Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. М. Д. и Р. А. Р. - двамата от [населено място], [община] срещу Решение № 171 от 18.V.2010 г. по гр. д. № 94/ 2010 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 127 от 30.ХІ.2009 г. по гр. д. № 335/ 2009 г. на РС - Павликени, с което е отхвърлен искът на жалбоподателите - ищци срещу В. “Н. - 92” - [населено място], [община] по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията, взети на 17.VІІ.2009 г. от извънредно ОС на кооперацията, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК - считат, че по въпроса за признанието на ответника, като доказателствено средство, което съдът следва да прецени, съдът не е обсъдил Писмено становище на Д. М. от 14.ІХ.2009 г. и Писмо от 5.ІІ.2010 г., с което съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика - Р. №1/19.ІІІ.2001 г. по гр. д.№ 687/2001 г. на ВКС и Р.№226/26.І.1977 г. по гр. д.№ 1971/1976 г. на ВКС. Жалбоподателите сочат, че така въпросът: липсата на преценка и игнориране на годни доказателствени средства, води ли до грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, като мисловно логическа дейност, е решен в противоречие с т.12 от ТР №1/17.VІІ. 2001 г. на ВКС. Жалбоподателите поддържат, че въпросът за разпределението на доказателствената тежест по иска по чл. 58 ЗК, се решава противоречиво от съдилищата, а освен това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - излагат, че въззивният съд е дал указания на ищците, че носят доказателствената тежест, което е в противоречие с Р. № 1618/5.ХІІ. 2003 г. по гр. д.№2488/2002 г. на ВКС. Искат да се допусне касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба Всестранна производителна кооперация “Н. - 92” - [населено място], [община] не изразява становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 58 ЗК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното решение съдът е приел, че е спазена процедурата по свикване на ОС на В. ”Н. - 92” - [населено място], [община], свикано като извънредно за 17.VІІ.2009 г. от УС, на основание чл. 16 ал. 3 т. 2 ЗК, с Решение на УС от 2.VІІ.2009 г., поканата за което ОС е публикувана в бр.3/5.VІІ. 2009 г. на в.”Я.”, и е била и разгласена в селото. Съдът е приел, че ОС е редовно проведено, като поради липса на кворум за обявения час, се е състояло един час по-късно с участие на 97 член кооператори и 4 пълномощници, протекло е по предварително обявения дневен ред и при спазване разпоредбите на ЗК, включително и за взимане на решения. Като е заключил, че ищците не са установили сочените нарушения при провеждане на ОС, съдът е отхвърлил иска по чл. 58 ЗК.

По изложения от жалбоподателите въпрос за признанието на ответника, като доказателствено средство, което съдът следва да прецени, като правят оплакване, че въззивният съд не е обсъдил посочените становища на Д. М. от 14.ІХ.2009 г. и от 5.ІІ.2010 г., и поддържат, че въпросът е решен в противоречие с посочената съдебната практика. Въпросът, поставен от жалбоподателите, може да е важен, но не е релевантен за делото. По време на делото е извършена промяна в законното представителство на кооперацията във връзка с взето от ОС на 2.ІХ.2009 г. решение за ликвидация и за назначаване за ликвидатор на Д. Г. М., предявен е иск по чл. 58 ЗК за отмяна на решенията, взети от това ОС и съдът е постановил спиране на изпълнението на решението, който иск е уважен с Решение №4/15.І. 2010 г. по гр. д.№ 447/ 2009 г. на П..РС, влязло в законна сила. Във връзка с това първоинстанционният съд е отразил, че нямат правна стойност изявленията, направени по делото от изпълняващият функцията ликвидатор за определен период от време Д. М.. Поради това и въззивният съд не е взел отношение по изразеното от това лице становище по делото, в качеството на ликвидатор на кооперацията, което становище жалбоподателите определят като признание на ответника. Не е разрешен от въззивния съд въпрос за признанието на ответника, поради което изложеният от жалбоподателите въпрос не е релевантен за делото. Последващият въпрос, обусловен от изложения - за игнориране на годни доказателствени средства - касае необосноваността на решението - основание за неправилност по чл. 281 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно жалбоподателите поддържат, че въпросът за разпределението на доказателствената тежест по иска по чл. 58 ЗК, се решава противоречиво от съдилищата, както и че неправилно е решен от въззивния съд в смисъл, че ищците носят доказателствената тежест, което е в противоречие с Р. № 1618/5.ХІІ.2003 г. по гр. д.№ 2488/2002 г. на ВКС. В съответствие със съдебната практика, въззивният съд е посочил, че всяка страна следва да докаже фактите, които твърди, като указанията на първоинстанционния съд са в смисъл, че ищците следва да докажат твърдените

закононарушения

при свикване и провеждане на ОС. В тази връзка в тежест на ответника - на кооперацията - е да установи, че при свикването и провеждането на ОС, не са нарушени твърдяните от ищеца разпоредби на закона, че тези решения

са законосъобразни

, за да постигне отхвърляне на иска за отмяната им. В този смисъл е и посоченото решение.

По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 171 от 18.V.2010 г. по гр. д. № 94/ 2010 г. на Великотърновски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: