Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото НЗОК, чрез РЗОК – Габрово, против решение № 25/02.02.2022г. по в. т.д. № 362/2021г. на Апелативен съд - В. Т, с което е потвърдено решение № 260035/17.08.2021г. по т. д. № 43/2020г. на Окръжен съд Габрово, с което е уважен предявеният ЗЗО от „Многопрофилна болница за активно лечение С. Х ЕООД против Националната здравноосигурителна каса иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.59 ЗЗО за сумата от 32 269, 40 лева, дължима за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравоосигурени лица и вложени медицински изделия по сключения между страните индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070247 / 26.05.2017г., за м. юни, юли, август и септември 2017г., по фактури № 28045/20.06.2019г., № 28046/20.06.2019, № 28043/20.06.2019 г., № 28044/20.06.2019г., № 28048/20.06.2019г., № 28049/20.06.2019г., № 28041/20.06.2019г., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2019г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Касаторът намира, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира направените пред трите инстанции разноски.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, МБАЛ “Д-Р С. Х“ ЕООД, [населено място], в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията по чл.280 ГПК за допускане до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори, че между страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070247/26.05.2017г., по силата на който МБАЛ Д-р С. Х ЕООД, [населено място], като изпълнител, се задължава срещу заплащане да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по пар. 2, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017 г. и на лицата по пар. 8, ал. 1 ЗБНЗОК за 2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки, като правата и задълженията на страните са подробно описани в договора. Клаузите на същия са изменяни с допълнителни споразумения, с които са определяни стойностите и обемите на медицинските дейности, на медицинските изделия и лекарствени продукти за процесния период.

На 26.05.2017г. е сключен договор № 070541/26.05.2017г. за извършване на амбулаторни процедури, по силата на който МБАЛ Д-р С. Х ЕООД, като изпълнител, се задължава срещу заплащане да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица и на лицата по пар. 8 от ЗБНЗОК за 2017г. медицински дейности, посочени в приложение № 8 „Амбулаторни процедури, като правата и задълженията на страните са подробно описани в договора. С последователно сключвани допълнителни споразумения са определяни стойностите и обемите на дейностите в БМП.

Въз основа на договорите са издадени следните фактури и спецификации към тях, удостоверяващи извършените медицински дейности, основание, период и стойност: фактура № 28041/20.06.2019г. на стойност 12 715 лева и спецификация към нея; фактура № 28043/20.06.2019г. на стойност 386 лева и спецификация към нея; фактура № 28044/20.06.2019г. на стойност 463,20 лева и спецификация към нея; фактура № 28045/20.06.2019г. на стойност 17 387 лева и спецификация към нея; фактура № 28046/20.06.2019г. на стойност 579 лева и спецификация към нея; фактура № 28048/20.06.2019г. на стойност 256 лева и спецификация към нея; фактура № 28049/20.06.2019г. на стойност 483,20 лева и спецификация към нея. Фактурите касаят месеците юни, юли, август и септември 2017г.

С писмо изх. № 07/11-01-196/04.07.2019г. на Директора на РЗОК е отговорено, че депозираните фактури не могат да бъдат приети за плащане, тъй като те са за дейност, надвишаваща месечните стойности, след прилагане на чл.221 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на Надзорния съвет на НЗОК и чл.355 от Национален рамков договор за 2017г.

Въз основа на писмо изх. № 20-00-107/04.03.2021г. на НЗОК за извършване на проверки за незаплатените дейности, маркирани като надвишаващи месечните стойности и преминали през логически контрол в информационната система на НЗОК през 2017г. и до 01.04.2018г., РЗОК Габрово отговаря на НЗОК, че след извършена проверка за подлежащите за разплащане отчетени, но незаплатени дейности от изпълнителите на болнична помощ, за МБАЛ „Д-р С. Х“ ЕООД за процесните месеци подлежащата на заплащане стойност, надлежно отчетена, възлиза в размер общо на 32 269,40 лева.

