Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на младши полицейски инспектор КОС при Районно управление [населено място], инспектор И. В. И., срещу решение №23/07.04.2017 г. по адм. дело №57/2017 г. на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед за задържане на лице УРИ [номер]/31.03.2017 г. издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, с която лицето В. А. Т. е задържан за срок до 24 ч. в помещение за временно задържане на РУ - [населено място]. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационна жалба - В. А. Т., действащ със съгласието на майка си Г. М. Г., не взима становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от полицейски орган по смисъла на ЗМВР, непълнолетният В. Т. е задържан за срок до 24 ч. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Приел е за установено, че в деня на задържането, непълнолетният Т. е помагал на баща си да събира и товари отсечените дърва, но последният не е извършил сечта на сечището, за което е имал издадено позволително за...