Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 2538/01.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1589/2015 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт № Р- 03001714001018-091-001/18.02.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 147/21.05.2015 г. на Директора на дирекция „ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП, с който на [фирма] са определени данъчни задължения: за 2011г. – данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 851.87 лева и лихва за забава – 1 705.87 лева. С решението са присъдени в полза на EТ съдебни разноски в размер на 1290.78 лева.

В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли за отмяна на решението на административния съд и за отхвърляне на жалбата на ЕТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма], редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба С. С. М., в качеството му на едноличен собственик на търговското предприятие и представляващ [фирма] е оспорил касационната жалба, не е направил доказателствени искания, моли също така да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Варна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване...