7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

С., 27.05.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

К. Е.

Б. Й.

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 940/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 01.06.2010 г. по гр. д. № 3972/2009 г. на Софийски градски съд, Втори „Д” въззивен състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 36 състав решение от 16.12.2008 г. по гр. д. № 16110/2007 г., са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор частични искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 9 600 лв., представляваща част от неизплатеното по договор за проектиране от 22.03.2007 г. възнаграждение от 27 381.62 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.07.2007 г. – до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 400 лв., представляваща част от неустойката за забава в размер на 4 000 лв. за периода от 16.05.2007 г. до 17.07.2007 г. върху главницата от 9 600 лв.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Оплакването за нищожност е аргументирано с твърдението, че съдебният акт е постановен от незаконен състав, тъй като по делото липсват доказателства за спазване изискването на чл. 9 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ за разпределение на делото на принципа на случайния избор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването му в Софийски градски съд. Недопустимостта на акта е обоснована с довод за просроченост на въззивната жалба....