Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. К., срещу решение № 393 от 09.04.2010г. по гр. дело № 162/2010г. на Пловдивски апелативен съд, 2 състав, с което след отмяна на решение № 476 от 07.12.2009г. по т. дело № 896/2008г. на Окръжен съд Пловдив, ХVІІІ състав са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата общо в размер 58 164 лв., представляваща възнаграждение за транспортни услуги по посочени фактури, и на сумата общо в размер 22 476,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумите по процесните фактури на основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни и недоказани и ищецът е осъден да заплати по сметка на Апелативен съд П. сумата 1 695,54 лв. – държавна такса за производството пред въззивната инстанция.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с константната практика на ВКС, съгласно която редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки /решение № 155 от 13.03.2007г. на ВКС, ТК/. Според касатора въззивният съд е допуснал отклонение от трайната практика на ВКС, тъй като не е обсъдил редовността на водене на счетоводството и съответно прилагането на чл. 55, ал. 1 ТЗ и събраните в тази насока доказателства.

Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. К. Х. оспорва касационната жалба, прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК и поддържа становище, че въззивният съд се е съобразил с константната практика, че се касае до производни удостоверителни документи /фактурите/, които се издават въз основа на договор, а не произволно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:

За да направи извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на възнаграждение за превоз, въззивният съд, като е съобразил, че ищецът не е представил доказателства не само за реално сключени договори за международен автомобилен транспорт, но и такива за предаване, респ. приемане от негова страна на товара, предназначен за краен получател във Франция, е направил извод, че ищецът не е доказал възникнало и осъществено превозно правоотношение между товародател и превозвач. Според решаващия съдебен състав издаването на данъчни фактури и завеждането им в счетоводствата на двете страни не доказват предоставянето на международна транспортна услуга и право на възнаграждение, тъй като липсват международни договори за превоз по образец съгласно Конвенцията за договори за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, нито са представени други доказателства, установяващи възникване и осъществяване на превозното правоотношение /пътни листове, митнически гаранционни документи и др./.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Неоснователен е доводът на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Отговорът на въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Счетоводните книги представляват по естеството си частни документи, които не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като се изготвят на базата на първични счетоводни документи и в този смисъл тяхната доказателствена сила е производна. В този смисъл е и постоянната практика на

ВКС, материализирана в приложеното към касационната жалба и изложението решение № 155/13.03.2007 г

. по т. д. № 917/2006, ВКС,

ТК, както и в решение № 1991/10.08.1957 г

. на

Върховния съд, решение № 413/16.08.2005 г

. по т. д. № 964/2004 г., ВКС,

ТК, решение № 423/1.06.2006 г

. по т. д. № 9/2006 г., ВКС и др. Търговските и счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото, като редовността им не следва да се презумира, а трябва да се установи по безспорен начин и да се обсъди в съвкупност с останалите доказателства. В настоящия случай, от една страна, доказателства за редовно водене на счетоводните и търговските книги при двете страни не са представени от ищеца, а от друга страна, въззивният съд се е съобразил с изискването на Конвенцията за договори за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за издаване на товарителница по образец като форма на доказване на международния автомобилен превоз и липсата на такива товарителници, както и на други доказателства за извършени превози /пътни листове, митнически документи и др./. Преценката на фактическия и доказателствения материал е относима към правилността на постановения съдебен акт.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 393 от 09.04.2010г. по гр. дело № 162/2010г. на Пловдивски апелативен съд, 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.