Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р. ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН АВ. В. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 5724 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сливен срещу Решение № 19/17.02.2021 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 192/2020 г., с което, по жалба на П. Д. (заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ), е отменена негова Заповед № РД 15-665/19.03.2020 г., одобряваща на основание чл. 134, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ изменение на подробен устройствен план – план за застрояване със силуетен план за УПИ IV – „За жилищно строителство, търговия и подземни гаражи“, кв. 280, ЦГЧ, гр. Сливен, с предвиждане на свободностояща двуетажна сграда за обществено обслужване съгласно плана за застрояване и силуетния план.

От ответниците П. Д. и Д. К. са на позиция за оставяне в сила на оспореното съдебно решение, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съответства на закона решаващият извод на първостепенния съд, че административният акт е лишен от мотиви. Допуснатото нарушение е относимо към формата на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, порокът е от процесуален характер и обуславя отмяната на акта – чл. 146, т. 2 от кодекса.

а. Фактическите основания са юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо.

Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на нормата, сочена като правно основание, независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Докато правната квалификация на оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически основания, дори ако правните не са посочени, обратното не е вярно. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма.

б. Отменената заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ – възникване на нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества или отпадане на необходимостта от изграждане на такива обекти. Съобразителната част на акта се изчерпва с възпроизвеждане на етапите, през които е преминала процедурата, довела до издаването му. Заповедта по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, нареждаща служебно изработването на проект за изменение на плана, се позовава на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ – изменение при явна фактическа грешка в плана, която има значение за неговите предвиждания. Обяснителната записка пък е носител на данни единствено за параметрите на проектираната промяна, не и относно предпоставящите предприемането й факти. Допълнителна информация във връзка с конкретно основание да се измени ПУП не се съдържа и в съпътстващите документи по административната преписка.

в. Следователно, освен противоречието в цитираните съответно в заповедите за допускане и за одобряване на ПУП разпоредби, насочващи към различни възможни предпоставки за изменение на плана, не са налице източници на сведения за възприети от административния орган юридически факти, респ. твърдения за настъпването им, които да бъдат обвързани с някое от уредените в чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ основания за изменение на ПУП.

г. Не представлява такова основание становището в отразената като изготвена служебно обяснителна записка (представена с преписката, без подпис и дата на съставяне) за процедиране на нов застроителен план, който да потвърди параметрите на предвидено в ЗРП от 1994 г. застрояване поради липсата в действителност на одобрен ПЗ за територията, предмет на оспорения план.

Евентуално възникнала нова инвестиционна инициатива и/или отстраняването на констатирани пропуски в устройствените предвиждания за територията са осъществими не на собствено основание, а само при материалноправните предпоставки за изменение на ПУП. В случая съставът по чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ да се разпореди устройствената промяна не е мотивиран от фактическа страна с обстоятелства, свидетелстващи за възникнала общинска нужда от изграждането на въпросния обект.

2. Противно на касационния довод за съобразяване на изменението на ПУП с ОУП на гр. Сливен, изводът на административния съд за неспазване на чл. 103, ал. 4 ЗУТ почива на обективното несъответствие между двата плана по отношение на коефициента на интензивност на застрояването – с одобрения ПУП Кинт е надвишен с 0,3. Данните за този показател, представени и в обяснителната записка, са потвърдени от приетата съдебно-техническа експертиза.

3. Нарушение на материалния закон при утвърждаването на проекта за изменение на ПУП е допуснато и във височината на новопредвидената сграда.

а. Според СТЕ допустимата височина на сградата следва да е 6 м, а по проекта тя е до 7 м. Констатацията на експерта е мотивирана с изискванията на чл. 80 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони във връзка с приложението на схематично положение № 8, приложение № 2 към чл. 81 от наредбата.

б. И в двете хипотези – общата по чл. 80 и специалната по чл. 81 от наредбата, разстоянията между сградите се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2. Затова правният извод, че правилото не е спазено, е правилен, независимо дали е приложим чл. 22, ал. 6 ЗУТ и застрояването в имота „комплексно“ ли е по смисъла на § 5, т. 23 ДР ЗУТ, както е приел съдът.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяване в полза на ответника по касация Донев на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/17.02.2021 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело № 192/2020 г.

ОСЪЖДА община Сливен да заплати на П. Д., [ЕГН], сумата от 900 (деветстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. А. п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА