Образувано е по касационна жалба на К.П, заместен в процеса от своя наследник Е.П чрез своя процесуален представител срещу решение №5703/09.10.2018 г. по адм. д. № 3482/2018 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.
Ответникът по касационната жалба-М.Ц чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настояща инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М.Ц срещу протокол № 2/20.02.2018 г. на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ при район Н. И-Столична община, с която е определена оценка на правото на преминаване през част от УПИ с идентификатор 00357.5355.45 до поземлен имот с идентификатор 00357.5355. 44.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения протокол за оценка.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Административното производство е образувано по заявление на К.П, с което е поискал да бъде издадена заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, с която да бъде учредено право на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45, собственост на М.Ц до собствения му имот с идентификатор 00357.5355. 44, за който е отреден УПИ II-785, кв. 156 по плана на гр. С.. Съдът е приел, че в хипотезата на чл. 192 ЗУТ се учредява право на преминаване през чужд поземлен имот, в който случай обезщетението се определя и изплаща преди издаването на заповедта по чл. 192, ал. 6 ЗУТ, а в случаите по чл. 190 и чл. 191 се прокарват временни пътища, когато има приет, но неприложен подробен устройствен план. Според съда съгласно действащия ПУП се предвижда достъпът до УПИ II-785, кв. 156 да се реализира по проектна улица, като регулацията не е приложена. Поради това съдът е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 190, както и тази на чл. 191 ЗУТ. Според съда в случая фактите неправилно са подведени под нормата на чл. 192 ЗУТ. На второ място, според съда оспорената оценка не съдържа мотиви. В нея не се съдържат изчисления, не са посочени използваните методи, за да може да бъде преценено от съда дали действително определеното обезщетение е изчислено по пазарни цени.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон:
В случая действително е налице приет подробен устройствен план, който предвижда улица към УПИ II-785, кв. 156, която не е прокарана. Това обстоятелство не задължава лицата, които са лишени от достъп до имота си чрез улица, това да се осъществи само чрез прокарване на временни пътища. В случая молителят е заявил достъп до имота си чрез учредяване право на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45. Видно от заключението на експерта, изготвил оценката пред административния орган, правото на преминаване се осъществява, като от имот с идентификатор 00357.5355.45 се използват 82 кв. м., които по същността си представляват продължение на улица-тупик, предназначена да обслужва други два имота. Видно от приложената скица проектната улица не е прокарана, а продължаването на улицата-тупик за осъгуряване на достъп до УПИ II-785, кв. 156 се явява по-целесъобразният начин, отколкото прокарването на временен път, следващ новопредвидената улица. Освен това въпрос на избор на молителя е да претендира дали иска прокарването на временен път или право на преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до собствения му имот. В този смисъл настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че фактите неправилно са подведени под нормата на чл. 192 ЗУТ. След като такава е претенцията на молителя, административния орган преценява дали и как може да я удовлетвори. Поради това в случая е приложима разпоредбата на чл. 192 ЗУТ. Съгласно чл. 192, ал. 6 ЗУТ цената на правото на преминаване по ал. 2 и 3 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 2 и 3. Поради това в случая предмет на оспорване е единствено приетата от комисията по чл. 210 оценка за обезщетението на правото на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45 за осигуряване на достъп до УПИ II-785, кв. 156. В случая решението на комисията по чл. 210 не е обжалваното от молителя К.П, а само от лицето, което следва да предостави правото на преминаване през собствения му имот. В този смисъл претенцията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд М.Ц може да е само досежно размера на определеното обезщетение в смисъла на недостатъчно с претенция за завишаването му. Това следва и от разпоредбата на чл. чл. 271, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, регламентиращ забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, когато решението не е обжалвано от другата страна. От назначената от съда съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че определената с решението на комисията по чл. 210 оценка за обезщетение за учредяване на право на преминаване е завишена над пазарната такава. От приетата съдебно-техническа и оценителна експертиза е видно, че пазарната цена за една година на правото на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45 е 116 /сто и шестнадесет/ лв., а тази на комисията по чл. 210 е в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лв., тоест тя е над пазарната такава. При наличието на жалба обаче само от собственика на имот с идентификатор 00357.5355.45 тази оценка не може да бъде намалявана, а евентуално само увеличавана. Тъй като е над пазарната такава, жалбата срещу така направената оценка е неоснователна. Други доводи срещу направената от комисията по чл. 210 ЗУТ оценка не могат да бъдат релевирани, тъй като такива биха били относими една към последващата заповед за учредяване на правото на преминаване през чужд имот.
С оглед изложеното обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в смисъл на отхвърляне на жалбата на М.Ц срещу протокол № 2/20.02.2018 г. на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ при район "Н. И" при Столична община, с която е изготвена оценка на правото на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45 по кадастралната карта на гр. Н. И.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора Е.П следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и направени разноски пред първата инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестотин/ лв.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5703/09.10.2018 г. по адм. д. № 3482/2018 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц срещу протокол № 2/20.02.2018 г. на комисията по чл. 210, ал. 2 ЗУТ при район "Н. И" при Столична община, с която е изготвена оценка на правото на преминаване през имот с идентификатор 00357.5355.45 по кадастралната карта на гр. Н. И.
ОСЪЖДА М.Ц, от [населено място], [ЕГН] да заплати на Е.П направените по делото разноски в размер на 600 /шестотин/ лв. Решението е окончателно.