Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на С.А, чрез адв.. И, за отмяна на влязлото в сила решение № 4305 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3961/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото

Ответникът – Главния секретар на Министерство на културата не взема становище по искането.

За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение взе предвид следното:

Искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Посоченото в искането за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Представените „нови“ писмени доказателства не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства. Молителката в съдебно заседание от 02.10.2019 г. сама потвърждава, че „новите“ доказателства, които представя, се намирали в кориците на делото. Отделно от това следва да се добави, че същите са неотносими към спора по решение № 4305 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3961/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал.1 от АПК Върховния административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С.А за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс на влязлото в сила решение № 4305 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3961/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.