Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 147 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 413/2021 г. по описа на Апелативен съд – Б. е потвърдено решение № 164 от 19.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1555/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което:

-е прието за установено по отношение на Строй А 2000 Е. (с предишно наименование Аспекти плюс О.), в несъстоятелност, че на основание чл. 92 от ЗС О. Е. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор. ...., представляващ зала за обществено хранене със застроена площ от 212,50 кв. м., находящ се в жилищна страда „Р. гардън резидънс“ в УПИ IV-...... в кв.. ...... в строителните граници на КК Слънчев бряг, представляващ поземлен имот с идентификатор. ..... и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание учредено право на строеж и извършено строителство № 149/2011 г. на нотариус с район на действие РС-Н., с който Д. Б. като управител на Аспекти плюс О. е признат за собственик на гореописания самостоятелен обект с идентификатор. .....

- е прието за установено по отношение на Строй А 2000 Е. и „О.“ Е., че Комодоре БГ Е. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор. ....., представляващ зала за обществено хранене със застроена площ от 212, 50 кв. м., находящ се в жилищна страда Р. гардън резидънс в УПИ IV-..... в кв.. .... в строителните граници на КК Слънчев бряг, представляващ поземлен имот с идентификатор 51500.506.60.

- е прието за установено по отношение на Строй А 2000 Е., Комодоре БГ Е. и О. Е., че Н. С. не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор. ...... и Н. С. е осъдена да предаде на О. Е. владението върху този имот.

В установения от закона срок Н. С. е обжалвала решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл.108 ЗС.

В срок против постановеното решение е постъпила и касационна жалба и от „Комодоре БГ Е..

Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора Комодоре БГ Е. са формулирани следните правни въпроси:

1.По какви критерии следва да се определи обемът на правото на строеж, когато договарящите страни са използвали два критерия за определяне предмета на договора – от една страна графичната част архитектура на проекта на сградата, а от друга страна площоразпределението, при която не се очертава графично сградата, а се посочва нейната Р. в числови стойности? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 22/03.02.2009г. по гр. д. № 771/2008г. на ВКС, второ г. о. и с решение № 601/11.06.2009г. по гр. д. № 2190/2008г. на ВКС, първо г. о. По този въпрос се иска и допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

2. Длъжен ли е съдът да проведе изрично тълкуване на договорните клаузи, по които е налице неяснота или по чието приложение не е налице повдигнат пред него спор на страните и съответно по какви критерии следва да се проведе тълкуването на договора и изясняването на действителната договорна воля на страните, ако такова тълкуване е необходимо? Сочи се противоречие с решение № 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г. на ВКС, първо т. о.; решение № 161/10.03.2006г. по гр. д. № 47/2005г. на ВКС, второ г. о.; решение № 430/20.01.2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на ВКС, четвърто г. о.

3. Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството? Поддържа се противоречие с решение № 8/19.01.2018г. по т. д. № 818/2019г. на ВКС, второ т. о.; решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, второ т. о.; решение № 75/20.06.2016г. по т. д. № 1608/2015г. на ВКС, второ т. о.; решение № 94/13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г. на ВКС, второ т. о.; решение № 161/04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на ВКС, второ т. о.

4.Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и когато изходи от възможността съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват? Поддържа се противоречие с решение № 8/19.01.2018г. по т. д. № 818/2019г. на ВКС, второ т. о.; решение № 323/27.09.2012г. по гр. д. № 408/2011г. на ВКС, първо г. о.; решение № 24/28.01.2010г. по гр. д. № 4744/2008г. на ВКС, първо г. о.; решение № 140/23.03.2010г. по гр. д. № 4755/2008г. на ВКС, второ г. о.; решение № 195/30.03.2009г. по гр. д. № 6291/2007г. на ВКС, второ г. о.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора Н. С. са формулирани следните правни въпроси:

1. Кой е критерият, който определя дали построеното надхвърля /изцяло или частично/ обема на учреденото право на строеж – одобреният инвестиционен проект или площообразуването и при противоречие между двата акта кой има приоритетно значение?

2. Ако построеното извън обема на учреденото право на строеж не е самостоятелен обект на собственост, чия собственост става то – на собственика на земята или на суперфициара, при положение че с нотариалния акт за учредяване право на строеж обектите, които ще станат собственост на собственика на земята, са ограничен брой?

3.При условие, че по първоначалния архитектурен проект и последващ проект за преработка, застроената площ на сградата е една и съща и спорният обект се намира на кота нула, може ли да се приеме, че с проекта за преработка се е излязло извън обема на учреденото право на строеж?

4.Включва ли се в застроената площ на сграда площ, попадаща в очертанията на линии, прокарани по елементи на носеща конструкция – носещи колони, върху които елементи /колони/ сградата лежи на терена?

По поставените въпроси се поддържа противоречие на изводите на съда с решение № 105/04.10.2019г. по гр. д. № 818/2019г. на ВКС, второ г. о.; решение № 118/16.11.2016г. по гр. д. № 766/2016г. на ВКС, второ г. о. и решение № 413/25.07.2012г. по гр. д. № 1076/2010г. на ВКС, първо г. о.

Ответникът по касационните жалби „О.“ Е., чрез адв. О. Ш., с подадения отговор на жалбите, изразява становище за тяхната неоснователност, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че с нотариален акт №. ...от 10.03.2004 г. ищецът О. Е. е закупил УПИ IV-. .... и УПИ Х-..... в кв.. .... по плана на к. к. „Слънчев бряг“ на площ от общо 2 925 кв. м., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор. ....,

С нотариален акт № 145 от 12.02.2007 г. О. Е. е учредило в полза на Аспекти плюс О., /сега Строй А 2000 Е.-в несъстоятелност/ право на строеж за поземлен имот с идентификатор. ..... при запазено за себе си право на строеж за имоти с разгъната застроена площ от 1 915, 07 кв. м. от общата разгъната застроена площ- 6976, 50 кв. м. на предвидената за изграждане в поземления имот жилищна сграда с ваканционни апартаменти, разпределени в две секции-А и Б и паркоместа, при подробно описани самостоятелни обекти за собственика-учредител. За приобретателя-строител правото на строеж е описано в т. 2 от нотариалния акт и е за обекти с разгъната застроена площ от 5061, 43 кв. м. съгласно идеен инвестиционен проект на жилищната сграда. Приложено е площоразпределение, в което на партерния етаж на секция „Б“ са отбелязани кафе - сладкарница от 113,66 кв. м., снек бар от 153,87 кв. м. и кухня от 88,92 кв. м.

Издадено е разрешение за строеж № 32 от 28.02.2007 г. С молба от 13.04.2009 г. Аспекти плюс О. е направило искане да бъде одобрена преработка на проекта по разрешението за строеж. Преработката, изразяваща се в остъкляване на част от пространството под блок А на кота 0, в блок Б разделяне на кафе-сладкарницата на две, обединяване на две ателиета и осигуряване 6 бр. паркоместа в прилежащото пространство за сметка на премахване на 6 бр. от подблоковото пространство, е одобрена с протоколно решение по т. 23 от протокол № 4/12.05.2010 г. на ОбЕСУТ и е отразена в разрешението за строеж в забележка от същата дата. На 01.06.2010г. е издадено удостоверение № 126 за въвеждане на строежа в експлоатация.

С нотариален акт № 149 от 27.06.2011 г. Аспекти плюс О. е признато за собственик на основание учредено право на строеж и извършено строителство на самостоятелен обект - зала за обществено хранене с идентификатор №. .... с площ от 212,50 кв. м., разположена на партер, секция „Б“ намираща се във ваканционна жилищна сграда с идентификатор. ....

На 03.07.2012г-е учредено „Комодоре БГ“ Е. с едноличен собственик на капитала Аспекти плюс О.. Част от капитала на новоучреденото дружество е направена от Аспекти плюс О. непарична вноска, включваща недвижими имоти, вкл. и процесната зала за обществено хранене с идентификатор. ...., С нотариален акт №. ..... от 02.04.2019 г. процесният имот е продаден от Комодоре БГ Е. на ответницата Н. Симилир.

