Образувано е по касационна жалба на Н. К. И. от [населено място] срещу решение № 749 от 20.11.2017 г., постановено по адм. д. № 386/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Х., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Х. е отхвърлил жалбата на Н. К. И. от [населено място] срещу решение № 1012-26-82-1 от 20.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав на Върховния административен съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд, действал в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.

Изводите относно фактическата обстановка и приложението на материалния закон изцяло се споделят от касационната инстанция, която при условията на чл. 218, ал. 1 АПК обсъжда само посочените в настоящата жалба пороци на решението.

От доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че с разпореждане № [ЕГН] от 19.03.2004 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при РУСО гр. Х., на Н. К. И. от [населено място] е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която впоследствие е осъвременена и изменена. На 11.06.2015 г., жалбоподателят е подал заявление вх. № МП-13825 за отпускане и на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО. Представил е експертно решение № 1814 от 27.05.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ [фирма], с което му се признава 85 % трайно намалена работоспособност при дата на инвалидизиране 23.10.2013 г. По делото не е било спорно, че това експертно решение не е било обжалвано от И. и НОИ по реда на чл.112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) (ЗЗ). Експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК представляват административни актове, които съдържат и оценка на трайно намалената работоспособност. Цитираното експертно решение е влязло в сила, поради което е стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. Съгласно чл. 113, ал. 3 ЗЗ влезлите в сила решения на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Въпросът по какви причини И. не е обжалвал експертното решение е периферен за същността на спора, тъй като влизането в сила на експертното решение е юридически факт, който настъпва по силата на закона. Въз основа на това експертно решение, с разпореждане № [ЕГН] от 26.06.2015 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Х., на жалбоподателя, наред с личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, е отпусната и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 25% от 124.30 лв., съгласно чл. 90а, ал. 2 КСО във връзка с ПМС № 153 от 2014 г., считано от 29.10.2013 г. Цитираното разпореждане не е било обжалвано от И. и също е влязло в сила.

След изтичане на едногодишния срок по експертно решение № 1814 от 27.05.2015 г. на ТЕЛК, той е бил преосвидетелстван с ново решение на ТЕЛК № 1222 от 13.04.2016 г. и му е определена 89% трайно намалена работоспособност. След обжалване на това експертно решение, НЕЛК е приел, че процента на трайно намалена работоспособност е определен при наличие на техническа грешка, която е отстранена от ТЕЛК с експертно решение № 3226 от 28.11.2016 г. С последното е определена 91 % трайно намалена работоспособност.

Казаното означава, че с влязлото в сила експертно решение № 1814 от 27.05.2015 г. на ТЕЛК на лицето не била призната 91 % трайно намалена работоспособност, считано от 23.10.2013 г.

Наред с изложеното следва да се вземе предвид изменението в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО, в сила от 01.01.2015 г., изключва едновременно получаване на социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия. От 01.01.2015 г., от текста на чл. 101, ал. 3а КСО отпада текста на изречение второ, което е било със следното съдържание: „Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25 на сто”. Независимо от тези изменения И. е продължил да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност по силата на благоприятната за него разпоредба на § 22т ПЗР на КСО, в сила от 01.01.2015 г. Тя сочи, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. Очевидно е, че експертните решения на ТЕЛК, издадени на И. през 2016 г. не се включват в посочения времеви срок. Освен това от нормата на § 22т ПЗР на КСО следва, че определеният размер от 25% не може да се променя в зависимост от увеличения впоследствие процент на трайно намалена работоспособност, нито съществува правна възможност 91% трайно намалена работоспособност да бъде призната, считано от 23.10.2013 г. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Касационният жалбоподател следва да има предвид, че цитираната нормативна уредба, с оглед на изложеното ѝ съдържание, е приложена от административния орган благоприятно за него, защото в решение № 1012-26-82-1 от 20.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 20.01.2017 г. на ИД Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ е прието, че социалната пенсия за инвалидност е отпусната, считано от 29.10.2013 г. пожизнено.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 749 от 20.11. 2017 г., постановено по адм. д. № 386/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.