на определение № 734/ 14.12.2018г. по т. д. № 1238 / 2018г. на ВКС, II ТО, чрез присъждане на направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът по молбата и ищец по исковете, Б. В. Т., оспорва същата и моли да се устави без уважение. Поддържа, че касационната жалба касае единствено решението за осъждане на първия ответник по иска по чл.226, ал.1 КЗ отм., но не и правното положение на евентуалния ответник. Твърди се, че В. П. не е имал качеството на ответник по въззивната жалба на ищеца, тъй като с първоинстанционното решение в частта, в която евентуалният иск е оставен без разглеждане, е влязло в сила и не е било предмет на въззивното обжалване. Ето защо, спрямо В. Т. П. не е налице неоснователно предизвикан правен спор във въззивната инстанция, който да обуславя правото му на разноски впоследствие за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК,...