Въз основа заключението на приетата съдебно-техническа експертиза с в. л. Е., съдът е приел за установено, че по време на строителството е направена преработка на първоначалния проект. Промените в проекта са две. Според първата, обектите кафе-сладкарница, снек-бар и кухня са с променено предназначение в снек-бар, кухня, магазин 6 и магазин 7 /разделена е кафе-сладкарницата на два магазина/ - запазва се застроената разгъната площ от 365,45 кв. м., за която е учредено право на строеж. Втората промяна включва изграждането на нов обект зала за обществено хранене със ЗРП 212, 50 кв. м., която площ е извън обема на учреденото право на строеж на „Аспекти плюс О.. Строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта. Обектът е подблоково пространство на сграда Б - над него са жилищни имоти и представлява незавършен обект, който няма стени. Има само колони, носещи шайби, една смесена замазка и таван. Няма фасада, няма ток и вода и не работи по предназначение като ресторант. Не е включен в площта и обектите при учредяване правото на строеж.

Съдът е посочил, че въз основа заключението на вещото лице арх. Г. се установява, че процесната тераса или зала за хранене, не е включена в обема на застроената площ на сградата. Застроената площ в процесния терен е общо 705, 70 кв. м., при допустими 1053 кв. м. с оглед площта на поземления имот от 2 925 кв. м. и плътност на застрояване 36%, съгласно ситуационния план. В одобрения идеен инвестиционен проект няма обозначен обект тераса или зала за хранене. В ситуационния чертеж западно от блок Б е обозначена зона за отдих, детски кът и рекреации, чиято площ не е посочена и тя е извън обема на сградата, проектирана към момента на учредяване на правото на строеж. На първия жилищен етаж на блок Б има изпълнена подова плоча, част от която покрива предвидената в проекта зона за отдих, детски кът и рекреации. Процесната тераса е с изпълнена подова плоча и е покрита с подовата плоча на първия етаж на блок Б. Нейната площ не е включена в ЗП и Р. по проекта, въз основа на който е учредено правото на строеж. Според експерта, процесният имот не отговаря на изискванията за самостоятелен обект по пар. 5, т. 39 ЗУТ и няма самостоятелно функционално предназначение, тъй като има обслужващ характер и е нанесен в преработения проект от 11.05.2010 г. като открита зала за хранене към ресторант–212, 50 кв. м. В одобрения на 19.01.2007 г. идеен проект, западно от блок Б има обозначена зона за отдих, детски кът и рекреации. Типа на тази площ е определен от вещото лице като прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост. В архитектурния работен проект, одобрен на 24.01.2007 г., няма обозначена такава зона. В одобрения на 11.05.2010 г. архитектурен работен проект – преработка, в западната част на блок Б има обозначена открита зала за хранене към ресторант–212, 50 кв. м. В одобрен на 10.07.2013 г. архитектурен работен проект–преработка, на мястото на процесната тераса има проектирани 7 броя стаи със санитарни възли към всяка от тях, които са частично изпълнени в груб строеж. С одобрената преработка на работния проект застроената обща площ на комплекса е увеличена от 705,70 кв. м. на 1122,20 кв. м. При извършен оглед на обекта на 01.12.2020 г. вещото лице е констатирало, че на въпросната тераса или зала за хранене е извършено ново строителство, като частично са изпълнени в груб строеж преградни стени между съществуващите колони за обособяването на стаи. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че процесният обект е тераса на ниво терен със свободна площ и свободен достъп отвсякъде. По проект снек-барът е свързан с терасата с предвидени изходи за навън.

Съдът е посочил, че като свидетел е разпитан М. П., който е син на управителя на ищцовото дружество, който заявява, че през лятото на 2019 г. С. П., в деня когато почерпил за сключения брак с ответницата Симилир, казал, че е купил това пространство и има намерение да построи четири студия в тази зона. Тогава майката на свидетеля се обадила на Д. Б. да разберат как е продадено пространство, за което няма учредена суперфиция и как ще строят. Получили отговор, че ще провери и ако е допусната грешка ще върне парите на С., През зимата строителството започнало с изграждане на преградни стени. Извикали служители по незаконното строителство, бил съставен акт и дадено становище за събаряне.

С. Ж пък установява, че в задната част на блок Б има детски кът, зелена площ и помещение с маси и столове като зона за отдих. В началото на 2020г. на това място имало вече изградени стени.

Свидетелката М., като консултант коментирала с Барбукови строежа, като преди суперфицията идеята била на собственика имотите да са конкретно описани по одобрения проект, а за инвеститора останали обекти с обща площ, за да може той да променя предназначението им. Тя е ходила на обекта, като сочи, че процесният имот се пада в застроената част на сградата и над него има плоча, имало колони, което дава възможност да бъде остъклено. Когато отишла последно преди две-три години, било открито помещение.

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че към момента на учредяване правото на строеж обект, представляващ открита зала за хранене към ресторант с площ от 212, 50 кв. м., не е бил предвиден по идейния проект, а на същия терен е имало обозначена зона за отдих, детски кът и рекреации. В одобрения на 24.01.2007 г. работен архитектурен проект обектът също липсва. Преработката на проекта от 11.05.2010 г. е инициирана и извършена по искане на суперфициара, като спорният обект е извън площта, формираща 5 061, 43 кв. м. разгъната застроена площ и не попада в обхвата на придобитото от ответното дружество право на строеж.При липсата на учредено в полза на Аспекти плюс О. право на строеж за процесния обект, дружеството не е придобило собствеността върху имота на заявеното в отговора на исковата молба основание - чл. 63, ал. 1 ЗС. Същият на основание чл. 92 ЗС е собственост на собственика на поземления имот – ищецът по делото О. Е.. Съдът е посочил, че дали подблоковото пространство е с колони, носещи или декоративни, дали то е застроена площ или не, дали е самостоятелен обект или обслужващ, са въпроси ирелевантни за обема на процесната суперфиция, учредена в границите на разгънатата застроена площ на процесната жилищна сграда, който обем не включва площта на въпросното открито подблоково пространство.

По горните мотиви съдът е приел за основателен предявения против Строй А 2 000 Е. утановителен иск за собственост.

Съдът е приел също, че и Комодоре Е. не е придобило собствеността върху имота на основание апортирането му от Строй А 2 000 Е. /с предишно наименование Аспекти плюс О./, което дружество като несобственик не е могло да прехвърли права, които няма.

По въведения от Комодоре“ Е. довод за изтекла в негова полза кратка придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС за периода от апортирането на имота на 18.07.2012 г. до 18.07.2017 г., съдът е приел, че по делото липсват ангажирани доказателства за осъществявана от дружеството фактическа власт върху процесния имот и след като дружеството не е владяло имота за времето от 2012г. до 2017 г., то и не го е придобило по давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

По тези мотиви е приет за основателен и установителният иск за собственост против Комодоре“ Е..

За да уважи иска по чл. 108 ЗС, предявен против Н. Симилир, съдът е приел, че тя е закупила имота от несобственик и не е придобила право на собственост на договорно основание. Извършената с нот. акт №. .... от 02.04.2019г. покупко - продажба не е породила вещноправен ефект, тъй като продавачът не може да прехвърли права, които няма. Ответницата не е станала собственик и по давност, след като от датата на продажбата до предявяването на иска не е изтекъл изискуемият от закона петгодишен давностен срок.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поставените от двамата касатори въпроси под № 1 в изложенията им се припокриват и са за критериите, по които се определя обемът на учреденото право на строеж и съответно дали построеното от суперфициаря надхвърля този обем. Въпросите са обосновани с доводи, че обемът на правото на строеж не е детайлизиран, а само е посочен общият обем в кв. м.

По този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. Според трайната практика на ВС и ВКС /решение № 980/12.12.1994 г. по гр. дело № 781/1994 г. на ВКС I г., решение № 316 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012г. II г. о., вкл. и цитираните от касаторите решение № 118/16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 766/2016 г., II г. о.; решение № 105 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 818/2019 г., решение № 413 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1076/2010 г., I г. о. /, преценката относно обема на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки. В съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е извършил преценката си за обема на отстъпеното правото на строеж, изхождайки от уговорките, съдържащи се в нотариален акт №. .... от 12.02.2007 г., като е приел, че по идейния проект към момента на учредяване правото на строеж, спорният обект не е съществувал. В одобрения на 24.01.2007 г. работен архитектурен проект обектът също липсва. Преработката на проекта от 11.05.2010 г. е инициирана и извършена по искане на суперфициара, без уведомяване и без предварително писмено съгласие на собственика на терена. Направен е извод, че спорният обект е извън площта от 5 061, 43 кв. м. разгъната застроена площ по учредената суперфиция и не попада в обхвата на придобитото право на строеж. Т.е. съдът изцяло е изградил правните си изводи, тълкувайки представения по делото договор за учредяване право на строеж.

Касаторът „Комодоре БГ“ Е. поддържа, че по първия правен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение 22/03.02.2009г. по гр. д. № 771/2008г. на ВКС, второ г. о. и с решение № 601/11.06.2009г. по гр. д. № 2190/2008г. на ВКС, първо г. о., каквото противоречие не е налице, защото по тези две дела са разгледани спорове с различен предмет. С първото решение по повод предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдът се е произнесъл по въпроса относно индивидуализацията на недвижим имот, предмет на предварителен договор. С второто решение пък по повод касационна жалба против въззивно решение, с което е отхвърлен иск за делба, е прието, че грешката в квадратурата на имота не е основание за възникване на съсобственост, а е уредена като възможна хипотеза в чл. 210 ЗЗД, но тя предвижда единствено възможност за продавача да иска увеличение на цената и то само ако грешката е с повече от 1/10, а по настоящето дело спорът не е относно приложението на чл. 210 ЗЗД.

Доколкото по поставения правен въпрос е формирана трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, то не е налице и соченото от касатора „Комодоре БГ “ Е. основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По втория правен въпрос на касатора „Комодоре БГ “ Е. също не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По приложението на чл. 20 ЗЗД е налице трайно установена практика на ВКС, вкл. и сочената от касатора, според която съдът тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, изхождайки от смисъла, следващ от общия разум на изявлението, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. В случая съдът не е направил правните си изводи в отклонение от формираната практика на ВКС. Напротив, съдът след тълкуване на съдържащите се в договора уговорки е направил извода си относно обема на отстъпеното право на строеж и че в него не се включва площта на спорния обект. Правилността на тези изводи не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Третият и четвъртия правен въпрос, формулирани от касатора „Комодоре БГ“ Е. се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства, като решението не е основано на част от доказателствата, при необосновано изключване на останалите доказателства. Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти, като на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи. Основните по делото въпроси са за обема на учреденото право на строеж и съответно дали спорният обект е собственост на суперфециента или на суперфициаря, по които съдът се е произнесъл.

Четвъртият правен въпрос касае и преценката на свидетелските показания и в частност задължението на съда при констатирано противоречие в показанията на свидетелите да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират. В тази му част въпросът също не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване, тъй като съдът не е приел, че показанията на свидетелите са противоречиви.

По останалите правни въпроси, поставени от касатора Н. Симилир:

Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Според трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, при преценката дали построеното надхвърля правата на суперфициаря по договора за право на строеж, се изхожда от обема на правото на строеж, индивидуализиран в акта за учредяването му, т. е. тази преценка не може да се извършва на база постигнатото съгласие за обектите, за които е предвидено да станат собственост на суперфициаря. Ето защо изводите на съда досежно обема на учреденото право на строеж, основани не на уговорките, касаещи обектите, предвидени за суперфициаря, не са в разрез с практиката на ВКС. В първата му част въпросът също не може да се приеме, че може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, защото съдът не е приел, че се касае за несамостоятелен обект на собственост и въпреки това да е приложил разпоредбата на чл. 92 ЗС, а същевременно касаторът пък не е поставил правен въпрос във връзка с приложението на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.

Третият и четвъртият въпрос по съществото си се свеждат до относимите факти, въз основа на които се извършва преценката за обема на учреденото право на строеж. Относно определянето обема на учреденото право на строеж е първият правен въпрос, формулиран от касатора Симилир и по него настоящият състав е изложил съображения, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не се констатира и основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, на което се позовава касаторът Симилир. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора С. доводи, касаещи изводите на съда в частта им, с която се е произнесъл по възражението за изтекла придобивна давност, са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд.

С оглед изхода на спора в полза на „О.“ Е. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на по 8 400 лв., като всеки от касаторите следва да бъде осъден да заплати по 4 200 лв., защото ответникът по касация се е защитавал против двете касационни жалби, а е платено едно общо адвокатско възнаграждение от 8 400 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 20.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 413/2021 г. по описа на Апелативен съд – Б..

ОСЪЖДА Комодоре“ Е. да заплати на „О.“ Е. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 4 200 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.

ОСЪЖДА Н. С. да заплати на „О.“ Е. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 4 200 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.