Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на П.С, чрез процесуалния и представител адв.. С, против решение № 15770/20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 3543/2017 г. по описа на Върховния административен съд. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробно изложени съображения. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената от нея заповед на министъра на правосъдието и делото му се върне за ново произнасяне.
Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Домузчиева взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на П.С, срещу заповед № СД-05-24/14.02.2017 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на района и на действие като нотариус от съдебния район на Районен съд-[населено място ] в съдебния район на Районен съд-София, с доводи за незаконосъобразността и като издадена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на закона и е съответна на целта му. Този извод се основава на неналичието в случая на кумулативните предпоставки на чл. 34б от ЗННД (ЗАКОН ЗЗД НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ) /ЗННД/ за извършване на исканото от нотариус Салчева преместване. Съдът е споделил изводите на административния орган, че причините, с които е мотивирано искането и, не могат да се определят като съответни на смисъла и целта на закона. От установяващите заболяването и документи не може да се направи извод за невъзможност да изпълнява функциите си м района си на действие, а и това обстоятелство, както и установяването на семейството й в столицата, са съществували преди вписването й като нотариус. П. е от съда, че не е изпълнено и изискването за наличие на свободно място в района на Районния съд-София, а министърът на правосъдието не е оправомощен да открива място за нотариус с цел преместването му в друг съдебен район. Преценката на компетентния административен орган за откриването на повече от определените места за нотариуси в даден район се обуславя единствено от необходимост за обезпечаване на нотариалната услуга за населението на района, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗННД. Откритите след такава преценка вакантни места са обект на конкурсна процедура, а не на процедура по преместване. Решението е валидно и допустимо но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие, въз основа на мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл.10. Важните причини по смисъла на тази разпоредба са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му и могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие – чл. 34б, ал. 2 ЗННД.
Заповедта на министъра на правосъдието по чл.34б ЗННД като индивидуален административен акт се издава при условията на предоставена му от закона оперативна самостоятелност. Същата следва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, тъй като обратното би довело до превратно упражняване на власт. Министърът на правосъдието дължи задължителна преценка на посочените в отправеното до него заявление за преместване „важни причини”, както и наличието или не на открито място по смисъла на чл. 10 ЗННД след установяване на относимите факти и обстоятелства.
Изводът за липсата на „важни причини“ от здравословен характер в обжалваната заповед, възприет и от съда в обжалваното решение, се извежда от съдържанието на част от представените от подалия искането нотариус доказателства. Административният орган е приел, че заболяването, на което то се основава не е новонастъпило такова, а е хронично, лекувано е многократно и не препятства упражняването на нотариална дейност в съществуващия район на действие, основавайки се на представената „медицинска документация“, при конкретното посочване на един от представените документи, протокол от 16.11.2016 г. В заявлението си до административния орган нотариусът не оспорва наличието на болки от няколко години, но твърди рязко влошаване на здравословното състояние и установяване на конкретното заболяване след придобиване на правоспособност. Не се установява верността на тези твърдения да е проверена от компетентно лице, заключението на което да основава направения от министъра на правосъдието извод, в нарушение на разпоредбите на чл. 36 и чл. 51 АПК. Нарушението на административно-производствените правила е съществено, тъй като е довело до издаване на административния акт без да са установени по определения в закона начин относими факти и обстоятелства, от съществено значение за извършване на дължимата се в случая преценка по чл. 34б, ал. 2 ЗННД.
Министърът на правосъдието е приел в оспорената пред съда заповед и липсата на другата законова предпоставка – наличие на открито място по чл. 10 ЗННД при направен извод, че за приложението му са относими единствено данните от официалната статистика на Националния статистически институт, като информацията, дадена от съвета на нотариусите, основана на такива данни свидетелства за липсата на свободни места за нотариуси в съдебния район на Районен съд София.
Разпоредбата на чл. 34б, ал.1 ЗННД не използва понятието свободно място, а изисква наличието на открито такова по чл.10 ЗННД, съгласно която разпоредба се открива едно място за нотариус на 10 000 жители в един район. В оспорената заповед не е извършена преценка на броя на населението към относимия момент, съответно наличието или не на открито място. Несъстоятелно е позоваването на становището на Съвета на нотариусите, тъй като то не е задължително за административния орган. Министърът е този, който следва да извърши преценка за наличието на открито място съобразно правилата на чл. 10 ЗННД, защото при установено такова може да обяви конкурс за заемането му, съответно да го съобрази при направено искане по чл. 34б ЗННД.
В нарушение на изискването на чл. 36 и чл. 59, ал. 1 АПК административният орган не е установил относими факти и обстоятелства, съответно не е мотивирал издадения административен акт относно наличието на двете кумулативно изискуеми се законови предпоставки за преценка на отправеното до него искане, което води до незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед.
Като е приел друго първоинстанционният съд в нарушение на закона е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени заповед № СД-05-24/14.02.2017 г. на министъра на правосъдието а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15 770/20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 3543/2017 г. по описа на Върховния административен съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С, нотариус с район на действие Районен съд [населено място ], заповед № СД – 05 - 24/14.02.2017 г. на министъра на правосъдието.
ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне в четиринадесет дневен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на обжалване.