Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане по чл. 239, т. 4, 5 и 6 АПК на „Ефетир“ ООД със седалище в гр. Б., Грузия и с посочен адрес за кореспонденция в гр. С., представляван от В. П. за отмяна на влязло в сила решение № 8348/23.12.2019 г., постановено по адм. дело 12263/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, оставено в сила с решение № 7497/16.06.2020 г. по адм. дело № 3218/2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение №32-88593/27.03.2018 г. на началника на М. Б, потвърдено с решение № Р-265/32-152550/29.05.2018 г. Според искателя с посочените решения са санирани незаконосъобразно извършени действия на част от административния апарат, имплицирани в порочността на индивидуалния административен акт, представляващ според него решение № Р-265/32-152550/29.05.2018 г. на директора на Агенция „Митници“, както и всички свързани с него предходни актове и действия от страна на Агенцията, М. Б и Митнически пункт К.А.С по делото се свежда до това от кой момент и с кой вид административен акт митническите органи са променили статута на стоката, транзитирана от дружеството и дали този акт отговаря на изискванията на вътреобщностното митническо законодателство. Сочи, че въпреки издадените множество актове, разменена кореспонденция, подадени възражения и образувани дела, реално е видно наличието на една свързана и продължаваща порочност в действията на митническите органи, което е довело до ограничаване възможността за правилна и адекватна защита. Искателят твърди, че у него е останало убеждението, че след като бъде доказано чрез прокурорско разследване, че не е налице злоупотреба или измама от негова страна, знаейки за своята добросъвестност, това ще е достатъчно доказателство за митническите органи да прекратят проверката и да приключат режима „транзит“, а реално е станало точно обратното.Твърди, че от митническите органи са издавани множество актове с неясен статут и определяемост, като не е посочван начинът, редът и възможността за защита. Тези административни актове съдът е приел за разменена кореспонденция, като в тази връзка се позовава на АУАН № 2054/30.09.2017 г., издаден от М. Б до окончателния съдебен акт на решение № 7497/16.06.2020 г. по адм. дело № 3218/2020 г. на ВАС, Първо отделение, като по този начин се откроява опорочаването на материалното право на Митническия кодекс и вследствие на това се е стигнало до изопачаване на предмета на спора. Като такова искателят посочва приемането от съдилищата, че писмо с рег. № 32-359357/19.12.2017 г. на началник Митнически пункт К. А не е акт, който подлежи на съдебен контрол, което е довело до изключването му от съдебна защита, като по този начин е нарушен Митническия кодекс. – чл. 198, § 2, който сочи, че стоките са под режим митническо складиране ex lege и това не подлежи на преценка от страна на митническите органи. Подробно се излагат факти и обстоятелства относно всички водени от дружеството съдебни процеси по обжалване на цитираното по-горе писмо на началника на Митнически пункт К. А и неправилно приетото от съда, че уведомителните писма не са актове на митническите органи, респ. са необжалваеми, като е изведен извод, че превозваните от искателя стоки не са поставени под режим „транзит“ и на основание чл. 79, § 1, б. „а“ от Митническия кодекс е възникнало митническо задължение за внос на стоки поради поставянето им под режим на „временно складиране“ на основание чл. 144 от цитирания кодекс, респ. е възникнало публично задължение, произтичащо от чл. 149 от същия кодекс, поради което приетото от съда, че поради необжалваемост е налице влизане в сила на уведомления част от митническата процедура е в основата на правните изводи на съда и е стабилизирало наличието на служебно променения статут на стоките на територията на Р. Б, което в искането се твърди, че е в противоречие с европейското законодателство. В искането за отмяна е налице позоваване на решение С-276/16 на СЕС относно правото на защита при оспорване на административен акт, с който са определени данъчни задължения по административен ред и възможността да се иска спиране на изпълнението на този акт. Искателят твърди, че липсва произнасяне от съдилищата в решенията, чиято отмяна се и ска, което представлява по съществото си отказ от правосъдие по въпрос, свързан със защитата на основно човешко право, гарантирано от Конституцията на Р. Б и чл. 6 и чл. 7 от Е. К. за правата на човека, поради което е допуснато противоречие и с чл. 13 от същата конвенцията. Иска се отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, потвърдено с решението на ВАС, Първо отделение, цитирани по-горе, както и се претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по искането за отмяна директорът на Териториална дирекция „Южна морска“ – гр. Б. в депозирани по делото писмен отговор и писмени бележки, го оспорва и с него са приложени доказателства – протокол за унищожаване и 3 бр. кантарни бележки, издадени от „Лендфил“ АД.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от страна, участвала в съдебните производства по инстанционния контрол и в сроковете по чл. 240, ал.1и ал. 3 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

