5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

С., 02.03.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 652/2010 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма],[населено място] и “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] против решение № 77 от 25.01.2010 г. по в. гр. д. № 2323/2009 г. на С. апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от В. окръжен съд решение от 24.06.2009 г. по гр. д. № 26/2009 г., е отхвърлен предявеният от касатора [фирма],[населено място] срещу касатора “Б.-И. Ц. [фирма],[населено място] /в производство по несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 10149.18 лв.

В двете касационни жалби се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на синдика на „Б.-И. Ц. [фирма],[населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство. Освен това, развити са подробни съображения и за неправилност на атакуваното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Несъгласие е изразено с извода на въззивния съд за недължимост на исковата сума, предвид липсата на доказателства за реално извършване на доставката на процесните стоки. Според касаторите, решаващият състав неоснователно е отказал да зачете направеното в хода на първоинстанционното производство признание на иска, като неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК. Изрично оплакване е заявено и във връзка с разпределението на доказателствената тежест...