Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП София, подадена чрез юрск. Г., против решение №5134/06.10.2020 г. по адм. дело № 6561/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за прогласяване нищожност на решение № 3046/17.06.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 320/2020г. по описа на същия съд.

В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите са развити в становище по съществото на спора. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски с оглед изхода от спора.

Ответникът – О. С, чрез процесуалния си представител експерт О., в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административен съд София - град е сезиран с иск за прогласяване нищожност на решение № 3046/17.06.2020г. на АССГ, постановено по адм. дело № 320/2020г. по описа на същия съд.

С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е допустим, но неоснователен. В мотивите си съдът е посочил установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове и е приел, че за да бъде обявено за нищожно едно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или формата...