Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 5712 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. В. от гр. Ботевград, подадена чрез процесуален представител адв. А., подадена срещу решение № 210/12.03.2021 г. на Административен съд София - област (АССО), постановено по адм. дело № 1122/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед рег. № 517з-4180/23.07.2019 г. на директора на ОДМВР - София за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б "в" от ЗМВР и чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР във връзка със заповед № 5781з-174/22.07.2019 г. на директора на ЦСПП - гр. Казанлък и предложение на ректора на Академията на МВР.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът оспорва жалбата и чрез пълномощник юрк. Р. моли решението да се остави сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилна е преценката на съда, че оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, произтичащи от чл. 227 във вр. с чл. 159 от ЗМВР. Правилно също съдът е посочил, че заповедта е издадена в надлежна писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми, както и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална подготовка. Нормата е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените там предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези изисквания са изпълнени.

Видно от доказателствата по делото, със заповед рег. № 5781з-174/22.07.2019 г. на директора на ЦСПП - гр. Казанлък, Велева е отстранена от ЦСПП - гр. Казанлък при Академия на МВР преди завършване срока на обучение поради слаб успех. Със заповед № 8121К-11311/25.07.2019 г. главният секретар на МВР е прекратил участието на Велева в курса за първоначално професионално обучение в ЦСПП - гр. Казанлък, считано от 22.07.2019 г., поради слаб успех. Първата заповед е обжалвана по съдебен ред, а втората цитирана заповед няма данни да е била обжалвана.

Видно от приложените по делото доказателства, с решение № 1347/29.12.2021 г. на АССО, постановено по адм. дело № 836/2021 г., потвърдено с решение № 6621/05.07.2022 г. на ВАС, пето отделение, постановено по адм. дело № 2150/2022 г., оспорването на заповед рег. № 5781з-174/22.07.2019 г. на директора на ЦСПП - гр. Казанлък, е отхвърлено.

Действително заповед рег. № 5781з-174/22.07.2019 г. на директора на ЦСПП - гр. Казанлък и заповед № 8121К-11311/25.07.2019 г. главният секретар на МВР към момента на прекратяване на служебното правоотношение не са били в сила, но с оглед посочените решения на АССО и на ВАС, пето отделение, с които оспорването на заповед рег. № 5781з-174/22.07.2019 г. на директора на ЦСПП - гр. Казанлък, е отхвърлено, то същите са влезли в сила и са породили своето действие. С оглед на това правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт. Незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Правилна е преценката на съда, че с издаването на административния акт е постигната и целта на закона, а именно държавната служба в МВР да се изпълнява от професионално подготвени служители, които притежават необходимата специализирана компетентност за осъществяване на служебните функции и задължения. Затова АССО, като е отхвърлил оспорването на заповед рег. № 517з-4180/23.07.2019 г. на директора на ОДМВР - София за прекратяване на служебното правоотношение на Е. В. на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б "в" от ЗМВР, е постановил правилно съдебно решение, което не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева, платими от касатора.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/12.03.2021 г. на Административен съд София - област, постановено по адм. дело № 1122/2019 година.

ОСЪЖДА Е. В. да заплати на Областна дирекция на МВР - София сумата 100 (сто) лева разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