Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаЕ. И. по адм. дело № 5764/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ /сега териториална дирекция „М. В. съгласно извършените промени в структурата на Агенция „Митници“/ срещу решение № 345 от 18.03.2021 г. постановено по адм. дело № 1429/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното решение е отменено решение към MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „С. М. към А. М. peг. № 32-170058/16.06.2020 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че въз основа на представените по делото доказателства, съдът е направил неправилни правни изводи. Счита, че митническите органи правилно и законосъобразно са направили извод, че декларираната договорена стойност на стоките с №4, 5, 11, 17, 24 и 28 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Твърди се, че данните, отразени в счетоводството на дружеството не доказват реалната митническа стойност.

Излагат се доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава митническият орган правилно и законосъобразно се е съобразил с решение по дело С-291/15 на СЕС. Изложени са съображения, че за изследване на справедливата цена на внесените стоки, извлечена от информационната система „THESEUS“ и при съблюдаване на рисков праг от 50% от нейното равнище и затова стойността е определена като за „сходни стоки“. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - „Ей Ди Л. Б. ООД, не се явява, надлежно уведомен и не изразява становище по касационната жалба.

Върховна администаритивна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество изразява становище за неоснователност на същата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства и обсъди наведените твърдения в касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна в законовоустановения срок, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е било спорно, че с митническата декларация дружеството е декларирало на режим „допускане за свободно обращение“ 33 стоки, 500 колета, 14 936 кг бруто тегло, обща фактурна стойност 19 023,31 EUR при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ - Варна.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактура № 0000000533 от 21.12.2019 г., международна товарителница CMR, A.TR № А 1499324 от 21.12.2019г., декларация от дружеството, че стоката няма застраховка, фактура за направени разходи за митническа услуга, платежно нареждане към бюджета за внесен депозити др.

По делото е прието заключение на ССЕ. Вещото лице е посочило, че платената и подлежаща на плащане цена от дружеството за процесната стока по фактура № 2088833, № 20888334 от 21.12.2019 г., предмет на митническа декларация MRN N219BG002002021944R7/23.12.2019 г., е в размер на 19 023,31 EURO, т. е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Експертът посочва, че е налице съответствие между фактурирания вид и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и номера на декларираната фактура по митническата декларация; цената на стоката по фактурата и декларираната в процесната митническа декларация - 19 023,31 EURO.

С оспореното в настоящото производство решение административният съд е отменил решение към MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. на Директора на Териториална дирекция „С. М. към А. М. per. № 32-170058/16.06.2020 г., с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на шест артикула стоки с позиции №4, 5, 11, 17, 24 и 28 по MRN19BG002 0 02 021944R7/23.12.2019 г.,внос от Р. Т. определена им е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 1 989,75 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за данъка въру добавената стойност(ЗДДС), във връзка с чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, и е извършена корекция на MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. с промяна на тарифния код на стоки с позиции № 4, 5, 7, 8, 12, 17 и 28.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Съдът се е позовал и на заключението на ССЕ, в която е посочено, че има пълно съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност в митническите декларации, което предопределя приложение на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.

Първоинстанционният съд е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е направил извод, че допълнително представените от жалбоподателя доказателства установяват, както договорената цена на процесиите стоки, така и плащането на тази договорена цена. Съдът е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и не са изложени конкретни мотиви за определяне на стойността на стоките по реда на чл. 74, § 2, буква „б“ МК.

Административният съд е изложил мотиви, че в рамките на проведеното административнопроизводство митническите органи са осигурили на дружеството правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства - в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Посочено е, че от дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Съдът е направил извод, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22,§ 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията.Оспорващото дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесиите стоки.

По отношение на направената промяна на тарифния код и подпозицията на стоки с № 4, 5, 7, 8, 12, 17 и 28 по митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г., първоинстанционния съд е приел, че в обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо е направена тази промяна. Съдът е посочил, че не става ясно, какво е фактическото основание за промяната на тарифния номер. Прието е, че от страна на митническите органи не е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на представените мостри процесиите стоки попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК.

Като е приел, че обжалваното митническо решение е незаконосъобразно, първоинстанционният съд го е отменил.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон.

Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по делото, поради което същата не следва да се преповтаря.

