Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на А.М, подадена срещу заповед № РД-15-177/14.03.2017 г. на министъра на зеделението и храните (сега и горите), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво "секретно". Иска се отмяна на процесната заповед като незаконосъобразно издадена и се претендират разноски.

Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Установява се, че с министерска заповед № РД-15-176/14.03.2017 г. Михайлов е възстановен на длъжността "ръководител" на Инспектората на МЗХ, което възстановяване е след третото поред негово уволнение през последните години, признато от съда за незаконосъобразно.

При издаване на заповедта от компетентния орган и в изискуемата се форма, спорното по делото е налице ли е хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл или е извършено нарушение на закона при издаване на акта.

Константна е съдебната практика, че за да се осъществят материалноправните предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението и да не се определят от волята им. Следователно обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които страните по правоотношението не допринасят по какъвто и да е начин.

Не се спори, че от 2009 г. като изискване на заемане на длъжността е предвидено...