Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против решение № 298 от 17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 274/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – В. Т, с което е отменен мълчаливия му отказ да се произнесе по молбата на М.С за възстановяване на заеманата от него длъжност като държавен сбужител в НАП и преписката е върната за произнасяне по искането, съобразно дадените указания в мотивите на решението.

Касаторът оспорва решението като неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че заповед № ЗЦУ-233 от 01.03.2016 г. на изпълнителния директор на НАП е издадена на основание действаща правна норма - чл. 100, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), към момента на постановяването и, която е императивна и обвързва админинистративния орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на Конституционния съд, с което е обявена противоконституционността на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, действа занапред и не може да се отрази на издадената заповед. Счита, че не са налице обстоятелства по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството, както и не е налице мълчалив отказ от произнасяне, както е приел съдът. Твърди, че не всяко непроизнасяне на административния орган, с искане с което е сезиран, може да бъде разглеждано като „мълчалив отказ“ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. По тези съображения моли за отмяна на решението.

Ответникът – М.С, чрез пълномощника си адв.. Ц, в отговор и писмено становище оспорва касационната жалба. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните,...