С решение № 8348/23.12.2019 г. по адм. дело № 12263/2019 г. по описа на Административен съд, София-град е отхвърлена жалбата на „Ефетир“ ООД срещу решение № 32-88593/27.03.2018 г. на началника на Митница – Бургас, потвърдено с решение № Р-265/32-152550/29.05.2018 г. на директора на Агенция „Митници“.

С решение № 7497/16.06.2020 г. по адм. дело № 3218/2020 г. на ВАС, Първо отделение е оставено в сила първоинстанционното решение. Съдилищата са приели, че на 30.09.2017 г. на митнически пункт „К. А“ е представен товарен автомобил - влекач с рег. [ рег. номер] и ремарке № [номер] с превозвач „EFETIR“ Ltd. Не се спори, че от страна на водача на товарния автомобил е представена транзитна декларация с MRN 17BG00101502166835/30.09.2017 г. и придружаващите стоката документи - фактура (инвойс) № ETX2017000000008/25.08.2017 г. и CMR № 406373, без дата. Като изпращач е бил посочен „Europien Tabacco Sigares Ve Tutun Ve Tic“ – Мерсин, Р. Т, а като получател - „Baaroque FZE“ - Бар, Р. Ч гора. Стоката в административната преписка по посочените дела е описана като 1750 кашона (мастърбокса), по 50 картона, по 10 кутии, по 20 къса или 17 500 000 къса цигари с филтър „President Slims“. Прието е също така в съдебните решения, че по транзита Митнически пункт К. А“, BG001015. представлява отправно митническо учреждение. Съдилищата са посочили в съдебните си актове, че в резултат на извършената документална проверка и допълнително събраните документи и информация по операцията, митническите органи са установили нередности – несъответствие в дружеството, посочено като получател на процесните стоки, в лицата, които имат право да се разпореждат с тях – организиране на транспорта и обезпечение, както и липса на документи, които да удостоверят промяна на маршрута с оглед чл. 12 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, както и били установени допълнително фактури, които придружават въпросните цигари, издадени на една и същи дата и час, с едни и същи номера, но на различни получатели. Прието е, че „Ефетир“ ООД е уведомено, че с оглед установените несъответствия стоките не може да се поставят под режим „транзит“ или да бъде разрешено вдигането им по този транзит, както и, че като несъюзни стоки са поставени под режим „временно складиране“, което е следвало да се реализира по чл. 149 от Митническия кодекс. П. задължение, възникнало при така установеното от съдилищата, както и че срокът за реекспортиране на стоките е бил изтекъл на 29.12.2017 г. и неизвършване от страна на „Ефетир“ ООД на необходимите формалности по уреждане статута на стоките, е установено като възникнал с митническия акт на задължение за мито, акциз и ДДС на основание чл. 79, § 2, б“а“ във връзка с чл. 70 и чл. 79, § 1, б. „а“ от Митническия кодекс и на основание чл. 54, ал.1 ЗДДС, чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС. Предвид оплакването на дружеството пред ВАС, Първо отделение, че не е осъществен съдебен контрол за законосъобразност на решението на митническия орган, с което превозваните цигари не са поставени под режим „транзит“ и не е разрешено вдигането им, отговорът на касационната инстанция е бил, че се касае за самостоятелен административен акт на митническия орган, който не е обжалван от „Ефетир“ ООД, поради което същият е влязъл в сила и стабилитетът му трябва да бъде зачетен. В този смисъл е прието и, че решението на митническия орган, с което стоките не са поставени под режим „транзит“ е част от процедурата на оспорения административен акт, който е бил предмет на спора пред АССГ по адм. дело № 12263/2019 г., а той е бил относно временното складиране на стоките от между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска от момента на представянето им пред митническите органи, а не причините поради които не са поставени под режим „транзит“, които са установени с друг влязъл в сила административен акт.

Производството пред ВАС, Първо отделение по адм. дело №3218/2020 г. е било по касационно обжалване на първоинстанционното решение на АССГ по адм. дело № 12263/2019 г., т. е. при развил се и приключил инстанционен съдебен контрол по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Законодателят е предвидил в чл. 237 и сл. от АПК извънинстанционен контрол, различен от съдебният касационен контрол по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционния контрол не се прилагат отменителните основания, свързани с неправилното прилагане на закона, на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 – 6 АПК са посочени лимитативно основанията, при наличието на които може да се отмени влязло в сила решение със следващите се от това последици, регламентирани в чл. 244, ал.1 АПК – отхвърляне на искането или отмяна на влязлото в сила решение, като във втората хипотеза съгласно ал. 2 на същата разпоредба делото се връща за ново разглеждане от надлежния съд.

В искането за отмяна, с което е сезиран настоящият петчленен състав на ВАС са посочени основанията по чл. 239, т. 4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, по т. 5 – когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и по т. 6 – когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

По чл. 239, т.4 АПК не е налице основание за отмяна на влязло в сила решение, тъй като искателят не посочва кои са тези решения, които са постановени между същите страни, по същото искане и на същото основание и които противоречат на решението, чиято отмяна се иска. По делото са налични посочените по-горе решения на АССГ и потвърждаващото го от ВАС, Първо отделение, но те не се обхващат от посоченото основание за отмяна, тъй като касаят разглеждането на един правен спор и не попадат под хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК.

По чл. 239, т. 5 АПК основанието за отмяна на влязлото в сила решение също не е налице, тъй като по посоченото основание нарушението на процесуалните правила е в смисъл да не се осигури от съда възможност на страната да вземе участие по делото – относно призоваване, връчване на различни видове съобщения или актове по хода на делото или други, относими към участие в производството. Касае за нарушение от съда на процесуалните правила, които не могат да обезпечат участието на страна по делото, каквито твърдения липсват в искането за отмяна, а и по делото няма данни за такива нарушения.

По чл. 239 т. 6 АПК също не е налице съдържащото се в тази разпоредба основание, тъй като в искането не се сочи решение на Европейския съд по правата на човека, което да е свързано с предмета на решението, чиято отмяна се иска. Не се и твърди от искателя и не е представено такова решение, което да обезпечи искането по чл. 239, т. 6 АПК и да е свързано с правния спор по посочените дела.

Всички оплаквания, възражения и твърдения в искането за отмяна на „Ефетир“ ООД касаят правилността на решенията на АССГ и ВАС, Първо отделение по посочените дела, свързани с оплаквания по чл. 209, т.3 АПК, които са неотносими в производствата по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

С оглед изложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането за отмяна е неоснователно, тъй като в него не са изложени конкретни основания, обхващащи хипотезите по чл. 239, т. 4, 5 и 6 АПК, а оплаквания за неправилност на решенията на АССГ и ВАС, Първо отделение постановени в съдебни инстанционни производства, вкл. по осъществен инстанционен контрол по реда на чл. 208 и сл. от АПК, който е различен от извънинстанционния контрол, при който в чл. 239 АПК лимитативно са изброени основанията, които могат ако са налице, да се допусне отмяна на влязло в сила решение. Не са налице основанията по чл. 239, т. 4, 5 и 6 АПК и искането като неоснователно на основание чл. 244, ал.1, предл.1 АПК следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на делото разноски на искателя не се присъждат.

Ответникът по касация в писмен отговор претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи в размер на 100 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане по чл. 239, т. 4, 5 и 6 АПК на „Ефетир“ ООД със седалище в гр. Б., Грузия и с посочен адрес за кореспонденция в гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 8348/23.12.2019 г., постановено по адм. дело 12263/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, оставено в сила с решение № 7497/16.06.2020 г. по адм. дело № 3218/2020 г. на Върховен административен съд, Първо отделение.

ОСЪЖДА „Ефетир“ ООД със седалище в гр. Б., Грузия и с посочен адрес за кореспонденция в гр. С. да заплати на Агенция "Митници" (за „ТД „Южна морска - Бургас) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно.