О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2993

Гр. София,11.06.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4658/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №15464/18.06.2024г. на М. А. М., чрез адв. И. А. срещу въззивно решение №502 от 09.05.2024г. по в. гр. д. №20233100502116 по описа на Окръжен съд – Варна за 2023г. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че в противоречие със задължителната и трайна съдебна практика, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника за придобиването на имота по давност, предвид което е отхвърлил предявения иск за делба. Счита, че въззивният съд не е съобразил, че в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, ползването на наследствени имоти само от единия наследник не доказва намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл.31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. Излага, че въззивната инстанция се е отклонила от задължението си да съобрази всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Касаторът излага, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му: за липсата на действия, с които ответникът е превърнал държането във владение, доколкото презумпцията на чл.69 ЗС е неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване;...