Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г. и на Б.Б от [населено място] срещу решение № 3 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 216/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово.

С протоколно определение от 11.04.2018 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 215, т. 4 АПК, касационната жалба на Б.Б от [населено място] е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част. Цитираното определение е влязло в сила на 21.05.2018 г.

В касационната жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г. са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 3.11.2016 г.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на цитираната касационна жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Габрово е отменил заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 3.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г., потвърдена с решение № 07-РД04-1145 от 23.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. Изпратил е преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Г. за ново произнасяне при спазване на дадените указания.

От данните по първоинстанционното дело се установява, че Б.Б от [населено място] е подал молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 25.10.2016 г., с която е поискал да му бъдат отпуснати еднократна и месечна помощи. Като основание за цитираните помощи е посочил: „От 31.09.2016 г. съм без доходи. Живея с баба ми, която е инвалид. Работих преди на минимална заплата във Варна и плащах за квартира и за път. Чакам обезщетение от...