Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Е., чрез пълномощника й адв. Н. Х., срещу решение № 7572 от 31.12.2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 35 състав, постановено по адм. дело № 4522/2020 г., с което е отхвърлен предявения от нея иск за сумата от 1 000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., срещу Национална агенция за приходите (НАП), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължението му по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) и по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД).
По развити в касационната жалба доводи за неправилност на решението на АССГ се иска неговата отмяна като незаконосъобразно и произнасяне на касационния съд по същество на спора, като се отмени обжалваното решение. Не се претендират разноски.
Ответникът по касация – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Т., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в с. з. по същество. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и...