Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на АГЕНЦИЯ за приватизация и следприватизационен контрол [населено място] срещу решението на Варненския апелативен съд № 66/20.05.2010 год., постановено по в. т.дело № 188/2010 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 27/19.12.2009 год. по т. дело № 4/2009 год., с което са отхвърлени предявените от ищеца касатор срещу [фирма]/в ликвидация/, [населено място] обективно съединени искове: по чл.79 ЗЗД за сумата 123 146,71 лева, представляваща пета разсрочена вноска от цената на сключения на 19.12.1997 год. приватизационен договор и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 82 861 лева – неустойка за забавено плащане на посочената главница за периода до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ като е приел, че купувачът по приватизационния договор е изплатил предсрочно цялата цена на закупените акции. Навеждат се доводи, че се касае за предвидена от закона алтернативна възможност за купувача да изплати с компенсаторни инструменти остатъка от покупната цена, която възможност е различна от уговорения начин на плащане в договора и не следва да се прилага автоматично без съгласието на купувача, като подлежи на преценка за законосъобразност.

В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че е налице противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос релевантен за изхода на спора, а именно: необходимо ли е съгласие на кредитора при плащане с компесаторни записи в хипотезата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ или при наличие на предвидените законови предпоставки договорът се счита изменен по силата на закона. Позовава се на приложените две решения на ВКС-ТК: № 594/23.06.2009 год. по т. дело № 594/2008 год. на ІІ т. о. и р.№ 267/26.05.2004 год. по т. дело № 1699/2003 год. на І т. о., постановени по реда на отменения ГПК, в които този въпрос е разрешен по различен начин.

Ответникът по касационната жалба [фирма]/в ликвидация/, [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос – р.№ 60/25.05.2009 год. по т. дело № 698/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т. о., постановено по чл.291 ГПК, с което въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Излага доводи, че по същество направените оплаквания са неоснователни.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване указанията, съдържащи се в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Агенцията обективно съединени искове: за заплащане на сумата 123 146,71 лева, представляваща пета разсрочена вноска от цената на закупените акции по сключения на 19.12.1997 год. с ответника приватизационен договор, както и претендираната неустойка за забавено плащане в размер на 82 861,38 лева, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначената експертиза/ съдът е констатирал, че съгласно приемно-предавателен протокол от 09.11.2000 год. Агенцията е приела дължимият остатък от покупната цена на акциите по процесния приватизационен договор да бъде изплатена чрез непарични платежни средства – временни удостоверения за притежавани от купувача компенсаторни и жилищни компенсаторни записи, както и удостоверения за притежавани поименни компенсаторни бонове на обща стойност 2 106 233 лева. С писмо от 02.10.2001 год., подписано от изпълнителния директор на Агенцията, е потвърдено плащането от ответника на цялата цена на закупените акции по приватизационната сделка. В тази връзка съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявените искове поради предсрочно изплащане на цялата покупна цена /включително претендираната пета разсрочена вноска/, като плащането е прието от продавача и не е налице неизпълнение от страна на купувача. Наведени са доводи, че с оглед данните по делото, в конкретния случай е налице и договореност между страните по приватизационната сделка за плащане на цената с непарични платежни средства, освен законовото основание за това, произтичащо от нормата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ, като упражняването на това право зависи изцяло от волята на купувача без да е необходимо изрично съгласие на продавача по договора.

С оглед на изложеното, поставеният от касатора материалноправен въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ и дали предвидената от закона възможност в случаите на разсрочено плащане остатъкът от покупната цена по приватизационен договор да бъде изплатен изцяло чрез компенсаторни инструменти е поставена в зависимост от съгласието на продавача да приеме плащането.По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като твърдяното различие в съдебната практика в приложените към жалбата две решения на различни състави на ВКС-ТК при действието на отменения ГПК е преодоляно с постановените по реда на чл.291 от действуващия понастоящем ГПК решения на ВКС-ТК № 87/23.06.2009 год. по т. дело № 594/2008 год. и р.№ 60/25.05.2009 год. по т. дело № 698/2008 год., представляващи задължителна съдебна практика за съдилищата по поставения материалноправен въпрос. В цитираните решения на ВКС е прието, че правото да се изплати остатъка от цената по приватизационен договор с компенсаторни инструменти произтича от самия закон, упражняването на това право зависи изцяло от волята на купувача без да е необходимо съгласието на продавача по договора. Прието е също, че не е нужно да бъде извършено изменение на приватизационния договор, тъй като специалната норма на чл.8, ал.3 ЗОСОИ дерогира в посочените от закона случаи действието на общата норма на чл.65, ал.1 ЗЗД, осигурявайки правна възможност на длъжника да престира нещо различно от договореното, принуждавайки кредитора да го приеме. Обжалваното решение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 66/20.05.2010 год., постановено по в. т.дело № 188/2010 год.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: