Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. З. П., чрез адв. Р. Б., касационна жалба против решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в частта, с която, след отмяна на решение № 2219 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 575/2016 г. на РС – Сандански, искът по чл. 69, ал. 2 ЗН, за допускане делба на наследствени недвижими имоти, е уважен за следните земеделски имоти: нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. орман“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор 65334.62.24 по кадастралната карта на [населено място]; лозе от 658 кв. м., находящо се в м. „Утре В.“, [населено място], нанесено като имот с идентификатор 65334.174.25 по одобрената кадастрална карта на [населено място]; нива от 3413 кв. м. в м. „Л.“, [населено място], съставляваща имот № 052005 по картата на възстановената собственост.

Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС и при необоснованост на извода за неупражнявано от касатора Д. П. владение върху идеалните части от описаните три имота, притежавани от другите наследници. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за делба за тези три имота.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

Ответниците по касационната жалба В. З. Г. е подала писмен отговор, с който заявява основателност на жалбата и неправилност на въззивното решение в атакуваните части. Твърди се, че описаните имоти са изключителна собственост на Д. П., който ги е придобил по давност.

Съделителите Ц. Й. С., Г. А. Г., П. А. Г., И. З. П., Р. И. П., И. И. К., З. И. П., Г. И. К. и Р. Д. К., чрез адв. И. И. Я., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Сочат, че имотите имат наследствен характер и не е доказано наследникът Д. П., макар и да ги е ползвал, да е обърнал държането на идеалните части на останалите наследници във владение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на описаните по-горе три земеделски имоти и за да уважи иска по чл. 69, ал. 2 ЗН и за тези имоти, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че съделителите са наследници на Д. Х. К., поч. 1989 г. Собствеността върху тези три имота е възстановена на наследниците на Д. К. с влезли в сила решения на ОСЗ – С., както следва: върху нивата от 4000 кв. м. в м. „Т. орман“, [населено място] – с решение № 01-27/8. 09. 1999 г., върху лозето от 658 кв. м. в м. „Утре В.“, [населено място] – с решение № 04357/11. 04. 2007 г., върху нивата от 3413 кв. м. в м. „Л.“, [населено място] – с решение № 00577/27. 02. 2007 г. Относно лозето от 658 кв. м. в м. „Утре В.“, [населено място] е приел е, че през 1991 г. – 1992 г. съделителят Д. П. е платил сумата 4000 лв., представляваща стойността на насажденията, на И. Х., ползвал лозето до влизане в сила на ЗСПЗЗ. През 1992 г. – 1993 г. Д. П. оградил лозето и само той го ползва и поддържа, заедно със съпругата си и синовете си. От десет години Д. П. ползва и нивата от 3413 кв. м. в м. „Л.“, [населено място], върху която отглежда царевица и фъстъци. От повече от десет години само той ползва и нивата от 4000 кв. м. в м. „Т. орман“, [населено място], като първоначално я засял с просо, но през следващите години отглеждал само люцерна за кравите си. Никой от останалите наследници не е ходил да оре, да сее, да плеви, да чисти, да се грижи или интересува за имота. Никой не е имал претенции към тази нива, към добивите и не е смущавал владението на П..

От правна страна съдът е приел, че възражението на Д. П. за придобиване по давност на процесните три земеделски имота е неоснователно. Съсобствеността върху имотите е възникнала от наследяване, Д. П. е бил държател на идеалните части на останалите наследници и не е доказал да е превърнал държането върху същите във владение – чрез манифестиране намерението си за своене и чрез действия, отблъскващи владението на останалите наследници. Не са обсъдени признанията на съделителите В. З. Г., А. З. Ш. и И. З. С., направени с подадените от тях отговори на въззивната жалба, че техните идеални части от процесните три земеделски имота (с размери по 3/60 ид. ч., общо 9/60 ид. ч.) са били владяни от Д. З. П. повече от десет години преди предявяване на иска и придобити от същия по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставят въпроси, касаещи следното: а/. с какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части от собствеността на другите сънаследници във владение и дали завземането на някои от наследствените имоти, ползването им само за себе си и недопускането на останалите наследници представляват манифестиране на намерение за своене; б/. длъжен ли е въззивният съд, при преценка за доказаност и основателност на направено от наследник-съделител възражение за придобиване по давност на някои от делбените имоти, да анализира и обсъди направено от част от останалите наследници признание за осъществявано от този наследник владение и за придобиване по давност на идеалните им части от тези имоти. Твърди се разрешаване на първия въпрос в противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, с решение № 115 от 28. 10. 2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. на ВКС, 2 г. о. и решение № 41 от 26. 02. 2016 г. по гр. д. № 4951/15 г. на ВКС, 1 г. о., а на втория – в противоречие с ТР № 1/4. 01. 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 5 от 25. 01. 2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г. на ВКС, 1 г. о.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е допусната делба на земеделски имот – нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. орман“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор 65334.62.24 по кадастралната карта на [населено място], възстановен с решение № 01-27/8. 09. 1999 г. на ПК –С., тъй като има несъответствие между изводите на въззивния съд по поставените въпроси и разясненията, дадени с цитираната по-горе практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в частта му, с която е допусната делба на лозе от 658 кв. м. в м. „Утре В.“, [населено място], с идентификатор 65334.174.25 (възстановен с решение № 04357/11. 04. 2007 г. на ОСЗ – С.) и на нива от 3413 кв. м. в м. „Л.“, [населено място], съставляваща имот № 052005 по КВС (възстановен с решение № 00577/27. 02. 2007 г. на ОСЗ – [населено място]).

Поставените въпроси, макар и разгледани от въззивния съд, не биха били от значение при преценка основателността на направеното възражение за придобивна давност за тези два имота, респ. при преценка основателността на иска за делба на същите, предвид обстоятелството че от възстановяване на собствеността върху имотите в полза на наследниците на Д. Х. Л., с решения на общинската служба по земеделие и гори от 27. 02. 2007 г. и 11. 04. 2007 г., до предявяване на иска за делба (4. 07. 2014 г.) не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок. Според нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и създадената по тълкуването й практика, изтеклият до 22. 11. 1997 г. (влизане в сила на разпоредбата) придобивен давностен срок се заличава и започва да тече нов, считано от 22. 11. 1997 г. - за имотите, възстановени до тази дата, а за имотите възстановени след тази дата – считано от влизане в сила на реституционното решение по ЗСПЗЗ, тъй като до тогава лицата с право на възстановяване не могат по исков ред да защитят правата си срещу владелеца.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в частта, с която, след отмяна на решение № 2219 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 575/2016 г. на РС – Сандански, искът по чл. 69, ал. 2 ЗН, за допускане съдебна делба на недвижими имоти, е уважен за земеделски имот - нива от 4000 кв. м., находяща се в м. „Т. орман“, [населено място], нанесена като имот с идентификатор 65334.62.24 по кадастралната карта на [населено място].

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Д. З. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за частично прекратяване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 136 от 9. 01. 2018 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на ОС – Благоевград в останалата обжалвана част, с която след отмяна на решение № 2219 от 14. 07. 2017 г. по гр. д. № 575/2016 г. на РС – Сандански, искът по чл. 69, ал. 2 ЗН е уважен за земеделски имот - лозе от 658 кв. м., находящо се в м. „Утре В.“, [населено място], нанесен с идентификатор 65334.174.25 по одобрената кадастрална карта на [населено място] и на земеделски имот - нива от 3413 кв. м., находяща се в м. „Л.“, [населено място], съставляваща имот № 052005 по картата на възстановената собственост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: