Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. срещу решение № 1913 от 01.11.2017 г. по адм. дело № 2431/2017 г. по описа на Административен съд Варна, 21 състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът твърди, че изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед за ПАМ не е изграден на пълен и всеобхватен анализ на фактите и приложимите материалноправни разпоредби. На второ място, поддържа, че необосновано не е прието, че адресатът на заповедта извършва хотелиерски услуги в обитаваното от него жилище и съответно, попада в обхвата на чл.2, т. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН). В обобщение изразява становище за неправилност на извода на съда за законосъобразност на административния акт, формиран при неправилно прилагане на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на дирекция „ Контрол“ при ТД на НАП Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Варна е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 288-ОП от 11.08.2017 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – незаетите към запечатването неотдадени за ползване срещу възнаграждение стаи от общо шест в недвижим имот, находящ се...