Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите чрез юрк. М. М. срещу решение № 1609 от 10.09.2020 г., постановено по адм. д. № 2311/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е уважен изцяло искът на "Контест" ООД срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 3 180 лв. за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар за обжалване на Акт за прихващане и възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС /по-надолу и само АПВ/ № Р-16001619002952-171-001 от 13.06.2019, издаден от органите по приходите в ТД на НАП гр. П., отменен като незаконосъобразен с решение № 239/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилна, според него, е извършената от съда преценка, че са налице всички изискуеми предпоставки за основателността на предявения иск. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като изплатеният адвокатски хонорар е признат за вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от същия закон. В подкрепа на тези свои съображения сочи обстоятелството, че административният съд не обсъдил в цялост наведените от него в отговора възражения. Моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.

Редовно призован за съдебно заседание, ответникът -"Контест" ООД, не изпраща представител. От същия, чрез процесуалния му представител адв. П. В., по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за нейната неоснователност, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не е налице посоченото касационно основание.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е уважил иска на "Контест" ООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил НАП да заплати на ищеца сумата от 3 180 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка със заплатен адвокатски хонорар, ведно със законните последици. Претенцията за имуществени вреди, е във връзка с обжалвания и отменен с решение № 239/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - гр. П. АПВ № Р-16001619002952-171-001/13.06.2019 г. Посоченото решение не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила в деня на постановяването му.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен.

Съобразил е, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че Акт за прихващане и възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС № Р-16001619002952-171-001 от 13.06.2019, издаден от органите по приходите в ТД на НАП гр. П. е отменен в частта, в която е отказан данъчен кредит на "Контест" ООД, видно от влязло в сила решение № 239/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив. В този смисъл е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред акт. Направил е обоснован извод, че е налице вредоносен за настоящия ответник по касационната жалба резултат – реално настъпила имуществена вреда. Посочил е, че в административното производство по обжалване на издадения АПВ пред Директора на ТД на НАП - Пловдив, дружеството - жалбоподател е било представлявано от Адвокатско дружество "В. & Г.", като за процесуалното представителство в производството пред административния орган е уговорено и реално заплатено по банков път възнаграждение в размер от 3 180,00 (три хиляди сто и осемдесет) лв., видно от Договор за правна защита и съдействие № 54/24.06.2019 г., бл.№ 837165 12, фактура № 1000000024 и преводно нареждане от 10.07.2019 г. С оглед на това, съдът приел, че в производството по ЗОДОВ се доказва по безспорен начин реално изплатено възнаграждение от "Контест" ООД на адвокатското дружество.

На база на тези обстоятелства първоинстанционният съд, е счел, че безспорно претърпяната от дружеството - жалбоподател вреда е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразния АПВ. Изложил е мотивирани съображения относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е приел, че същото е съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). По отношение на претендираните от ищеца лихви, базирайки се на т. 4 от Т.р. № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС е посочил, че върху претендираната главница следва да се присъди законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: 1/ незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2/ настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; 3/ пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди - заплатено платеното адвокатско възнаграждение, от отменен незаконосъобразен административен акт.

При проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Доколкото безспорно е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила № 239/08.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП - гр. П., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Касаторът твърди че по делото не били доказани втората и третата предпоставка от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – претърпяна вреда и пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и настъпилите вреди. Изложените съображения са неоснователни. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи в резултат на което мотивирано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилно административният съд е заключил, че не може да бъде споделена тезата на ответника, че процесният договор за правна защита и съдействие № 54, блк. № 837165 е антидатиран. Същият представлява частен документ, и като такъв се ползва единствено с формална доказателствена сила, т. е. обвързва съда единствено по отношение на неговият автор. В този смисъл, неоснователни са възраженията на ответника относно датата и мястото на сключването му. Нищо не възпрепятства хипотезата, в която двете сделки са извършени в различни населени места по различно време. Не намира опора в закона и възражението относно липсата в представеното в производството по обжалване на АПВ пълномощно на размера на договорения адвокатски хонорар. Упълномощаването представлява едностранна правна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Като едностранна сделка то създава единствено права за пълномощника, но не и задължения (в т. ч. и за заплащане на възнаграждение). С оглед правилото на чл. 18 от АПК, който препраща към разпоредбите на Гражданския процесуалния кодекс, пълномощното, с което в полза на адвоката се учредява процесуална представителна власт е необходимо да съдържа единствено изрично определените от закона реквизити - трите имена, точния адрес и телефон на пълномощника.

