Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. Р. Т. К. при секретар И. К. и с участието
на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаИ. Р. по адм. дело № 5660/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Ч. против решение № 504/10.12.2020 г., постановено по адм. дело №605/2020 г., по описа на Административен съд С. З. с което е отменено по жалба на Р. Г. К. действаща като законен представител на Г. Л. К. негово Решение № РД - 09 - 676/10.09.2020 г., с което е отказано признаването на акт за смърт № S 249/2020 г., от 05.08. 2020 г. от службата по гражданско състояние Гербсен, Ф. Р. Г. на Л. К. К. съставянето на акт за смърт на Л. К. К. ЕГН [ЕГН], като незаконосъобразно, задължил е Кмета на О. Ч. да издаде акт за смърт на Л. К. К. при спазване на законовия ред предвиден в ЗГР, като определя 30 - дневен срок за издаването му и е осъдил О. Ч. да заплати на Р. Г. К. в качеството й на законен представител на Г. Л. К. направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Кмета на О. Ч. бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответната страна - Р. Г. К. действаща като законен представител на Г. Л. К. с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд С. З. е отменил по жалба на Р. Г. К. действаща като законен представител на Г. Л. К. Решение № РД - 09 - 676/10.09.2020 г., на Кмета на О. Ч. с което е отказано признаването на акт за смърт № S 249/2020 г., от 05.08. 2020 г. от службата по гражданско състояние Гербсен, Ф. Р. Г. на Л. К. К. съставянето на акт за смърт на Л. К. К. ЕГН [ЕГН], като незаконосъобразно, задължил е Кмета на О. Ч. да издаде акт за смърт на Л. К. К. при спазване на законовия ред предвиден в ЗГР, като е определил 30 - дневен срок за издаването му и е осъдил О. Ч. да заплати на Р. Г. К. в качеството й на законен представител на Г. Л. К. направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.72, ал. 3, т. 3 от ЗГР, по силата на която длъжностното лице вписва в акта трите имена на титуляра, датата и мястото на смъртта, като тези данни се вземат от представения препис на чуждестранния акт за смърт. тези обстоятелства са установени от чуждестранния орган по гражданското състояние и не подлежат на ревизия, нито на допълнително установяване от длъжностното лице, при съставянето на български акт за смърт. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от наредба № РД - 02 - 20 - 9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗГР. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на акт за смърт на Л. К. К. по заявление вх. № 93-00-2153/31.08.2020 г. Постановеният отказ е в нарушение на материално-правните норми. Неоснователно оплакването, че съдът е нарушил материалния закон. Изводът на административния орган, че в съставения от немските власти акт за смърт не е посочена точна дата, което възпрепятства съставянето на акт за смърт от общината по постоянния адрес на починалото лице, поради нормата на чл.117, ал. 5 КМЧП, правилно не е възприет от съдебния състав на първоинстанционния съд, доколкото е в разрез с принципите на добрата администрация и принципа на законност. Цитирането в мотивите на съдебното решение на норми от сега действащите нормативни актове не може да обоснове тезата, че процесния отказ е основан на принципа на законност и предвидимост – идентичните случаи да се решават по един и същ начин. Процедурата по признаването на чуждестранни актове за гражданско състояние, касаещи български граждани е уредена в раздел седми, на глава трета от Закона за гражданска регистрация (чл. 69 – чл. 72). Приложима е разпоредбата на чл. 72, ал. 3, т. 3 ЗГР, съгласно която длъжностното лице вписва в акта трите имена на титуляра, дата и мястото на смъртта, като тези данни се вземат от представеният препис на чуждестранният акт за смърт. В случая административният орган действа в условията обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност. След като е сезиран, същият следва да издаде съответния акт за гражданско състояние при представянето на съответните документи. Приложима и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена на основание чл. 113, ал. 1 ЗГР, съгласно която при регистриране на смърт, настъпила в чужбина, данните за името на титуляра, датата и мястото на смъртта се вписват в акта за смърт така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Длъжностното лице няма възможност за преценка на посочените данни от чуждият орган по гражданско състояние. Изпълнението на съставения акт за смърт от германските власти, е в рамките на компетентността на органа, съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗГР и не противоречи на българския обществен ред. Както правилно е отбелязал съставът на първоинстанционния съд, българският обществен ред предвижда в съставения акт за смърт в България да се вписват отразените данни в чуждия акт за смърт. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В случай, че административният орган е считал, че само липсата на точна дата е пречка за издаване на акт за смърт, то не е имало пречка да се приложи по аналогия на закона нормата на чл. 16, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, която изрично допуска, че при липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Това означава, че датата 20.07.2020 г. може да се приеме за точна дата на смъртта на лицето и по този начин, използвайки дадената от закона възможност, административният орган да постанови законосъобразен административен акт.
По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/10.12.2020 г., постановено по адм. дело №605/2020 г., по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА О. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. К. от гр. С. З. действаща като законен представител на Г. Л. К. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 /триста/ лева. Решението е окончателно.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Ч. против решение № 504/10.12.2020 г., постановено по адм. дело №605/2020 г., по описа на Административен съд С. З. с което е отменено по жалба на Р. К., действаща като законен представител на Г. К., негово Решение № РД - 09 - 676/10.09.2020 г., с което е отказано признаването на акт за смърт № S 249/2020 г., от 05.08. 2020 г. от службата по гражданско състояние Гербсен, Ф. Р. Г. на Л. К., съставянето на акт за смърт на Л. К., ЕГН [ЕГН], като незаконосъобразно, задължил е Кмета на О. Ч. да издаде акт за смърт на Л. К. при спазване на законовия ред предвиден в ЗГР, като определя 30 - дневен срок за издаването му и е осъдил О. Ч. да заплати на Р. К., в качеството й на законен представител на Г. К., направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение на Кмета на О. Ч. бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответната страна - Р. К., действаща като законен представител на Г. К., с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд С. З. е отменил по жалба на Р. К., действаща като законен представител на Г. К., Решение № РД - 09 - 676/10.09.2020 г., на Кмета на О. Ч. с което е отказано признаването на акт за смърт № S 249/2020 г., от 05.08. 2020 г. от службата по гражданско състояние Гербсен, Ф. Р. Г. на Л. К., съставянето на акт за смърт на Л. К., ЕГН [ЕГН], като незаконосъобразно, задължил е Кмета на О. Ч. да издаде акт за смърт на Л. К. при спазване на законовия ред предвиден в ЗГР, като е определил 30 - дневен срок за издаването му и е осъдил О. Ч. да заплати на Р. К., в качеството й на законен представител на Г. К., направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.72, ал. 3, т. 3 от ЗГР, по силата на която длъжностното лице вписва в акта трите имена на титуляра, датата и мястото на смъртта, като тези данни се вземат от представения препис на чуждестранния акт за смърт. тези обстоятелства са установени от чуждестранния орган по гражданското състояние и не подлежат на ревизия, нито на допълнително установяване от длъжностното лице, при съставянето на български акт за смърт. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от наредба № РД - 02 - 20 - 9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 113, ал. 1 от ЗГР.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на акт за смърт на Л. К. по заявление вх. № 93-00-2153/31.08.2020 г. Постановеният отказ е в нарушение на материално-правните норми. Неоснователно оплакването, че съдът е нарушил материалния закон. Изводът на административния орган, че в съставения от немските власти акт за смърт не е посочена точна дата, което възпрепятства съставянето на акт за смърт от общината по постоянния адрес на починалото лице, поради нормата на чл.117, ал. 5 КМЧП, правилно не е възприет от съдебния състав на първоинстанционния съд, доколкото е в разрез с принципите на добрата администрация и принципа на законност. Цитирането в мотивите на съдебното решение на норми от сега действащите нормативни актове не може да обоснове тезата, че процесния отказ е основан на принципа на законност и предвидимост – идентичните случаи да се решават по един и същ начин. Процедурата по признаването на чуждестранни актове за гражданско състояние, касаещи български граждани е уредена в раздел седми, на глава трета от Закона за гражданска регистрация (чл. 69 – чл. 72). Приложима е разпоредбата на чл. 72, ал. 3, т. 3 ЗГР, съгласно която длъжностното лице вписва в акта трите имена на титуляра, дата и мястото на смъртта, като тези данни се вземат от представеният препис на чуждестранният акт за смърт. В случая административният орган действа в условията обвързана компетентност, а не в условията на оперативна самостоятелност. След като е сезиран, същият следва да издаде съответния акт за гражданско състояние при представянето на съответните документи. Приложима и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, издадена на основание чл. 113, ал. 1 ЗГР, съгласно която при регистриране на смърт, настъпила в чужбина, данните за името на титуляра, датата и мястото на смъртта се вписват в акта за смърт така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ. Длъжностното лице няма възможност за преценка на посочените данни от чуждият орган по гражданско състояние. Изпълнението на съставения акт за смърт от германските власти, е в рамките на компетентността на органа, съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗГР и не противоречи на българския обществен ред. Както правилно е отбелязал съставът на първоинстанционния съд, българският обществен ред предвижда в съставения акт за смърт в България да се вписват отразените данни в чуждия акт за смърт. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В случай, че административният орган е считал, че само липсата на точна дата е пречка за издаване на акт за смърт, то не е имало пречка да се приложи по аналогия на закона нормата на чл. 16, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, която изрично допуска, че при липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Това означава, че датата 20.07.2020 г. може да се приеме за точна дата на смъртта на лицето и по този начин, използвайки дадената от закона възможност, административният орган да постанови законосъобразен административен акт.
По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 504/10.12.2020 г., постановено по адм. дело №605/2020 г., по описа на Административен съд С. З.
ОСЪЖДА О. Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. от гр. С. З. действаща като законен представител на Г. К., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марио Димитров
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Иван Раденков
/п/ Таня Куцарова