Производството е по реда на чл.251, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му - адв.. А, за тълкуване на влязлото в сила решение №12946/30.11.2016 г. по адм. дело №5789/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение.

С молбата за тълкуване се поддържа, че влязлото в сила решение е неясно по отношение на мотивите, в частта им, с които е прието, че разпоредбата на §34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д.в. бр.57/22.07.2016 г./ урежда процедурата по довършване на започнати административни производства по създаване на КККР, заварени от изменението на закона и не е приложима спрямо висящите съдебни производства. Поддържа се, че даденото от съда тълкуване на тази разпоредба, е неправилно, доколкото същата не съдържа изразите "административни" и "съдебни".

От ответниците са постъпили възражения, с които оспорват молбата за тълкуване като неоснователна.

Молбата за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничена със срок, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество Върховният административен съд, второ отделение, установи:

Молбата за тълкуване е неоснователна. На тълкуване по реда на чл.251, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 АПК, подлежи само диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със СПН, а са само иманентна част на това решение, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на решението, което се оттъждествява с диспозитива му. В случая, молителят не иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение по настоящето дело, като неясно или неразбираемо, а иска тълкуване на част от мотивите му, по отношение приложимостта на §34 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР / Д.в. бр.57/22.07.2016 г./, спрямо която разпоредба съдът е изложил ясни мотиви, с които обаче [фирма]...