Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяВ. Г. по адм. дело № 5645/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Т. от гр. Благоевград, чрез пълномощника й адв. Ю. против решение № 490/18.03.2021г., постановено по адм. дело № 549/2020 г. на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-07-71 от 10.06.2020г., издадена от директора на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“-Благоевград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като основание за отмяна се сочи и неравното третиране на служителката по признак „възраст“ в сравнение с други служители с придобито право на пенсия, но продължаващи да упражняват служебните си задължения в дирекцията.
Сочи се, че решаващият съд не обсъжда всички относими към спора доказателства, което опорочава съдебния акт. Оспорва се изводът на съда, че админиситративният орган не допуска нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК като не мотивира заповедта. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдената с него заповед на директора на БД „Западнобеломорски район“-Благоевград. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на Басейнова дирекция “Западнобеломорски район“-Благоевград, чрез пълномощника си юрк. Г., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за производството.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима., Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалвания правен резултат, съдът приема за установено от представените по делото доказателства, че жалбоподателката първоначално заема длъжността „началник-отдел/главен счетоводител“ с ранг ІV старши в Дирекция „Административно, финансово и правно обслужване“ на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, считано от 09.06.2011г., а считано от 10.08.2012г. е назначена на длъжността „директор/главен счетоводител“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“. Съдът установява от Разпореждане № [ЕГН] /протокол № 01123/12.04.2017г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-Благоевград, че на А. Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.10.2016г., пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради навършена възраст [възраст], и осигурителен стаж от ІІІ категория труд 36г. 03 месеца и 18 дни.
При тези данни, от правна страна съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, с оглед разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл –директорът на БД „ЗБР“, Благоевград, орган по назначаването и по силата на чл. 5, ал. 6, т. 1 от Правилника за дейността, организацията на работата и състав на Басейновите дирекции. Съдът приема, че при издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила – органът изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая – възрастта и осигурителния стаж на служителката и заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на общата разпоредба на чл. 68 от КСО, предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена възраст и при определен осигурителен стаж. В случая са налице материалните предпоставки на нормата, тъй като жалбоподателката е навършила изискуемата съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) възраст. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО се придобива при възраст 60 години и 10 месеца от жените и осигурителен стаж от 35 години и 2 месеца за жените, като не се спори между страните, че за жалбоподателката са налице и двете кумулативни условия на закона и към датата на прекратяване на служебното правоотношение има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на съда за наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както правилно приема и решаващият съд. Нормата предвижда наличие на определен осигурителен стаж и възраст, като за конкретния случай, правилно съдът съобразява, че към момента на издаване на заповедта – 10.06.2020г. жалбоподателката отговаря на законовите изисквания и не само е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и е реализирала това си право, като такава пенсия и е определена и отпусната, считано от 20.10.2016г., а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е считано от 11.06.2020г.
Цитираните факти са безспорно установени, в това число и от разпореждането на ТП на НОИ - Благоевград, установяващо отпускането на конкретния вид пенсия, т. е. налице са елементите от фактическия състав, изпълващи хипотезата на чл. 68 от КСО, съответно и на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Посоченото в заповедта отговаря и на изискванията за мотивиране на акта, по аргумент от нормата на чл. 108 от ЗДСл., както обосновано отбелязва и първоинстанционния съд в мотивите си. След като са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът приема, че органът по назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон.
Правилно първоинстанционният съд приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателката за неравно третиране по признак „възраст“ в сравнение с други служители, също пенсионери, но продължаващи да работят в Басейновата дирекция. Съображенията в тази насока се споделят от настоящата инстанция, като допълнително следва да бъде посочено следното:
Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като в чл. 4, ал. 1 очертава широк кръг от защитени признаци. В закона липсва легално определение на понятието защитен признак, но същото се извлича, чрез тълкуване на нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 4, ал. 2 дава определение за пряка дискриминация - всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, като по този начин препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с понятието признаци, които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Освен това ЗЗДискр урежда специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, в т. ч. работодателите, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо следва във всеки отделен случай да се конкретизира точно признакът/признаците, по които лицето е неравно третирано.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, т. е. правилото го задължава да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. Извеждането на защитата при упражняване на правото на труд в самостоятелен раздел в ЗЗДискр е с оглед значимостта на обществените отношения, свързани с правото на труд на гражданите и свързаните с тях специфики, но във всички случаи разглеждането на нарушаване правото на труд като проява на дискриминация следва да е основано на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В разглеждания случай доказателствата по делото сочат, че посочените от касаторката лица-сравнители също са с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което вероятността от прекратяване на служебното им правоотношение е относима за всеки от тях, макар и в различен момент. За да се докаже обаче дискриминация е необходимо лицето/лицата сравнители да са поставени при същите обстоятелства като жалбоподателя и да се различават от него по защитения признак, в случая „възраст“. Установеното по отношение на обсъдената група служители-жалбоподателката и сравнителите не дава основание за извършване на сравнение на базата на признака „възраст“, тъй като всички те са с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следователно са в идентично правно положение, а както е посочено по-горе прекратяването на служебното, респективно трудовото правоотношение е въпрос на преценка на работодателя.
Двете обстоятелства-наличието на признак „възраст“ и избора на работодателя в кой момент да упражни правото си на едностранно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, не са свързани помежду си, но последното може да бъде индиция за неравно третиране, но само при наличие на защитен признак, но не и да служи за доказване на защитения признак.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“-Благоевград за прекратяване на служебното правоотношение с А. Т. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е законосъобразен административен акт.
Обжалвоното съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски за касационната инстанция, заявена от ответника по касация. Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“-Благоевград разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 490/18.03.2021г., постановено по адм. дело № 549/2020 г. на Административен съд (АС) – Благоевград.
ОСЪЖДА А. Т. от гр. Благоевград да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-Благоевград разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова
/п/ Юлия Ковачева