Вещото лице по допуснатата-съдебно икономическа експертиза е установило, че неплатената част от дейностите по процесните фактури за месеците юни, юли, август и септември 2017г. надвишава определените месечни стойности за медицински дейности, при прилагане на чл.221 от РНС-2016 г., с 32 269,40 лева. Седмичните файлове в информационната система се обработват от РЗОК и изпращат на лечебните заведения като седмични известия, с които изпълнителите на болнична медицинска помощ се информират за достигнатото изпълнение на месечните стойности. Вещото лице сочи, че към 31.12.2017г. РЗОК - Габрово няма наличности по откритите банкови сметки - транзитна сметка и сметка за наличностите. Процесните фактури са намерили надлежно счетоводно отражение в счетоводството на МБАЛ „Д-р С. Х“ ЕООД. Извършените от изпълнителя дейности, посочени в приложените към фактурите спецификации, са посочени в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел за безспорно сключването между страните на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с допълнителни споразумения, и договор за извършване на амбулаторни процедури, също изменен с допълнителни споразумения, имащи съществените белези на договор за изработка, както и близост с договора в полза на трето лице, доколкото престацията по оказване на болнична помощ се предоставя не в полза на възложителя, а в полза на трети за договора лица. Основните задължения за изпълнителя - ищеца по делото, са да оказва договорените услуги - медицинска помощ от основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно утвърдените медицински стандарти, във вида, обема и сложността, съответстващи на договорените, както и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност, без да изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет на договора /с изключения, изрично посочени/ - чл.5 и чл.11 от договорите, непроменени с допълнителните споразумения. На това задължение съответства насрещната престация на възложителя да заплаща определените обеми и цени на извършената и отчетена дейност, съдържащо се в чл.3 от двата договора. Организирането на дейността по предоставяните медицински услуги и заплащането им е дефинирано, както в ЗЗО, така и в ЗБНЗОК за 2017г., Националния рамков договор за 2017г., решение № РД-НС-04-24- 1/29.03.2016г. на НС на НЗОК, Постановление № 57/16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО, Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2017г. /отм./, като основните процедури са възпроизведени и в индивидуалните договори.

Решаващият състав се е позовал на чл.52, ал.1 и 2 от Конституцията на Р. Б и на чл.4, ал.1, чл.35 от Закона за здравното осигуряване, а именно, че следва да се съблюдават правата на здравно осигурените граждани за свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и за свободен избор на изпълнител. Реализирането на здравните дейности се извършва от НЗОК чрез закупуване от изпълнителите на медицинска помощ на здравни дейности, определени по вид, обем, цена, в съответствие със ЗЗО (чл.2, ал.3 ЗЗО). Финансовата рамка на тази реализация е заложена в чл.22 - чл.32 ЗЗО и е доразвита в ЗБНЗОК за 2017г., където е предвидено планиране на разходите, включително и за закупуване на медицинска помощ, и последващ анализ и корекция според отчетеното изпълнение - чл.23, ал.2, чл.25, чл.26, ал.2 ЗЗО и чл.4 ЗБНЗОК за 2017г.

Съдът е намерил за установено в конкретния случай, че лечебното заведение е изпълнило задълженията си да оказва договорените медицински услуги - медицинска помощ по клинични пътеки, осигурявайки непрекъснато 24- часово изпълнение на лечебната дейност. Същевременно нито в договорите, нито в нормативната база е предвидено, че при изчерпване на предварително определените лимитирани бюджети лечебното заведение - изпълнител може да откаже или да преустанови предоставянето на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица в рамките на гарантирания здравен пакет, както и не е предвидено, че при надхвърляне на тези лимити възложителят се освобождава от отговорността да престира. Приел е, че именно с оглед гарантиране правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение в бюджета на НЗОК е предвиден задължителен резерв /чл.1, ал.2, т.1.3 ЗБНЗОК/, предназначен за непредвидени и неотложни разходи, който, според чл.26, ал.2 ЗЗО, служи за плащане разходите при значителни отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства. По тези съображения съдът е намерил възраженията, че е налице колизия между бюджетния закон и другите законови норми в сферата на здравеопазването за неоснователни. Посочил е, че в случай на реално извършена медицинска услуга, което не се спори в конкретния казус, съществува законодателно уредена възможност, при която дейността може да бъде надлежно заплатена. Съответно решаващият състав е достигнал до извода, че с оглед задължението на лечебното заведение да осигурява по закон и по договор непрекъсната медицинска помощ на осигурени лица, без да изисква доплащане от тях при постъпването за лечение в болница, непокриването на надлимитните дейности, които са в изпълнение на това задължение, би довело до нееквивалентност на престациите, което не следва от съдържанието на договорите, нито от правните норми, регламентиращи материята /чл.28, ал.1 от НРД за 2017г., съгласно който изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане на извършените дейности при условията и по реда на глава XIX от НРД, чл.22 ЗЗО, предвиждащ, че бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване/.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: 1/ Основателен ли е предявеният иск, с правно основание чл.79, вр. чл.86 ЗЗД, във вр. с изрично посочените разпоредби на НРДМД-2017г.?; 2/ Има ли колизия между правни норми от един и същи ранг - чл.22 - 29 ЗЗО и чл.35 ЗЗО и чл.81 ЗЗО?“ Касаторът се позовава на допълнителите предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Формулираните от жалбоподателя въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, отговор на първи въпрос, дали искът е основателен, може да бъде даден само при вечен допуснат касационен контрол, но същият не е предмет на разглеждане в настоящата селективна фаза на касационното производство.

Въззивният съд не е изложил мотиви, които да обосновават извод за наличие на колизия между посочените от касатора правни норми на чл.22 - 29 ЗЗО и чл.35 ЗЗО и чл.81 ЗЗО, поради което вторият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК..

Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25/02.02.2022г. по в. т. д. № 362/2021г. на Апелативен съд - В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.