1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 23.03. 2023 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4058 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14874/04.07.2022 г., подадена от В. А. А., чрез процесуалния представител адв. Е. К.-Г. от ПАК, срещу решение № 725, постановено на 19.05.2022г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, по в. гр. д. № 3713/2021г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, касаторът е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 9186 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от ПТП, осъществено на 23.06.2009г. в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]по вина на водача на л. а. Хюн. С. ДК [рег. номер на МПС] - В. А. А., при което е причинено счупване на дясна подбедрица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 894 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане на лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. За да бъде спазен критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД, достатъчно ли е в мотивите на съдебното решение съдът само формално да изброи релевантните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението или следва да извърши и цялостен анализ на тези обстоятелства и да посочи значението им за определения размер? Нарушен ли е установеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, когато съдът само е посочил, че е съобразил икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на ПТП, но не е изпълнил с конкретно съдържание това събирателно понятие и не е изяснил значението й за определения размер на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Според касатора при произнасянето си по така поставения въпрос въззивният съд: се е отклонил от обективните критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките на ППВС №4/1968г., съставляващо задължителна съдебна практика; ограничил се е само до изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти като не е изложил своята оценка за тежестта и значението на всеки от тях при определяне на вредите поотделно и в съвкупност, както и съвсем бланкетно е посочил, че при определяне на обезщетението е съобразил икономическата конюнктура към настъпване на ПТП - 2009г., без изобщо да изпълни със съдържание това общо, събирателно икономическо понятие, включващо множество показатели; липсата на конкретика в мотивите на съдебното решение е нарушила принципа за справедливост и е довела до неправилно определяне на завишен размер на обезщетението, несъответстващ на общественото разбиране за справедливост и на икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането; не се е съобразил със задължителната практика по приложението на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, а именно ППВС № 4 /23.12.1968г., т.11; решение № 161/17.01.2020г. по т. д. № 2783/2018г., II т. о. на ВКС; решение № 15 от 19.02.2020г. по т. д. № 146/2019г. на ВКС, II т. о.; решение № 252 от 07.03.2018г. по гр. д. № 60225/2016г. на ВКС, IV г. о.; решение № 94 от 18.07.2019г. по т. д. № 3030/2018г. на ВКС, II г. о.; решение № 23/04.02.2019г. по гр. д. № 2750/2018г. IV г. о., ВКС; решение № 108 от 21.10.2020г. по т. д. № 1287/2019г. на ВКС, II т. о., според която, за да бъде надлежно обоснован размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е длъжен не само да изброи, но и да изпълни с конкретика и да анализира релевантните обстоятелства съобразно общите критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД.
2. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба от страната защитни доводи и възражения, въз основа на събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи изрични мотиви по тях. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19; решение № 108 от 21.10.2020г. по т. д. № 1287/2019г. на ВКС, II т. о.; решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о.; решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т. о.; решение № 118 от 04.06.2021г. по гр. д. № 3177/2020 г. на ВКС, III г. о., въззивният съдът изцяло е пренебрегнал задължението да се произнесе по защитните доводи и оплаквания на делинквента, изложени в подадената срещу въззивното решение насрещна въззивна жалба. Липсват мотиви по изложените защитни доводи относно размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, а също и по определения процент съпричиняване на вредите от пострадалия пешеходец. Съдът единствено се е ограничил да посочи, че жалбата е изцяло неоснователна.
3. При произнасяне по възражение за съпричиняване, трябва ли съдът да съпостави поведението - всички действия/бездействия на всеки един от участниците в ПТП, както и тежестта на извършените нарушения, за да установи обема, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и на тази база да определи степента на принос на пострадалия. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС - решение № 15/19.02.2020г. по т. д. № 146/2019г. на II т. о.; решение № 108 от 21.10.2020г. по т. д. № 1287/2019г. на ВКС, II т. о.; решение № 60141/29.03.2022г. по дело №1258/2020г., ТК, II отд.; решение № 15/12.02.2018г. по т. д.№ 1423/2017г. на II т. о.; решение № 118/27.06.2014г. по т. д. № 3871/2013г. на I т. о.; решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на II т. о.; решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на II т. о. и др., въззивният съд не е извършил необходимата аналитично-оценъчна дейност и комплексна оценка на поведението на двамата участника в ПТП, с оглед правилата, които всеки от тях е следвало да съблюдава като единствено е посочил, че определя 25% съпричиняване от страна на пострадалия, защото е пресичал на пешеходна пътека, а не извън нея и по този начин е достигнал до неправилен извод за степента на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия пешеходец.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. П. Д., чрез процесуалния си представител адв. П. М., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, В. А. А. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 894 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане на лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2014г. до окончателното й изплащане, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
Д. П. Д. е предявил срещу В. А. А. по реда на чл. 45 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с цена на иска 1187,90 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба.
Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, В. А. А. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 9186 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от ПТП, осъществено на 23.06.2009г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011г. до окончателното й изплащане, е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.06.2009г., около 13.15 часа, в [населено място], при управление на л. а. Х. С. с ДК [рег. номер на МПС] на кръстовището на [улица]и [улица]В. А. нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 120 ал. 1, т. 2 ЗДвП, като в лентата за десен завой не пропуснал пресичащия по пешеходна пътека пешеходец - старшина Д. П. Д., блъснал го с автомобила и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, довела до трайно затруднение (за период по - дълъг от 30 дни) на движението на десен долен крайник. Съобразено е, че с влязло в сила на 06.02.2014г. решение по чл. 78а НК, постановено по АНХД № П-1/2-2014г. по описа на С., В. А. е признат за виновен за извършеното деяние като след него е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност. Установено е, че за л. а. Х. С. с ДК [рег. номер на МПС] , е била сключена със ЗАД Б. В. И. Г. АД задължителна застраховка ГО по полица № ............със срок на покритие от 01.01.2009г. до 31.12.2009г., съгласно удостоверение № 645 от 16.07.2014г.
От заключението на вещото лице по назначената А. е установено, че на 23.06.2009г. около 13:15 ч., в [населено място] л. а. „Х. С.“ с peг. [рег. номер на МПС] с водач В. А. се е движел по [улица]към пл. „Р. п.“ и на кръстовището с [улица], на пешеходната пътека, е ударил пресичащия пешеходец Д. Д.. Пътното платно е изградено от паважна настилка и се състои от три ленти по посока на огледа, като най-дясната е само за завиващите ППС надясно, а другите две са за направо. В посока обратно на посоката на огледа са две ленти за движение. Отляво на пътното платно има обособена тротоарна площ, а отдясно остров за безопасност, след който две трамвайни линии. Движението по пътното платно е урегулирано със светофарна уредба за автомобилите и за пешеходците.
От събраните гладни доказателства - показанията на свидетеля И. Р. е установено, че ПТП е настъпило при предприемането на маневра десен завой в предназначената за този завой лента за движение на [улица]в посока [улица]л. а. с пресичащия [улица]на пешеходна пътека пешеходец, който след удара се преобърнал през предния капак на автомобила. Кръстовището се регулира от светофарна уредба, като за процесния автомобил светлинният сигнал е бил зелен, а за пресичащите към този момент пешеходци в посока от хотел Ш. към УМБАЛСМ „Н. И. П.“ - червен. Свидетелят Р., заявил, че след като е подминат от Д., последният тичайки, предприел пресичане на булеварда при червен светлинен сигнал, преминал по пешеходната пътека пред спрени в лентата за движение направо автомобили и в лентата за десен завой бил ударен от завиващия на дясно автомобил. Констатирано е, че мястото на настъпване на процесното ПТП е на около 1.5 - 2 метра от десния край на пътното платно и на около 5 метра след стоп-линията за посоката на движение на автомобила по средата на пешеходната пътека на [улица], като ударът е настъпил с предната лява част на автомобила. Според вещите лица, при липсата на констатирани и отразени спирачни следи от автомобила на мястото на настъпването на удара - началото на завоя, вероятната скорост на движение на л. а., за който светофарната уредба е светела със зелен сигнал, била около 35 км/ч, при която скорост същият технически не е могъл да спре преди мястото на удара за момента, когато е имал възможност да забележи пешеходеца. Пострадалият пешеходец се е движел с около 10.6 км/ч и по показания на Р. предприел пресичане при червен сигнал на регулиращата движението на пешеходците светофарната уредба, като е имал възможност да предотврати настъпването на удара, ако спре преди да навлезе върху пътната лента, по която се е движил процесният автомобил и го пропусне пред себе си.
Установено е от съдебно-медицинска експертиза, че Д. Д. е получил средна телесна повреда - счупване на дясна подбедрица, за лечението на което увреждане е претърпял общо четири оперативни интервенции. Пострадалият ходил с патерици около 6 месеца, като след всяка операция е имал болки с по-голям интензитет през първите 10 дни, а поради настъпилата от увреждането временна неработоспособност е ползвал болничен отпуск 10 месеца без прекъсване и 3 месеца с прекъсване за всяка операция. Лечението е продължило около една година. Посочено е, че изпитваните болки в дясната подбедрица при натоварване и промяна на времето продължавали завинаги, като понастоящем имал оперативен белег на дясно коляно с дължина 9 см, два кръгли белега на глезена с диаметър 0.5 см и кръгъл белег по вътрешната част на дясно коляно с диаметър 1 см. Взето е предвид, че според заключението след всяка оперативна интервенция е имал нужда от прием на лекарства - болкоуспокояващи, антибиотици и други, а от събраните гласни доказателства се установява, че състоянието на ищеца след произшествието било изключително тежко, имал нужда от грижи при ежедневното му обслужване и дълъг период от време използвал помощни средства за придвижването си - патерици, като затрудненията при придвижването наложили преместването на семейството на село при родителите на неговата съпруга. Съобразено е, че преди произшествието той бил физически активен - спортувал, а след него начинът му на живот бил изцяло променен - не можел да спортува и да бъде с приятелите си, отслабнал 20 кг., наложило се да отложат инвитро процедурите, които планирали, а това му се отразило и психически - станал сприхав и нервен. Взето е предвид също така, че за възстановяването му били проведени четири операции и било задължително провеждането на санаториално лечение, но въпреки това към настоящия момент изпитвал болки в крака при влошаване на времето и натоварване. Констатирано е, че за процесното травматичното увреждане, като получено при изпълнение на служебните задължения, на основание чл. 233 ал. 1 ЗОВСРБ на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 5814 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящи ангажиране на деликтната отговорност на ответника, тъй като съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда, както и решението по чл. 78а НК, е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е то и виновен ли е деецът. Формиран е решаващ правен извод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като е предприел пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, но при неспазване на светлинния сигнал и несъобразяване с приближаващото се превозно средство, с което е нарушил правилата за движение чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 ЗДвП като е прието, че съпричиняването е само на 25%. Прието е, че няма изплатено застрахователно обезщетение като има извършено плащане в полза на Д. Д. единствено на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ за вредите от процесното увреждане, възлизащо в размер на 5814 лв., което има правопогасителен ефект спрямо задължението на прекия причинител - ответника В. А., за обезщетението за неимуществените вреди до размера от 5814 лв. При определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел годината на ПТП - 2009г. и икономическата конюнктура в страната към този момент, факта, че е причинена само една средна телесна повреда - счупване на дясна подбедрица, за лечението на което увреждане е претърпял общо четири оперативни интервенции. Пострадалият ходил с патерици около 6 месеца, поради настъпилата временна неработоспособност е ползвал болничен отпуск 10 месеца без прекъсване и 3 месеца с прекъсване за всяка операция. Лечението е продължило около една година, като преди произшествието бил физически активен - спортувал, а след него начинът му на живот бил изцяло променен - не можел да спортува, отслабнал 20 кг., станал сприхав и нервен. Прието е, че искът за неимуществени вреди се явява основателен до размер от 20 000 лв. като при отчитане на 25% съпричиняване, дължими са 15 000 лв., от които след приспадане на платените 5814 лв., се дължат 9186 лв.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правни въпроси.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени от събраните по делото доказателства и подробно е изброил причинените на пострадалия увреждания, търпените от него болки и страдания, тяхната продължителност, начина, по който тези увреждания са се отразили и на психическото му състояние, след което е посочил кои от тези факти и обстоятелства имат съществено значение за определяне размера на дължимото обезщетение – икономическата конюнктура в страната към годината на причиняване на ПТП (2009г.); факта, че е причинена само една телесна повреда (счупване на дясна подбедрица); претърпени общо четири оперативни интервенции с кръвно наместване и поставяне на метална осеосинтеза с интрамедуларен пирон, за изваждане на два винта на дясна глезенна става на 17.12.2009г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, за изваждане на горни три винта на дясна подбедрица на 01.06.2010г. и за изваждане на пирон на 18.11.2010г. във ВМА-София; факта, че пострадалият е ходел с патерици около 6 месеца; че поради настъпила временна неработоспособност е ползвал болничен отпуск 10 месеца без прекъсване и 3 месеца с прекъсване за всяка операция; че лечението е продължило около 1 година, а към момента на проведения личен преглед от вещото лице на 05.11.2019г. състоянието е стабилизирано с нормална походка; че преди произшествието е бил физически активен-спортувал, а след него начинът му на живот бил изцяло променен-не можел да спортува, отслабнал с 20 кг, станал сприхав и нервен. При тези мотиви тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението въпрос, не може да бъде споделена – в съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, въззивният съд не само е изброил имащите значение за определяне размера на обезщетението обстоятелства, но е посочил и конкретно онези от тях, на които е придал съществено значение, приемайки, че именно тези обстоятелства в случая са определящи. При това следва да се отбележи, че детайлен анализ на всяко едно от тези обстоятелства или само на някои от тях е необходим само ако е налице оспорване значението на конкретни обстоятелства за определяне на обезщетението, а в случая подобно оспорване не е налице - в подадената от В. А. А. насрещна въззивна жалба е оспорено единствено значението на обстоятелството, че неуспешните „ин витро“ опити на ищеца и неговата съпруга са в причинна връзка с претърпените вреди с твърдението, че такива категорични доказателства по делото не са събрани. Подобно обстоятелство обаче въззивният съд не е взел предвид при определяне размера на обезщетението.
Действително трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба защитни доводи и възражения, които са относими към спора. В случая в подадената от В. А. А. насрещна въззивна жалба са наведени доводи за несъобразяване с обществено-икономическите условия в страната към 2009г., индиция за които е нормативно определената минимална работна заплата към юни 2009г. (240лв.); отчитане на неуспешните „ин витро“ опити, които не са доказани; доводи, касаещи присъденото обезщетение за имуществени вреди; определянето на степента на участие на пострадалия в настъпването на ПТП без да се отчита обстоятелството, че пешеходецът е предприел пресичането на лентата за движение, по която се е движело увредилото го МПС, при ограничена видимост с твърдението, че това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.Н., както и без да е отчетен установеният от САТЕ факт, че пострадалият пешеходец е могъл да предотврати настъпването на ПТП като спре преди да навлезе върху пътната лента, по която се е движел автомобилът и го пропусне пред себе си. Наведени са и доводи, свързани с приложението на чл. 300 ГПК.
При така наведените доводи и възражения въззивният съд е взел предвид, че показанията на св. Н. следва да бъдат кредитирани при условията на чл. 172 ГПК и е приел, че най-голяма тежест имат показанията на св.Р., който е случаен пешеходец, поради което е основал своите констатации именно на показанията на този свидетел, което съответства изцяло на трайно установената практика на ВКС досежно начина, по който съдът следва да преценява показанията на разпитаните по делото свидетели и да ги обсъжда. При това са изложени подробни съображения по доводите на А. за механизма на настъпване на ПТП, за скоростта на движение на лекия автомобил, както и по приложението на чл. 300 ГПК. И както вече беше посочено по-горе, въззивният съд не е съобразявал неуспешните „ин витро“ опити при определяне размера на обезщетението. При тези данни следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен в изложението правен въпрос-в съответствие с практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението, въззивният съд е обсъдил наведените в насрещната въззивна жалба доводи, оплаквания и възражения, които имат значение за спора.
Действително свързаните с икономическата конюнктура в страната към 2009г. доводи не са детайлно обсъдени от въззивния съд, но според настоящия състав това не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като дори соченият във въззивната жалба размер на минималната работна заплата към юни 2009г. (240лв.) да беше посочен в обжалваното решение, това не би могло само по себе си да обоснове различен извод за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди-този критерий не е единственият, който има значение за определяне размера на обезщетението и определено не е водещият. Още повече като се вземе предвид, че касаторът не посочва решения на ВКС, в които определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за подобно увреждане (счупване на дясна подбедрица и претърпени четири оперативни интервенции), настъпило през 2009г., да е значително по-ниско от определеното в настоящия случай от въззивния съд.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.
Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, вкл. посочената в изложението, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; принос е налице, когато с противоправното си поведение пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване обема на вредоносните последици; необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем; при определяне степента на съпричиняване следва да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието, при отчитане и на обстоятелството, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на останалите участници в движението. С тази практика на ВКС въззивният съд се е съобразил, като е взел предвид, че пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, но при неспазване на светлинния сигнал на светофара и несъобразяване с приближаващото се превозно средство, с което е нарушил правилата за движение (чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 ЗДвП). При това следва да се отбележи, че в две от посочените от касатора решения на тричленни състави на ТК на ВКС (решение №97 от 06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. на II т. о. на ВКС и решение №108 от 21.10.2020г. по т. д.№1287/2019г. на II т. о. на ВКС) е разгледана хипотеза, при която пострадалият пешеходец е нарушил правилата за движение, като е предприел пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, и е определено съпричиняване в размер на 1/4, т. е. на 25%, както и в настоящия случай, по причина, че съгласно Закона за движение по пътищата отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране такава скорост за движение, че да може да спрат превозното средство в зоната на своята видимост пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. В останалите решения на тричленни състави на ТК на ВКС, посочени в изложението, са разгледани съвършено различни хипотези (пострадалият е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан; пресичал е пътно платно извън населено място, където в близост до пешеходците няма пешеходна пътека; пострадалият се е укрил в пшенични блокове в опит да отклони полицейските служители, които са се отзовали на сигнал за кражба на телени решетки от изоставен пилчарник), които са несъпоставими с настоящата, поради което и изразеното от ВКС становище в тези решения по определяне процента на съпричиняване в настоящия случай е неприложимо.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 725, постановено на 19.05.2022г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, по в. гр. д. № 3713/2021г., в частта, с която В. А. А. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 9186 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от ПТП, осъществено на 23.06.2009г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2011г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 14874/04.07.2022г., подадена от В. А. А. срещу решение № 725, постановено на 19.05.2022г. от Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав, по в. гр. д. № 3713/2021г., в частта, с която В. А. А. е осъден да заплати на Д. П. Д. сумата от 894 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане на лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. П. Д. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
В частта, с която подадената от В. А. А. касационна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ГК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: