4 № 208

С., 30.03.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Л. И.

Е. В.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 843/ 2010 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 101 от 10.ІІ.2010 г. по т. д. № 492/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено в обжалваната от ответника част Решение № 90 от 28.ХІ.2008 г. по т. д. № 106/ 2005 г. на СГС, с което е уважен искът, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 14 083.96 лв. - възнаграждение по договор за изработка, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа, че въпросът за правомощията на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и съдът е процедирал в противоречие с чл. 269 ГПК, като без да е сезиран, се е произнесъл по въпроси, които не са изложени в жалбата на ответника, чиито възражения касаят не извършването на СМР, а качеството им. Жалбоподателят поддържа, че тъй като въззивната жалба е постъпила след 1.ІІІ.2008 г., въззивният съд е нарушил забраната по на чл. 266 ал. 1 ГПК и е допуснал доказателства, въз основа на които е постановил решението си, като представените писмени доказателства, както и допуснатата техническа експертиза и допълнителна техническа експертиза, не установяват да става въпрос за едни и същи видове СМР, с което е постановил...