Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане, предявено от И.И от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 3709/13.03.2019 г. по адм. дело № 5909/2018 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 971/19.03.2018 г. по адм. дело № 826/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Х., като с последното е била отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 24/112/00702/3/01/04/01от 25.05.2017 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Х.. На първото посочено в искането основание за отмяна по чл. 239, т.1 АПК молителят сочи Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (по-нататък в изложението ще се изписва само Методиката) и с оглед обявяването и за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, Четвърто отделение. Според молителя касае се за новонастъпили обстоятелства, свързани с прогласяването на Методиката за нищожна и по този начин се опровергават изводите на касационният съдебен състав по адм. дело № 5909/2018 г. за спазване на материалния закон при издаването на оспорения АУПДВ. Изводът, който молителят прави е, че в конкретния случай е постановен индивидуален административен акт за определяне на публично държавно вземане, който обаче се основава на отпаднала с обратна сила методика. На второто посочено в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК молителят сочи приетото според него за неправилно от първоинстанционния съд, че е без значение обстоятелството, че в срока на договор № 24/112/00702 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., фондът не е уведомил писмено ползвателя И.И за отказа да му бъде изплатена финансовата помощ. Неправилно според молителя и първоинстанционният...