Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ [населено място] против решение № 24/11.01.2017 г. по адм. д. № 2619/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. В жалбата твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че изводите на съда не са съобразени с доказателствата по делото и по-конкретно – с представения по делото договор, служещ като основание за заплащане на посочената такса. Моли да се отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – [фирма], редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.. Моли да се остави в сила решението.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно АС – Варна е отменил АУПДВ, поради това че видно от разрешителното, титуляр на вземането е [община], която е собственик на канализационната система. В разрешителното не е посочено, че ползвател на канализационната система е [фирма], каквато законова възможност има съгласно чл. 56, ал. 4, т. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ). В чл. 194, ал. 5, т. 1, б “а“ ЗВ е посочено, че таксата за заустване на отпадни води се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК – оператора за потребителите. Неправилно касационният жалбоподател се позовава на договора между [община] и [фирма], който се отнася до стопанисване на пречиствателна станция.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на [фирма] [населено място], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/24.08.2016 г., издаден от Директор...