Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, срещу решение № 7443 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 943/2018 г. по описа на Административния съд – София-град, в частта, в която Агенцията е осъдена да заплати на ЕТ „И.И - И. 2008“ сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лв., представляващи обезщетение за направените разноски във връзка с обжалване на НП № 986/2015 от 03.12.2015 г. на началника на М. С, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба - 25.01.2018 г., до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева.
Решението се обжалва като недопустимо и неправилно. Касаторът възразява, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОД е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. от АПК единствено по отношение вреди, произтичащи от административни актове отменени по реда на АПК, какъвто в случая не е бил налице. Възразява се и против обосноваността на правните изводи на съда за наличие на пряка и непосредствена причина връзка между издаването на процесното наказателно постановление и настъпването на вреди за ищеца под формата на заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на постановлението. Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – ЕТ „И.И - И. 2008“, представляван от адв. М.М, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Административният съд е сезиран с иск от ЕТ „И.И - И. 2008“ да бъде осъдена Агенция „Митници“ да заплати сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и представителство по КНАД №11561/2016 г. по описа на АССГ и държавна такса пред СРС за заплащане на преписи от съдебните решения, във връзка със съдебното обжалване на НП № 986/2015 от 03.12.2015 г. на началника на М. С, което е отменено като незаконосъобразно в частта, в която е наложената имуществена санкция на дружеството, в размер на 2000 лв. и потвърдено за отнемането на 2 бр. кутии цигари, с влязло в сила на 15.03.2017 г. решение от 12.07.2016 г., постановено по НАХД № 2969/2016 г. по описа на СРС.
Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, частично е уважил предявената претенция, осъждайки Агенция „Митници“ да заплати на дружеството обезщетение в размер на 410 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по КНАД №11561/2016 г. по описа на АССГ и разноски в размер на 10 лв. за заплатени държавни такси за заверен препис от съдебните решения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2018 г. до окончателното й заплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че в производството по КНАД №11561/2016 г. по описа на АССГ ищецът е бил представляван от процесуален представител адв.. М. Съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 16.02.2017 г., е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 400 лева за производството пред административния съд. В първоинстанционното производство е представено копие от договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Н.В, в който като предмет е отбелязано консултации по горепосоченото дело на АССГ и внесена в брой сумата от 100 лв. Съдът е приел, че този договор не се намира в кориците на касационното дело. Единствения договор представен по КНАД № 11561/ 2016 г. е този с адв.. М за сумата от 400 лв. Съдът е приел за основателна и претенцията за присъждане на направените разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатени държавни такси за снабдяването на ищеца със заверен препис от съдебните решения, тъй като същите отново произтичат от отмененото наказателно постановление.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът е частично основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – частично отменено по съответния ред НП № 986/2015 от 03.12.2015 г. издадено от началника на М. С; настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение от 400 лева; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението с оглед характера на наказателното постановление като акт, чийто контрол за законосъобразност се провежда по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: „За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност“. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Настоящия съдебен състав, като отчита, че страните не спорят по фактите, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения иск по отношение на главницата.
Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществено процесуално представителство, във връзка със съдебното оспорване на НП № 986/2015 от 03.12.2015 г., както и 10 лева, във връзка със снабдяването на ищеца със заверен препис от съдебните решения, с предмет оспорваното наказателно постановление.
Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е приел, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на процесното наказателно постановление и направените разходи на ищеца във връзка с неговото оспорване. За да бъде отхвърлено възражението е достатъчно да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена последица между отмяната на наказателните постановления и съдебните разноски по неговото оспорване бе разрешен като се прие, че: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Неоснователни са доводите на касатора, че в представения по КНАД №11561/2016 г. по описа на АССГ договор за правна защита и съдействие е договорено плащане, но няма писмени доказателства, които да подкрепят извършеното плащане. Видно от приложения договор на л.16 от делото изрично е посочено, че плащането е в брой. Безпротиворечива е съдебната практика както на ВАС така и на ВКС, че в тези случаи договорът служи и като разписка установяваща извършеното плащане.
Правилно е първоинстанционното решение и в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати направените разноски за производството пред АССГ. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт е, че съдът е присъдил разноски в размер на 425 лева, съобразно уважената част на предявения иск и направеното от органа възражение за прекомерност на разноските.
С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на ЕТ „И.И - И. 2008“ като ответна страна по касационната жалба, за присъждане на разноски в размер на 500 лева, съгласно представения списък на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2019 г. (л. 19).
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7443 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 943/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на ЕТ „И.И - И. 2008“, ЕИК 200193868, сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.