Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба на Р.Д, от [населено място], [улица], чрез адв. С.Г от САК, против решение № 5725/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5928/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, наложена на 16.05.2018 г. от служител при "Център за градска мобилност" ("ЦГМ") ЕАД по отношение на МПС с ДК [рег. номер на МПС], паркирано на ул. "Ц. Ц" № 63 – между ул. "Деница" и ул. "Милин камък".
По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорената ПАМ. В жалбата се акцентира, че на кръстовището на ул. "Ц. Ц" с ул. "Деница", по продължението на което е бил паркиран процесния автомобил, липсва пътен знак, указващ режима на платено почасово паркиране в участъка. Това обстоятелство според касатора опорочава наложената ПАМ предвид регламентацията в чл. 99, ал. 2 ЗДвП. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от [Фирма 2] адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Д.Т – "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в сектор "Принудително задържане", отдел "Паркиране", дирекция "Паркиране и мобилност" при [Фирма 2], в писмен отговор, чрез адв. М.Г, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс и извлечение от банкова сметка.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата срещу ПАМ - "използване на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Мярката за административна принуда е наложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП от Д.Т – служител при [Фирма 2], по отношение на МПС с ДК [рег. номер на МПС], паркирано на ул. "Ц. Ц" № 63 – между ул. "Деница" и ул. "Милин камък".
За да постанови този правен резултат АССГ е счел, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в съответствие с вътрешнослужебните заповеди и инструкции за реда и условията, при които тя се налага, както и при липса на нарушение във връзка с изискването за форма, т. к. процесната мярка се материализира чрез фактическото действие по поставяне на техническото средство тип "скоба". След анализ на материалноправните предпоставки за упражняване на административното правомощие по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съдът е счел за доказани мястото на паркиране на автомобила, фактът на управлението му от жалбоподателката и незаплащането на дължимата по чл. 99, ал. 3 ЗДвП цена за паркиране. АССГ е концентрирал спора до въпроса дали блокираното МПС е паркирано в зона с режим за почасово платено паркиране – "зелена зона". За установяването на това обстоятелство съдът е съобразил представеният по делото снимков материал и схема на установения режим на почасово платено паркиране на подзона № 6, кв. Лозенец. Приел е, че обхватът на зоната е описан чрез посочване на нейните граници - изрично отразените в Заповед № СОА17–РД95–555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община, булеварди и улици. Счел е, че територията, попадаща в тези граници е "зелена зона" и не е необходимо да се обозначава всяка част от тази територия с пътни знаци и табли.
АССГ е разгледал законосъобразността на наложената ПАМ от гледна точка на възражението за липса на указателна табела на кръстовището на ул. "Деница" с ул. "Ц. Ц", което според жалбоподателката не създава задължение за заплащане на такса за почасов престой. Посочил е, че дори на въпросното кръстовище да няма такъв пътен знак, то знанието на водача, че паркира в зона за платен почасов престой се презумира, т. к. за да стигне до въпросното място, преминава през други улици, обозначаващи, че участъкът е част от зона с особен режим на паркиране. С тези мотиви първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорената ПАМ, при което е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.
В съответствие с фактическите обстоятелства и относимата правна уредба АССГ е направил обоснован извод за правомерност на упражненото от ответника властническо правомощие, обусловен от заключението за кумулативна установеност на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
При точно установени релевантни за спора факти съдът правилно е приел, че са налице основанията за прилагане на процесната мярка. Спорът между страните се концентрира до обстоятелството дали паркираното на ул. "Ц. Ц" № 63 МПС попада в зона с установен режим за платено паркиране, предвид липсата на поставен пътен знак Д13 на кръстовището с ул. "Деница".
Принципно правилно е становището на процесуалния представител на жалбоподателката, че по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗДвП задължението за заплащане на такса за паркиране е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платен почасов престой. Цитираната разпоредба въвежда задължение местата за платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието да се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача да се указва условията за паркиране. Нормата съответства на чл. 62 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, според която началото и краят на действие на зоните за паркиране в режим на почасово платено паркиране се сигнализират с пътни знаци и табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране, като могат да се оборудват с камери за видео наблюдение, апарати за фото заснемане и да се обозначават с пътна маркировка. По силата на чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, (обн., ДВ, бр. 73/21.08.2001 г.) пътни знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствени преди местата или участъците, за които се въвеждат. Видно от чл. 115, ал. 1 от Наредба № 18 с пътни знаци Д13 "Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" и Д14 "Край на зоната на действие на изобразения пътен знак" се сигнализират съответно входовете и изходите на зоната, на чиято територия е валидно действието на изобразения пътен знак за въвеждане на специална забрана, задължение или предписание. В същия смисъл е и нормата на чл. 55, ал. 6, изр. първо от Правилник за прилагане на ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ППЗДвП).
В случая доказателствата по делото установяват безспорният факт, че на кръстовището на ул. "Ц. Ц" с ул. "Деница", по продължението на което е паркирано процесното МПС, липсва поставен пътен знак Д13. От това обстоятелство обаче не следва извод за основателност на защитната теза на жалбоподателката, т. к. видно от снимковия материал на л. 35 – 37, л. 40 - 42 и л. 44, участъкът е сигнализиран с надлъжна бяла пътна маркировка М 13 "Начин за подреждане на пътните превозни средства при паркиране" (виж чл. 65, т. 4 ППЗДвП). Водачката е преминала през улици и кръстовища с пътни знаци, обозначаващи територията като зона с особен режим, което индикира, че участъкът, обхващащ дясната част на пътното платно по еднопосочната ул. Ц. Ц“, включително мястото на което е паркиран автомобилът на Р.Д, е с установено платено почасово паркиране. Обратно на касационните доводи, независимо от липсата на пътен знак Д 13, в случая е изпълнено изискването на чл. 99, ал. 2 ЗДвП и жалбоподателката дължи заплащане на цената по чл. 99, ал. 3 с. з. При установеното й неплащане, за което страните не спорят, правомерно е упражнено административното правомощие по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
При този изход на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, такива следва да му се присъдят. Заплащането им в размер на 600 лева е надлежно удостоверено. Независимо от това, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, последното следва да се намали до минимума от 500 лева, установен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5725/10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 5928/2018 г. по описа на Административен съд–София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р.Д, от [населено място], срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), обективирана чрез принудително задържане на лек автомобил чрез поставяне на устройство тип "скоба", приложена на 16.05.2018 г. по отношение на МПС с рег. [рег. номер на МПС] .
ОСЪЖДА Р.Д от [населено място], [улица], да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД, ЕИК: 202218735, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "К. М. Л" № 84, сумата от 500 (петстотин) лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.