Административният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, въз основа на които е стигнал до правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Настоящият състав намира, че митническият орган не е извършил задълбочен анализ при характеризирането на внесените стоки и сходството им с използваните като база за определяне на новите митнически стойности по процесната митническа декларация на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митнически декларации: за стока № 4: MRN 19BG003 011002282R1/21. Об . 2019 г. - 13,69 лв./кв. м; за стока № 5: MRN 19BG002005009425R2/05.06.2019 г. - 2,15 лв./чифт; за стока №11: MRN 19BG005100113945R2/25.09.2019 г. - 0,77 лв./бр. комплект; за стока № 17: MRN 19BG005100149475R7/09.12.2019 г. - 4,92 лв./бр.; за стока № 24: MRN 19BG00510000275R8/04. 10.2019 г.- 4,58 лв./чифт; за стока № 28: MRN 19BG00E100110539R4/17.09.2019 Г. - 8,51 лв./чифт. В представената от дружеството декларация митническата стойност е определена по чл. 70, параграф 1 от посочения Регламент, а именно договорната (фактурна) стойност, която митническите органи не са възприели в тази част.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са основателни съмненията на митническия орган за митническата стойност, която е декларирана с подадената митническа декларация за вноса на процесните стоки. Правилно съдът е счел, че необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки.

По делото е установено, че за стока №4 „чехли за баня - 1200 чифта“, код по ТАРИК 6402991000, държава на произход Турция, 282,35 кг нето тегло, е декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,59 лв. или 2,49 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 20,24 лв./кг.

За стока №5 „чехли за баня - 1200 чифта“, код по ТАРИК 6402991000, 282,35 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,59 лв. или 2,49 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 24,64 лв./кг.За стока №7 „спортно долнище за мъже различно от трикотажно от синтетични влакна - 18 бр.“, код по ТАРИК 6211334200, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 10,17 лв. или 19,45 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 39,57 лв./кг.

За стока №8 „дълъг панталон за жени различен от трикотажни, от синтетични влакна - 24 бр.“, код по ТАРИК 6204631890, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 10,39 лв. или 26,49 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 54,14 лв./кг.

За стока №11 „подплънки за сутиени - 33,88 кг“, код по ТАРИК 6212900000, 33,88 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 кг в размер на 1,49 лв., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на ЕС 57,09 лв./кг.

За стока №12 „дълъг панталон от тъкани наречени деним - 20 бр.“, код по ТАРИК 6204623190, 17,88 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 бр. в размер на21,6лв. или 23,56 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 50,28 лв./кг.

За стока №17 „трикотажни калъфки- 30 броя“, код по ТАРИК 6304910000, 15,06 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,49 лв. или 0,97 лв./кг., а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 17,25 лв/кг.

За стока №24 „части за обувки ходило - 21 чифта“, код по ТАРИК 6406209090, 9,41 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,39 лв. или 0,87 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 14,45 лв./кг.

За стока №28 „обувки за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали 1313 чифта“, код по ТАРИК 6404110000, 662,59 кг. нето, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 3,91 лв. или 7,75 лв./кг, а справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 23,33 лв./кг.

Митническият орган е приел за средностатистическа цена за сходни стоки, без да извърши анализ на производителите, качеството и количеството на сходни стоки, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е мотивирано възникналото у митническия орган съмнение в декларираната от дружеството фактурна цена, което прави решението му немотивирано. Използваната таблица от системата „THESEUS“ без да се извърши конкретен анализ на посочените цени не е достатъчно да обоснове основателно съмнение в декларираната стойност към момента на подаване от „ЕйДиЛогистикБългария“ ООД на митническата декларация за вноса на спорните стоки от Турция. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани. За термина „основателнисъмнения“ няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело.

Съдът правилно е кредитирал заключението по ССЕ. Според вещото лице стойността на декларирания внос, напълно съответства на издадените за същия фактури и съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент.

Относно позоваването от касационния жалбоподател на решение по дело С-291/15 на СЕС, наистина в него е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябвадасетълкува в смисъл, чедопускапрактиканамитническитеоргани, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но събраната от митническия орган в процесния случай информация не е достатъчна за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от„Ей Ди Л. Б. ООД, както е прието и в обжалваното решение.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд по отношение на направената промяна на тарифния код и подпозицията на стоки с № 4, 5, 7, 8, 12, 17 и 28 по митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. Правилен е изводът на съда, че в обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо е направена тази промяна.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото не се дължи присъждане на разноски в полза на касатора. За „Ей Ди Л. Б. ООД не са направени изявления за присъждане на разноски, поради което и не се дължи произнасяне в този смисъл.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345 от 18.03.2021 г. постановено по адм. дело № 1429 по описа на Административен съд – Варна за 2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова