Производството е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по искане на И. С. П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 11276/25.10.2016г., постановено по адм. дело № 8643/2015г. по описа на ВАС и решение №3463/18.05.2015г., постановено по адм. дело № 10511/2014г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-14203/29.07.2014г. на Директора на Столична дирекция за вътрешни работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото, но не ги представя.

Ответникът – Директорът на СДВР, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на направеното искане за отмяна.

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните:

Посоченото в молбата за отмяна правно основание е по чл. 239, т. 1 АПК, но няма приложени към него писмени доказателства, а само формулирано искане за събиране на доказателства, чрез задължаване на ответника да ги представи, което е недопустимо в производство по отмяна.

Иска се събиране на следните доказателста: : 1. на основание чл.186 ЗМВР отм. за компетентността на наказващия орган да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл.228 ЗМВР отм. ; 2. доказателство за компетентността на органа по назначаване в МВР, съгласно чл. 86 от ЗДСл и чл.186 ЗМВР отм. и чл.8 от ППЗМВР отм. от министъра на МВР; 3.заповед за назначаване на служителя И. С. П. в МВР; 4. длъжностна характеристика от органа по назначаване. Посочените доказателства са могли да бъдат изискани и/или представени при подаване на първоначалната жалба в първоинстанционното производство.

Разпоредбата на чл.239, т.1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови...