Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на М. А., гражданин на Афганистан, срещу решение с № 5165/07.10.2020 год. по адм. дело № 6102/2020 год. на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приел, че в случая липсват предпоставките на чл. 8 от ЗУБ.Нн и неправилен бил извода на съда, че ситуацията в страната на произход е подобрена. Приетата от първоинстанционния съд справка за състоянието на държавата му на произход не била обективна. Счита за обосновано искането си за международна закрила с обстоятелства, свързани със смяна на религиозната си принадлежност от ислям, приемане и активно практикуване на християнската религия. Иска от съда отмяна на оспореното съдебно решение.
Ответник по касационната жалба – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, представляван от юрисконсулт оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Намира за обоснован изводът на съда, че по отношение на касатора не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), тъй като не се установяват действия по „преследване“ в смисъла на нормата на чл. 8 ЗУБ. Твърди, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила в друга. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. А., роден в гр. М., Иран, гражданин на Афганистан, срещу Решение № 1493/03.06.2020 год. на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Тази молба за предоставяне на международна закрила, по която е постановено процесното решение на председателя на ДАБ при МС, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ.
С оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт, жалбата на А. е отхвърлена като неоснователна.
За да се произнесе, съдът е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е постановен от компетентен административен орган и при съобразяване с изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Прието е, че в решението са посочени фактически и правни основания за неговото издаването, и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на съдебоното дирене е безспорно установено, че жалбоподателят е напуснал страната си на произход легално през 2016 год., като първоначално заминал за Иран. Първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с неговото образование, религия, семейно положение и граждански статут. Установено е че на 20.09.2019 год., съобразно изискванията на ЗУБ с чужденеца е проведено интервю, в което същият е дал подробна информация за произхода си, религията, която изповядва, отношенията му с властите в държавата, от която заявява, че е пристигнал в България, като е посочил и причини, поради които не желае да се завърне там. Административният орган е обсъдил твърденията на чужденеца за проблеми с близките и властите заради приетата от него [религия]. При проведените с него интервюта, лицето е твърдяло, че причината да напусне страната си по произход е свързана с приемане на [вероизповедание] и отправени заплахи - от една страна от талибаните към неговото семейство, свързани с работата му на летището в гр. Б., Афганистан, а от друга с отношението на роднините му към промяната на религиозноте му убеждания и свързаната с това заплаха от семейния съвет. В хода на административното производство е събрана и обсъдена информация от обективни източници относно положението на религиозните малцинства в Афганистан и в частност на мюсюлманите, приели християнството.
Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице материална законосъобразност на атакувания акт на административен орган. Посочено е, че оспорващият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Афганистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът счел за правилен извода на административния орган, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Афганистан извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Алжир, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Настоящата инстанция споделя доводите на пръвоинстанционния съд, който е достигнал до правилен извод, свързан с законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС.
В хода на административното производство, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца. Формулираните от съда правни изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Оспорващият не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. В производството по първата молба за закрила М. А. твърди, че е приел [религия] през 2009 год. на летището в базата в гр. Б., а е напуснал страната си по произход едва през 2016 год. Липсват подкрепени с доказателства данни или обосновани твърдения, че през този 7 годишен период спрямо неговата личност са предприемани конкретни действия по преследване от страна на държавната власт или на членове на семейството му, които да се вписват в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то предмет на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила.
Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е преценил бежанската история и смяната на религията му.
При обсъждане на релевантните за производството обстоятелства, първоинстанционният съдебен състав обосновано е взел предвид, че по време на проведеното интервю на 20.09.2019г. по повод последващата му молба за закрила, чужденецът е заявил противоречиви данни. Видно от доказателствата по делото съществува значителна разлика за начина, по който се е обърнал към [религия] и за неговото решение да напусне Афганистан за Иран. При пристигането си в Р. Б е изповядвал [вероизповедание], но в последствие е представил документ за [наименование] от [религиозна институция]. Във второто проведено интервю, чужденецът е заявил, че освен причината за напускане на държавата му по произход – проблеми със семейството му, е получавал и заплашителни писма от И. Е, бил задържан и бил бит, което изцяло противоречи на твърденията от първото проведено интервю - 13.02.2017 год., в което категорично е отрекъл да е имал такива проблеми и срещу него да е оказвано насилие. На следващо място не са дадени правдоподобни обяснения защо писмата от И. Е, не са били представени пред административния орган или поне споменати, след като първото е съставено през 2016 год. Налице е съществена непоследователност, а от там и обосновано съмнение за достоверността на представената от него бежанска история. Наличието на несъгласие на родните на лицето с религиозните му възгледи, ориентирани към [религия], не са основание да се прием, че същият е същия е бил обект на преследване или е бил изложен на тежки посегателства. По делото се установява, че брата на търсещия закрила е полицай, който работи и към момента в Афганистан и със семейството си, въпреки твърденията на А. за негови влечения към [религия]. В проведеното първо интервю чужденецът е споделил, че не е имал проблеми в страната си заради изповядваната от него религия, тъй като никой не е знаел за това. При така констатираната нелогичност и противоречие на изложените твърдения за факти и обстоятелства, които не се основават на обща информация за страната по произход на жалбоподателя, следва да се приеме, че е налице недостоверност на бежанската история.
Правилни са изводите на съда, че няма основание да се приеме, че ако жалбоподателят се завърне в страната си, ще бъде подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице. Причините на А. за напускането на страната си по произход не се вписват в предвидените в ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. Няма основание да се приеме, и че съществува риск при връщането си в Иран да бъде преследван или подведен под отговорност на основание религия, тъй като не се доказа по делото, че властите са знаели за това или е преследван по такава причина до неговото заминаване. При тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд приема, че органът е изпълнил задължението си да събере информация за страната му по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право.
Правилни и обосновани са изводите на решаващия състав на Административен съд София – град, свързани с липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ и за законосъобразност на решението на административния орган в тази му част. От бежанската история на чужденеца, не се установява да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
Неоснователно е възражението на касатора, че приетата от първоинстанционния съд справка за състоянието на държавата на произход не била обективна.
Видно от представената справка за страната на произход, обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл.15, б. „в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл.9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя.
В решението си по дело С-56/17г. СЕС е приел, че чужденецът не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието "религия" по чл. 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, но е длъжен да подкрепи твърденията си с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които съответният орган да се увери в истинността на твърденията му. Такива данни и твърдения в случая липсват.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила..
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5165/07.10.2020г., постановено по адм. дело № 6102/2020 г. от Административен съд - София град. Решението е окончателно.