Касационното производство е образувано по жалба на Е. Г. А. против решение № 208/17.02.2022 г. по в. т. д. № 1416/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260858/28.10.2010 г. по гр. д. № 1158/2018 г. на Софийски градски съд, допълнено с решение № 260 571/25.01.2021 г., за установяване, че касаторката дължи на „Ю. Б“ АД сума в размер на 20 366, 70 швейцарски франка, равняващи се на 23 841, 26 лв. /по курс към 22.11.2007 г. - 1, 1706 лева за 1 швейцарски франк/ - главница по договор за ипотечен кредит HL 26612/04.10.2007 г., ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателно плащане; 1 238, 95 швейцарски франка, равняващи се на 1 450, 32 лева /по курс към 22.11.2007 г. - 1, 1706 лева за 1 швейцарски франк/ - възнаградителна лихва за период 22.08.2015 г. – 14.06.2017 г.; 1 538, 04 швейцарски франка, равняващи се на 1 800, 43 лева /по курс към 22.11.2007 г. - 1, 1706 лева за 1 швейцарски франк/ - обезщетение за забава за период 22.08.2015 г. до 24.07.2017 г.; 49, 54 швейцарски франка, равняващи се на 57, 99 лева – такса по чл. 4, т. 2 от договора за ипотечен кредит за периода 22.11.2015 г. до 24.07.2017 г., както и сумата 63, 60 – нотариална такса.

Касаторката заявява становище за неправилност на крайния извод за дължимост на исковото вземане в швейцарски франкове по исторически курс на тази валута. Счита, че той е мотивиран с погрешно разбиране и прилагане на принципа на номинализма, като не е оценена в достатъчна степен невъзможността франкове да бъдат закупени и престирани по техен исторически курс. Решението всъщност не освобождава потребителя от валутния риск, тъй като към момента на изпълнението стойността на швейцарския франк спрямо лева е повишена. Следователно потребителят остава обвързан от действието на неравноправните клаузи на договора. Отделно, приложимите според въззивния съд последици от неравноправността на договорните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, че „валутния риск се елиминира и се прехвърля върху банката с установяване на задължението в швейцарски франкове по курс на валутата към 22.11.2007 г.“ не са изведени с диспозитива на решението и в резултат на това са останали неприложени. В противоречие с материалния и процесуален закон в диспозитива на решението искът не е отхвърлен за разликата над стойността на вземането в швейцарски франкове по курс към лева 1, 1706 към 22.11.2007 г. до стойността на това вземане в швейцарски франкове по увеличен курс към лева 1, 6988, по който е претендирано от банката и е платено от касаторката преди завеждане на делото. В жалбата се релевира, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по възраженията на ответницата в т. 6 от въззивната жалба, а именно, че размерът на главницата и на месечните вноски в швейцарски франкове, респективно на исковото вземане, не е уговорено от страните в писмена форма, каквато е формата за действителност, тъй като към договора липсва посоченото в него приложение № 1, съответно няма яснота колко швейцарски франка дължи потребителят и по какъв обменен курс се изчислява кредитът. Позовавайки се на решение по дело С-118/2017 г. и т. 44 от решение по дело С-260/2018 г., касаторката излага становище, че неравноправните клаузи относно валутата на кредита и валутния риск определят основния предмет на договора за кредит, поради което след премахването им няма правна възможност за запазване на договора, тъй като премахването на клаузите би довело до изменение естеството на основния предмет на договора. Поради тази причина целият договор следва да бъде обявен за нищожен и банката не може да претендира плащане по него. Отделно, още преди обявяване на кредита тя е платила 71 542, 91 лева, което надхвърля получената сума от 60 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката формулира въпроси, които според нея са обусловили мотивите на въззивния съд и са от значение за разрешаване на спора. Те са разрешени в противоречие с практика на СЕС и практика на ВКС, или са от значение за приложението на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са следните:

1. „В хипотеза на банков кредит, при който сумата на кредита е посочена в договора и фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута, а задължението за погасяване на кредита е в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, как следва да процедира съдът, когато установи неравноправността на клаузите, по силата на които потребителят трябва да изплаща кредита в швейцарски франкове и да носи целия валутен риск, при релевирано възражение на потребителя за нищожност на целия договор за кредит – може ли да запази договора при действието на неравноправните клаузи и да неутрализира неравноправния им характер, като признае за установено съществуването на задължение на потребителя в швейцарски франкове по курс на БНБ към датата на усвояване на кредита, следва ли да прогласи целия договор за нищожен?“

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантни факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?“

3. „Когато по иск на банка срещу потребител за вземане в швейцарски франкове по договор за кредит, сключен в чуждестранна валута /швейцарски франк/, съдът установи неравноправност на клаузите, които предвиждат връщане на кредита в швейцарски франкове и прехвърлят в тежест на потребителя всички вреди от валутните промени и валутния риск, и с диспозитива на решението признае за установено вземане в швейцарски франкове за по-малка стойност от тази, за която е предявен искът – по курс швейцарски франк/лев към датата на отпускане на кредита, вместо към датата на изпълнение на задължението, следва ли съдът с диспозитива на решението да отхвърли иска за разликата над признатото вземане, представляваща платени от ответника и претендирани от банката валутни разлики от увеличението на курса швейцарски франк/лев след датата на отпускане на кредита?“

С молба, приложена към касационната жалба, А. е поискала отправяне на преюдициално запитване по следните два въпроса:

1.„Следва ли чл. 6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска националният съд да запази действието на договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, когато е установен неравноправният характер на клаузи, по силата на които потребителят трябва да погасява кредита в същата валута и да носи валутен риск, и които определят основния предмет на този договор, ако потребителят изрично е релевирал възражение за недействителност на целия договор за кредит?“

2.„Следва ли чл. 3, §1 и чл. 7, §1 от Директивата да се тълкуват в смисъл, че понятието „договорна клауза“ означава договорно условие, а не конкретен член /текст/ от договора, както е транспонирано в националната правна уредба, и че, когато е установен неравноправният характер на разглежданото договорно условие, потребителят да погасява кредита в чуждестранна валута, предвидено в няколко члена от разглеждания договор, то всички членове от същия договор за кредит и приложенията към него, в които това условие е предвидено, също не обвързват потребителя?“

На настоящия съдебен състав е служебно известно наличието на отправено преюдициално запитване от Апелативен съд София, по което е образувано дело № С-117/2023 г. по следните въпроси:

1.„Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, §1 и т. 1, б.“в“ от Приложението към чл. 3, §3 на Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?“

2.„При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокираната“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута?“

Поставените въпроси в преюдициалното запитване са от значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК производството следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело № С-117/2023 г. С оглед дадения от СЕС отговор, ще бъде извършена преценка за необходимостта от отправяне на запитване по въпросите, поставени от касаторката, доколкото на практика се припокриват по смисъл с тези, поставени от състава на Апелативен съд София.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, първо търговско отделение до постановяване на решение по дело № С-117/2023 г. на СЕС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.