Така, ако страните не са обвързани от договор за поръчка (наименован в случая договор за правна защита и съдействие), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. Ясно разграничение между договора за правна защита и съдействие и пълномощното за процесуално представителство, по силата на което адвокатът представлява своя клиент, прави и Законът за адвокатурата. Именно в договора следва да бъде уговорен дължимия се в случая съгласно Наредба № 1 адвокатски хонорар.

Не съществува обаче, изискване относно сключване на двете сделки в определена последователност, още повече - сключване на едната въз основа/в изпълнение на другата, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Много често упълномощаването /вкл. С оглед проучване на конкретния казус/ е възможно да предхожда по време сключването на договор за правна защита и съдействие, което да урежда останалите отношения между доверениците. Допълнително, следва да се посочи, че за установяване на плащането не е необходимо договорът да е регистриран в адвокатската колегия, да е изготвен по образец на Висшия адвокатски съвет, да има серия и номер.

Необосновани са твърденията на процесуалния представител на НАП, че не е доказано по безспорен начин дали е изплатено адвокатското възнаграждение, както и възраженията относно неговия размер. По делото безспорно е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административното производство пред Директора на ТД на НАП - гр. П. (пълномощното е представено като приложение към жалбата). Видно от датата на приложеното по делото преводно нареждане (10.07.2019 г.) преводът е извършен след приключването на производство по оспорването на акта за прихващане и възстановяване по административен ред, но в рамките на изрично предвидения в договора 30-дневен срок. Етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението, тъй като ефикасността на защитата не носи негативи, а допринася за бързото решаване на казуса. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия от лицето, чиито аргументи са възприети като основателни и послужили за отмяна на акта за прихващане и възстановяване.

В рамките на договорните отношения между адвоката и клиента с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД), адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. От представените пред АСП Договор за правна защита и съдействие, ведно с доказателства за осъщественото плащане на хонорара, а според практиката на ВАС - Решение № 12101 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2016 г и Решение № 11589 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 24/2016 г, следва да е доказано от ищеца реалното заплащане на адвокатския хонорар.

Не е спорен поставеният подпис от представляващия "Контест" ООД в този документ, както и неговият предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „Обжалване на АПВ по чл. 92, ал. 11 от 13.06.2019 г.“ В този смисъл, съдът намира за доказано, че договорът за правна защита и съдействие е сключен именно по отношение на услугата по посочения процесен акт за прихващане и възстановяване, както и че именно в продължение на процеса е заплатена уговорената сума от 3 180,00 лева, представляваща адвокатски хонорар. Провеждането на производство по обжалване пред административния орган на издадения АПВ е задължителна предпоставка при обжарването му. Ако в производството по административно обжалване лицето е ползвало адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата от незаконосъобразния административен акт, който не може да бъде възстановено по друг ред, освен по реда на ЗОДОВ.

На последно място, едва с касационната си жалба касаторът прави възражение относно евентуално нередовното воденото счетоводство на адвокатското дружество, което е недопустимо.

В заключение, настоящият състав намира, че ищецът като носител на доказателствената тежест, е доказал в рамките на настоящото дело, че реално е направил плащане на адвокатски хонорар, който се явява претърпяна вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е във връзка с отменения акт за прихващане и възстановяване.

Административен съд - Пловдив е изложил подробни мотиви, както във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, така и във връзка с присъдените лихви, които се споделят от настоящия състав.

Поради тези съображения обжалваното решение като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020 г., съгласно който сумата от 612 лв. е била заплатена по банков, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата сума като съдебни разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1609 от 10.09.2020г. по адм. дело № 2311/2019г. на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, XIII състав.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Контест" ООД, гр. П., с ЕИК[ЕИК], сумата от 612 /шестстотин и дванадесет/ лева, представляващи направените от лицето разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.